Крайно противоположни събития се случиха през изминалата седмица около най-голямата телекомуникационна компания у нас – БТК. Първо в понеделник (8 юни) Комисията за защита на конкуренцията ненадейно разреши на дружеството да придобие основния доставчик на услуги в сферата на преноса и разпръскването на радио и телевизионен сигнал, глас и данни в страната – "НУРТС България". А после се разбра, че Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество е наложила запор върху акциите на прекия собственик на БТК – "Вива телеком България".
Позволението за сделката с "НУРТС" е изненадващо, защото КЗК умува по въпроса вече девети месец и междувременно даде множество сигнали, че такова няма да бъде дадено. Общо взето, от началото на тази година антимонополният орган, оглавяван от Петко Николов, се превърна в един вид наказателен отряд срещу телекома, като образува редица спорни производства против него и му наложи санкции за милиони лева. Освен това, след като комисията по конкуренцията бе уведомена за намерението на БТК да придобие "НУРТС", тя отказа да се произнесе по съкратената процедура и започна задълбочено проучване на пазара заради съмнения, че след сливането ще се създадат конкурентни предимства пред останалите доставчици на платена телевизия.
Най-изумителното обаче е, че КЗК тълкува избирателно нормативните актове, така че в един момент да е компетентна по казуса БТК, а в друг – не. В средата на януари например екипът на Николов беше сезиран от изпълнителния директор на "Технологичен център – Институт по микроелектроника" (ТЦ-ИМЕ) Теодора Танева за смяната в собствеността на Българската телекомуникационна компания. Но на 20 февруари антимонополистите съобщиха, че препращат въпроса към Европейската комисия. Като причина бяха посочени големите приходи на фирмата (над 415 млн. евро), покриващи праговете на чл. 1, ал. 2 от Регламент № 139/2004 за контрола върху концентрациите между предприятия. Сега, по повод на сделката с "НУРТС", отново се цитира въпросният Регламент № 139/2004, но изводът този път е, че оборотът на компанията не покрива праговете. Формалното обяснение на този парадокс е, че в първия случай са взети предвид и постъпленията на VTB Capital като един от крайните собственици на телекома, макар и да не е засегнат пряко в сигнала на ТЦ-ИМЕ.
Тези "въртележки" може и да са законни, но след като е известно, че в момента собствеността на БТК е поставена на карта, всеки може сам да прецени каква точно е играта на Петко Николов.
За да стане ясно защо моментът е толкова ключов, е необходимо да изложим някои факти. Пряк притежател на БТК е българската фирма "Вива телеком България". Неин собственик пък е регистрираното в Люксембург InterV Investment. То от своя страна е в ръцете на V2 Investment, също от Люксембург, което на свой ред е изцяло притежание на V Telecom Investment S.C.A – отново акционерно дружество от Великото херцогство. Точно в последното е и реалното разпределение на акциите, като 43.3% от капитала чрез SHCO 79 S.à r.l. държи Цветан Василев. Инвестиционното звено на руската ВТБ банк – VTB Capital, притежава 33.3% чрез Crusher Investment Limited. А бившите кредитори на предишните собственици на БТК, представлявани от Майкъл Тененбаум, имат 23.43 на сто. На 6 ноември 2013-а VTB Capital, КТБ и още няколко финансови институции са предоставили на InterV Investment (б.а.- първият по веригата чуждестранен собственик на БТК) мостови заем от 150 млн. евро. Като обезпечение е направен залог на всичките 269 013 452 обикновени, поименни акции на "Вива телеком България". С други думи, ако парите не бъдат намерени или заемът не бъде разсрочен, финансовите институции могат да пристъпят към изискуемост на обезпеченията и реално да придобият изцяло едноличния собственик на БТК. По този начин, образно казано, акционерите ще пият по една студена вода, тъй като вече няма да притежават нищо срещу ценните си книжа. Падежът на въпросния кредит беше само преди седмица – на 23 май. А 150-те милиона евро така и не бяха платени. Затова сега сме в хипотезата акциите на "Вива телеком България" да бъдат обявени за продан като обезпечение по кредита. Както вече споменахме обаче, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество наложи запор върху 43.3% от тях – дела на Цветан Василев. Запорът е наложен от Районния съд в София въз основа на обезпечителна заповед на Софийския градски съд по образувано изпълнително дело срещу InterV Investment. Искът е общо за 963 млн. лв. и с него на практика държавата слага ръка върху движимото и недвижимото имущество на мажоритарния собственик на фалиралата КТБ.
Казано иначе, запорираните акции няма как да бъдат продадени като обезпечение по мостовия кредит, което пък засега спъва възможностите за цялостна смяна на собствеността на БТК. Кой какво ще спечели от това само времето ще покаже.
