Някои европейци напоследък създават… държави. При това съвсем истински – с флагове, гербове, валута, и най-важното в пълно съответствие с представите им как би трябвало да изглежда една идеална страна.
Преди дни Европа се сдоби с нова монархия. Впрочем картографите не бързат да нанесат на картите кралството Енклав и възникналата месец преди него Република Либерландия. Тези микродържави са разположени върху ничията земя на границата между Хърватска и Сърбия. Сега кралството се намира на брега на Дунав. Основателите на Енклав са поляци. По време на пътуване в Словения Петр Ворзинкевич и приятелите му разбират от местни жители, че близо до градчето Метлик, разположено на 50 км от Загреб, има сто „квадрата“ непринадлежаща никому земя. И решават, че мечтата им да създадат кралството Енклав може да се превърне в реалност. Надеждите им обаче са попарени от официална Любляна, която заявява, че територията, която са си харесали, принадлежи на Словения. И тъй като енклавианците уважават суверенитета на другите държави и техните граници, им се наложило да търсят ново място. Сега Ворзинкевич и приятелите му са пренесли кралството по-близо до друга микродържава, създадена през април тази година – Свободна република Либерландия. Тя също се намира на границата с Хърватска и Сърбия, а неин основател е чехът Вит Джедлик, който е и първият й президент.
„Нашата идея е да създадем място, където хората, независимо от цвета на кожата, религията и националността си, могат да изразяват свободно своето мнение, да учат безплатно и да печелят пари, без да се тревожат за данъците“, разказа в интервю за „Франс Прес“ Ворзинкевич. Тези принципи вече са вдъхновили 130 човека, пожелали да станат енклавианци. Официалните езици в кралството са английски, полски, словенски, хърватски и кой знае защо китайски. Енклав ще има и собствена валута – догекойн.
Интересът на хора като Ворзинкевич към Балканите не е случаен. След разпадането на Югославия през 1991-а на територията й се образуваха седем независими държави, които продължават да спорят помежду си за границите. В резултат на това и до ден днешен съществуват малки участъци „ничия“ земя и това няма да се промени скоро. Хагският арбитраж трябва да определи границата между Словения и Хърватска едва в края на тази година, а решаването на териториалните спорове между Хърватска и Сърбия тепърва предстои.
И ако Ворзинкевич и Джедлик са вдъхновени от утопични идеи, Блажко Габрич, друг основател на микродържава, е ръководен от носталгията по миналото. Подобно на много свои възрастни сънародници сърбинът Габрич си спомня с тъга времето, когато Сърбия е била най-голямата и най-силна република във Федеративна Югославия. Според него разпадането на СФРЮ е престъпление. Носталгията по миналото е накарала бившия печатар да пресъздаде някогашната република, макар и в умален вид. Тя се намира в двора на дома му, близо до град Суботица в северната част на Сърбия, и заема само три хектара. Но въпреки символичните си размери притежава редица атрибути на държавността. Блажко Габрич се е самоназначил за президент и като държавен глава е предоставил гражданство на всички желаещи, които засега са стотина човека. Първата му работа била да открие на територията на своята република малка типография и да отпечата в нея 30 хил. хартиени знамена, както и географска карта, включваща неговата Сърбия.
На тези „микродържави“ може да се гледа като на чудачество, но не бива да се забравя, че някои подобни проекти съществуват от много години и носят стабилен доход на създателите си. Най-успешният сред тях е княжеството Силенд, разположено върху понтони на площ от едва 550 кв. метра. Страната се намира в Северно море на 10 км от крайбрежието на източното английско графство Съфлок. Силенд се управлява от княз Майкъл Първи, син на първия монарх на княжеството Рой Първи, който го е създал преди почти половин век. Рой, който преди да стане княз бил британският майор в оставка Пади Рой Бейтс, заема изоставената през 1956-а платформа през далечната 1967-а. Според него тя се намира в международни води, тоест не принадлежи никому. През 1997-а се оказва, че силендските паспорти се радват на голяма популярност сред представителите на престъпния свят. Княз Рой трябвало срочно да отпечата нови документи, потвърждаващи местното гражданство. Освен паспорти княжеството има свой флаг, химн и валута. В обращение са не само хартиените силендски долари, но и монети с различна стойност, включително и сребърни и златни, които обаче съществуват само в електронен вид. Сериозен източник на доходи за княжеството са пощенските марки с портрети на велики мореплаватели, които се радват на голяма популярност сред филателистите.
