Разразилият се скандал в БСП с мистериозния подкуп, предлаган на Михаил Миков, за да се откаже от председателския пост, хвърли камък в червеното блато и отново извади на повърхността проблема с боричкането на различните лобита в партията.
Покрай промяната на курса наляво на последния конгрес на Столетницата с половин уста беше споменато, че има хора, които използват името на партията за личните си интереси и се крият зад нейната фасадата. За някои веднага се досетихме, други го правят на групи, но има и единаци. Някои "другари" дори бяха посочени с пръст. Но този акт заприлича на разчистване на лични сметки, вместо да се превърне в реален опит формацията да се освободи от петнящите името й персони.
"Активно мероприятие, което цели да отслаби БСП преди изборите", нарече говорителят на партията Атанас Мерджанов скандала с прословутия подкуп. И то отвсякъде си прилича на такова, още повече че го забърка бивш шеф на разузнаването Бриго Аспарухов. „Мръсни номера, с които по традиция в Столетинцата се отстрелват членове“, определи интригата с подкупа Румен Овчаров. И припомни собственото си отстрелване след "писмото Р.Овч.".
Разбира се, една партия се удря най-ефикасно, като се компрометира лидерът й. От тази гледна точка две са възможните "глутници", които не са загубили апетит и надежда да овладеят формацията чрез председателския пост – приближените на Сергей Станишев и все още верните на Георги Първанов.
Самият Станишев едва ли има мерак точно сега да се върне начело на партията, която докара до плачевно състояние, съдейки по все по-ниските й изборни резултати (пък и все още се надява да остане начело на ПЕС). Но със сигурност няма нищо против да я оглави верен нему човек – като Драгомир Стойнев. Енергийният ексминистър в правителството на Орешарски усилено беше налаган преди конгреса, но остана втори. Съмненията за предлагания на Миков рушвет веднага и логично бяха насочени именно към него. Такова е подозрението и на Овчаров. По думите му обаче Стойнев сам не би могъл нищо да направи, а е бил подпомогнат от кръг от приятели в БСП.
В края на краищата има смисъл да се предлагат пари в полза на някого, който има шанс. Алибито на Стойнев сега е, че е бил един от тримата, пред които Миков е споделил тази информация (което не изключва Миков да е искал да провери реакциите му).
Настоящият лидер очевидно не подценява опасността от тази "глутница", затова Мая Манолова и Ангел Найденов тихомълком бяха избутани от предните редици, въпреки нестихващата активност на дамата. Но и с просто око се вижда, че нейните изяви са неглижирани от ръководството. Димитър Дъбов пък беше изваден от Изпълнителното бюро след дългогодишен престой там. Кристиан Вигенин също не е стимулиран особено да се изявява от името на партията. Тези хора от самото начало не крият, че са за участие в управлението на държавата заедно с ГЕРБ – а защо не и с ДПС отново. Стоенето в опозиция и губенето на позиции изобщо не им е по вкуса.
Лидерът на АБВ Георги Първанов също не се разделил с мерака да си върне партията майка, на която беше водач над пет години. Но след като не успя да се пребори със собствената си креатура Станишев, беше принуден да напусне. Въпреки това надеждата, че един ден може да се върне или поне негов приближен да застане начело на столетницата, не го е напускала. На това са надяват и доста хора, предимно от структурите в страната, но вероятно и пловдивският лидер Георги Гергов, играчът Кирил Добрев, донякъде Корнелия Нинова, чиито много близки отношения с Румен Овчаров бяха развалени още преди години. За човек на Първанов се брои и Бриго Аспарухов, който драсна клечката на последния скандал, макар че той може да се причисли и към индивидуалните играчи, след като тъй влиятелното преди в БСП "Генералско движение" постепенно се спихна.
