Разразилият се миналата седмица скандал в БСП с мистериозния подкуп, предлаган на Михаил Миков, за да се откаже от председателския пост, хвърли камък в червеното блато и изкара на повърхността отново проблема с боричкането на различните лобита в партията. Покрай промяната на курса наляво на последния конгрес на Столетницата с половин уста беше споменато, че има хора, които използват името на партията, крият се зад фасадата й и се грижат предимно за личните си интереси. Те го правят както на групи, така и индивидуално. Някои дори бяха посочени с пръст, но това по-скоро приличаше на разчистване на лични сметки, отколкото на опит формацията да се освободи от тези петнящи името й персони.
Активно мероприятие, което цели да отслаби БСП преди изборите, нарече говорителят на партията Атанас Мерджанов скандала с прословутия подкуп. И то отвсякъде си прилича на такова, още повече, че го забърка бивш шеф на разузнаването, Бриго Аспарухов. „Мръсни номера, с които по традиция в Столетинцата се отстрелват членове“, определи Румен Овчаров интригата с подкупа. И припомни собственото си отстрелване след „писмото Р.Овч.“.
Разбира се, една партия се удря най-ефикасно като се компрометира лидера й. От тази гледна точка две са възможните „глутници“, които не са загубили апетит и надежда да овладеят формацията чрез председателския пост – приближените на Сергей Станишев и все още верните на Георги Първанов.
Станишев едва ли има мерак да се върне начело на партията, която докара до плачевно състояние, ако се съди по все по-ниските й изборни резултати (пък и все още се надява да остане начело на ПЕС). Но със сигурност няма нищо против да я оглави верен нему човек, като Драгомир Стойнев. Ексенергийният министър в правителството на Орешарски усилено беше налаган преди конгреса, но остана втори. Съмненията за предлагания на Миков рушвет бяха насочени логично почти веднага към него. Това е подозрението и на Овчаров. По думите му обаче Стойнев сам не би могъл нищо да направи, а е бил подпомогнат от кръг от приятели в БСП.
В края на краищата, има смисъл да се предлагат пари в полза на някой, който има шанс. Алибито на Стойнев обаче е, че е бил един от тримата, пред които Миков е споделил тази информация. Настоящият лидер очевидно не подценява опасността от тази „глутница“, затова Мая Манолова и Ангел Найденов тихомълком бяха избутани от предните редици, въпреки непресъхващата активност на дамата. Но и с просто око се вижда, че нейните изяви са неглижирани от ръководството. Димитър Дъбов пък беше изваден от Изпълнителното бюро, след дългогодишен престой там. Кристиан Вигенин също не е стимулиран особено да се изявява от името на партията. Тези хора от самото начало не крият, че са за участие в управлението на държавата заедно с ГЕРБ, а защо не и с ДПС отново. Стоенето в опозиция и губенето на позиции изобщо не им е по вкуса.
Лидерът на АБВ Георги Първанов съвсем не е загубил желанието да си върне партията-майка, на която беше водач над пет години. Той не можа да се пребори със собствената си креатура Сергей Станишев и беше принуден да напусне, но се надява, че един ден може да се върне или поне негов приближен да застане начело. На това са надяват и доста хора, предимно от структурите в старната, но вероятно и пловдивският лидер Георги Гергов, играчът Кирил Добрев, донякъде Корнелия Нинова, чийто много близки отношения с Румен Овчаров бяха развалени още преди години. За човек на Първанов се брои и Бриго Аспарухов, който драсна клечката на последния скандал, макар че той може да се причисли и към индивидуалните играчи, след като тъй влиятелното преди в БСП „Генералско движение“ постепенно се спихна.
Скандалът с подкупа може да се приеме, че дойде и в отговор на атаката срещу Драгомир Стойнев преди няколко седмици. Представителите на т. нар. енергийно лоби в БСП Явор Куюмджиев и Румен Овчаров му поискаха оставката от зам.-шефското място в партията и го обвиниха, че е допринесъл за провала на „Южен поток“, умишлено се е бавил за „Белене“ и по най-глупав начин е заиграл с американците от „Уестингхаус“ в угода на интересите на чужда партия и в ущърб на руските енергийни проекти, които двамата и другия експерт Таско Ерменков защитават от години. След удара по Стойнев, последва контраудар, който трябваше да засегне и Миков.
