Кабинетът прие проекта, който ще предпазва банките от фалити

Иван Искров - БНБ Владислав Горанов - мин. на фин. Стоян Мавродиев - КФН Левон Хампарцумян

Правителството одобри законопроект за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. След приемането му от Министерския съвет той ще бъде внесен за разглеждане и гласуване в парламента. Проектозаконът има за цел да  въведе в българското законодателство Директива 2014/59 на Европейския съюз, приета на 15 май 2014 година. Става дума за една изключително сложна правна регулация.

С приемането на проектозакона ще бъдат променени драстично и правата на кредиторите на банките и фирмите – инвестиционните посредници и управляващите дружества, които подлежат на преструктуриране.

Органи по преструктуриране

Според проектозакона те са два. БНБ ще играе тази роля, когато става дума за банки, а Комисията за финансов надзор – за инвестиционните посредници и управляващите дружества. Към управителния съвет на БНБ ще бъде създадено специално звено, което ще отговаря за действието й като орган по преструктуриране. Двете институции (БНБ и КФН) ще проверяват и одобряват предварителните планове на поднадзорните им банки и компании за преструктуриране. Те ще имат право да налагат надзорни мерки, ако констатират нарушения на регулациите. В това число влизат принудително увеличение на капитала, забрана на определени сделки и операции и преструктуриране на активите. Сред тези мерки са и отстраняването на управителните съвети и съветите на директорите от ръководството на санкционираните институции, и замяната на тези органи с временни управители, назначавани от БНБ и съответно от КФН.

Предвижда се създаването на колегия по преструктурирането, в която ще влизат БНБ, КФН и Министерството на финансите, а когато става дума за банка или компания с чуждестранен собственик от ЕС, в колегията ще участват и представители на Европейския банков орган или на съответната европейска структура, наблюдаваща инвестиционните посредници и управляващи дружества.

Ще бъде създаден и специален Фонд за преструктуриране на банки, в който чрез годишни вноски от банките ще се набират средства за финансова подкрепа на институции, нуждаещи се от ликвидни и капиталови инжекции. Той ще е отделен от Фонда за гарантиране на влоговете, но ще се ръководи от вече съществуващия управителен съвет на фонда. С други думи, ново управително тяло за Фонда за преструктуриране на банки няма да бъде избирано.

Целта е средствата в този втори фонд да са не по-малко от 2% от гарантираните влогове в банките, а конкретните годишни вноски в него ще се определят от управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете. Той на практика ще играе ролята на управляващо дружество за двата фонда.

Инструменти за преструктуриране

Те ще се прилагат, когато банка, управляващо дружество или инвестиционен посредник не могат да се справят с възникналия ликвиден или капиталов проблем. В тази ситуация съответният орган по преструктуриране отстранява ръководството на закъсалата частна институция и го поверява на извънреден управител. Разликата между него и временния управител е, че той ръководи дружество или банка, което не може само да се справи с връхлетелите го проблеми. Органите по преструктуриране са задължени със собствени сили да направят в рамките на седем работни дни оценка на активите на закъсалите кредитни институции или компании и да набележат инструментите, с които те да бъдат преструктурирани. Те са четири и могат да бъдат прилагани заедно или поотделно. Проектозаконът определя като инструменти за оздравяване: продажбата на стопанска дейност; създаването на мостова институция, обособяването на активи и споделянето на загуби.

При продажбата на стопанска дейност, след като бъде направена оценка, на инвеститори се продават цели бизнеси на банката – корпоративни кредити, ипотечни кредити, потребителски кредити, картов бизнес.

Когато се обособяват активи, това засяга оценката и продажбата на част от кредитите в отделните видове бизнеси на подлежащата на преструктуриране банка. Целта на тези две мерки е да се налеят ликвидни средства в нея, които да й дадат възможност да възстанови плащането по задълженията си. Нещо подобно като мерките, които в края на 2014-а БНБ направи спрямо Търговска банка "Виктория", като разпореди кредитният й портфейл да бъде разпределен в отделни пакети от заеми, които да бъдат продадени. Тези мерки осигуриха на банката ликвидни средства и през декември 2014-а тя отвори врати за своите клиенти, като работи и до момента.

Инструментът "мостова институция"

Той предвижда специално създадена за целта банка, която по съкратена процедура да получи лиценз от БНБ и да вземе работещата част от активите на преструктурираната банка, както и всичките й задължения, обезпечени с държавна гаранция. Разликата между сумата на тези активи и задълженията се попълва от Фонда за преструктуриране на банките и ако се наложи – от държавата. Във втория случай е нужно одобрението на Министерството на финансите, което при българските политически реалности може да се превърне в проблем. Но поне ще сме наясно с отговорностите на това ведомство при една криза на финансовия пазар у нас.

Със създаването на мостовата банка Фондът за преструктуриране или държавата в лицето на Министерството на финансите стават неин акционер. И като такъв, според проектозакона, трябва да я продаде на частен инвеститор в рамките на две години от нейното създаване.

 

 

 

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкрепяте ли разполагането на американски самолети-цистерни на военното летище в Безмер?

Подкаст