Може да се приеме, че скандалът с подкупа дойде след атаката срещу Драгомир Стойнев преди няколко седмици. Представителите на т. нар. енергийно лоби в БСП Явор Куюмджиев и Румен Овчаров му поискаха оставката от заместникшефското място в партията и го обвиниха, че е допринесъл за провала на "Южен поток", умишлено се е бавил за "Белене" и по най-глупав начин се е заиграл с американците от "Уестингхаус" в угода на интересите на чужда партия и в ущърб на руските енергийни проекти, които двамата и другият експерт Таско Ерменков защитават от години. След удара по Стойнев последва контраудар, който трябваше да засегне и Миков.
На фона на тези сложно преплетени отношения и боричкания се открояват и няколко единаци, които не принадлежат към нито една от партийните глутници. Такъв е напусналият наскоро БСП бивш депутат Страхил Ангелов. Той се прочу със соловите си изпълнения още в миналия парламент, когато без да уведоми никого и въпреки несъгласието на лидера си Станишев, замина за Сирия с представители на бизнеса и граждански организации. Тогава Ангелов се оправда, че посещението му било частно и не ангажирало парламента, но същевременно той беше председател на Групата за приятелство с тази страна. Заради простъпката му социалистът беше поставен на неизбираемо място в червените листи за 43-ото Народно събрание, което силно го обиди, почувства се неоценен и пренебрегнат, и започна невъздържано да критикува линията и действията на ръководството. Оплака се, че редовите социалисти слугували на партийните династии. Същевременно за никого не е тайна, че той има бизнес във ВиК сектора, работи по европроекти в градове, повечето от които са управлявани от кметове от ГЕРБ.
Най-яркият индивидуалист в червените редици е Георги Кадиев, който от години се е вживял в ролята на вътрешна опозиция на ръководството, независимо кое е то. На нещо като дисидент в БСП и някакъв вид коректив. Той също изненада неприятно съпартийците си преди десетина дни със солова акция. Внесе законопроект за допускане на предизборна агитация и на други езици освен на български. Това предложение обслужва най-изгодно ДПС, чийто лидер Лютви Местан често натяква колко пъти и с каква сума са го глобили местни и централни органи заради говоренето му на турски език на митинги. Съпартийците на Кадиев скочиха като ужилени, защото още не са зараснали раните им от съвместното управление с Движението в миналия мандат и защото полагат големи усилия да се разграничат от тази партия, към която общественото съзнание често ги добавя. Засега "червеното шило" получи само строго мъмрене и настояване да изтегли законопроекта си, макар че се чуха призиви и за изключването му, и то именно от представител на една от династиите в левицата – депутата Стоян Мирчев. Той е син на евентуалния кандидат на БСП за кмет на София, социолога Михаил Мирчев, и внук на бившия секретар на ЦК на БКП Стоян Михайлов.
Георги Кадиев не скри иронията си към поведението и действията на своите колеги в коментар на страницата си във Фейсбук. "Тази сутрин слушах член на ръководството на БСП в една от телевизиите, който ме нарече "единак". Изглежда, това е новата любима дума при нас. Преди няколко дни районната организация на БСП в район "Витоша" излезе със специална декларация срещу "единака" Страхил Ангелов. Единак е хубава дума. Мъжка. Като вълк в гората. Не е като "индивидуалист". Прекалено е европейско, френско някак си. Да не говорим за "различен", което направо си мирише на Кончита Вурст", написа депутатът в своя защита и като критика на ретроградното мислене на хората от ръководството. След което им даде съвет: ако искат да модернизират партията и да постигнат нещо сред избирателите. "Силата на една компания (партия) не е да отблъсква различните, а да ги привлича. Защото когато си тръгнат различните, остават еднаквите", допълни Кадиев. Засега той инатливо издържа на всевъзможните нападки от различните глутници, но не се знае докога.
Ръководството на БСП очевидно не от вчера се дразни от индивидуализма и различността му. Затова се опита елегантно да го отстрани, като го постави на неизбираемото девето място в листата на 23 МИР в София. Борбеният социалист обаче активизира преференциален вот в своя полза и се нареди втори след водача Жельо Бойчев, и отново успя да стане народен представител – за неудоволствие на много хора в БСП, които продължават да търсят поводи да го "отстрелят".