На фона на тези сложно преплетени отношения и боричкания се открояват и няколко единаци, които не принадлежат към нито една от партийните глутници. Такъв е напусналият на скоро БСП бивш депутат Страхил Ангелов. Той се прочу със соловите си изпълнения още от миналия парламент, когато без да уведоми никого и въпреки несъгласието на лидера си Станишев замина за Сирия с представители на бизнеса и граждански организации. Тогава Ангелов се оправда, че посещението му било частно и не ангажирало парламента, но от друга страна, той беше председател на Групата за приятелство с тази страна. Заради простъпката му социалистът беше поставен на неизбираемо място в червените листи за 43-ото Народно събрание, което силно го обиди, почувства се неоценен и пренебрегнат, и започна невъздържано да критикува линията и действията на ръководството, че не са достатъчно автентично леви. Оплака се, че редовите социалисти слугували на партийните династии. Същевременно за никого не е тайна, че той има бизнес във В и К сектора, работи по европроекти в градове, повечето от които са управлявани от кметове от ГЕРБ.
Най-яркият индивидуалист в червените редици е Георги Кадиев, който от години се е вживял в ролята на вътрешна опозиция на ръководството, което и да е то. На нещо като дисидент в БСП, някакъв вид коректив. Той също изненада неприятно съпартийците си преди десетина дни със солова акция. Внесе законопроект за допускане на предизборна агитация и на други езици освен на български. Това предложение обслужва най-изгодно ДПС, чийто лидер Лютви Местан често натяква колко пъти и с каква сума са го глабили местни и централни органи за говорене на турски на митинги. Съпартийците на Кадиев скочиха като ужилени, защото още не са зараснали раните им от съвместното управление с Движението в миналия мандат, а и положиха големи усилия да се разграничат и общественото съзнание да спре да ги слага в комплект с тази партия. Засега „червеното шило“ получи само строго мъмрене и настояване да изтегли законопроекта си, макар че се чуха призиви и за изключването му и то именно от представител на една от династиите в левицата – депутата Стоян Мирчев. Той е син на евентуалния кандидат на БСП за кмет на София, социолога Михаил Мирчев, и внук на бившия секретар на ЦК на БКП Стоян Михайлов.
Георги Кадиев не скри иронията си към поведението и действията на своите колеги в коментар на страницата си във Фейсбук. „Тази сутрин слушах член на ръководството на БСП в една от телевизиите, който ме нарече „единак“. Изглежда това е новата любима дума при нас. Преди няколко дни районната организация на БСП в район „Витоша“ излезе със специална декларация срещу „единака“ Страхил Ангелов. Единак е хубава дума. Мъжка. Като вълк в гората. Не е като „индивидуалист“. Прекалено е европейско, френско някакси. Да не говорим за „различен“, което направо си мирише на Кончита Вурст“, написа депутатът в своя защита и като критика на ретроградното мислине на хората от ръководството. След което им дава съвет, ако искат да модернизират партията и да постигнат нещо сред избирателите. „Силата на една компания (партия) не е да отблъсква различните, а да ги привлича. Защото когато си тръгнат различните, остават еднаквите“. Засега Кадиев инатливо издържи на всевъзможните нападки от различните глутници, но не се знае докога.
Ръководството на БСП очевидно не от вчера се дразни от индивидуализма и различността му. Затова се опита елегантно да го отстрани като го постави на неизбираемото девето място в листата на 23 МИР в София. Борбеният социалист обаче активизира преференциален вот в своя полза и се нареди втори след водача Жельо Бойчев, и отново успя да стане народен представител. За неудоволствие на много хора в БСП, които продължават да търсят поводи и начини да го "отстрелят".
