"Лихвари не могат да бъдат съдници на ДПС", заяви неотдавна председателят на Движението за права и свободи Лютви Местан, адресирайки репликата си към Иван Костов. Причината за атаката бяха мотивираните изявления на Костов за влиянието и интересите на ДПС в Корпоративна банка и че той и семейството му също имат депозити в нея, при все че бившият лидер на ДСБ публично оповести това.
По логиката на Местан всички вложители
в банките са лихвари. В това число тогава би трябвало да влязат и видните представители на движението като Ахмед Доган, Емел Етем и други български граждани с имена като Реджеб, Неджмие, Бенер, Нигяр… Нарочно споменаваме депозантите в КТБ с тюркско-арабски имена, защото те са някак си по-близки до лингвистично-реторичната семантика на Местан. А иначе, ако следваме схемата на префинената му менталност за лихварството, към групата на заклеймените е необходимо да причислим и депутата от ДПС Дилян Пеевски с част от родата му, братята на премиера Пламен Орешарски, роднините на депутата от ГЕРБ Делян Добрев, както и тези на народните представители от "БСП Лява България" Кирил Добрев, Георги Кадиев и Жельо Бойчев. В случая, разбира се, не става дума само за семействата на видни политически фигури, а и за магистрати, бизнесмени, мениджъри… В тази група е и моя милост – пишещият тези редове Петър Илиев, който при затварянето на КТБ се оказва, че е лихварствал с цели 2 хил. лева. Но независимо от това има нахалството да се занимава с този болезнен за обществото въпрос.
Ще е чиста загуба на време "да се дебатира" изказването на Местан в контекста на същността на лихварството. Едва ли някой не е наясно, че то не е равнозначно на спестовността и че тази дума се използва по-скоро при даването на заеми на нерегулирания пазар – в смисъл извън банките и извън законовите норми. Така че може да се подмине с примирение нелицеприятната роля, която лидерът на ДПС отсъжда конкретно на вложителите в КТБ. Само че, за да е пълна картинката, в тази "компания" е редно да включим и
градоначалниците и общинските съветници с депозити
във въпросната банка. А те не са малко и са от всички краища на България. Вътре са кметове, заместник-кметове и техни роднини от Русе, Враца, Кърджали, Ловеч, Пловдив, както и от софийската община "Подуяне". Следват сметките на кметове и общинари от по-малки градове като Айтос, Раднево, Белица, Тервел, Созопол, Доспат, Велинград, Кула, Малко Търново, Стралджа, Козлодуй. Има ли смисъл да се проверява колко от тези хора, които по логиката на Местан са лихвари, са от ДПС? Достатъчно е да се видят резултатите от последните общински избори, за да стане ясно към коя политическа сила принадлежат например общинските съветници в Сунгурларе Халил Сейдахмед Ахмед, Селиме Кемил Куз и Ремзи Ереджеб Али – все вложители в КТБ. От ДПС е и кметът на града Георги Кенов и той със сметки в същата банка. Не че в Сунгурларе открай време е имало турци, черкези или татари, ама така става, когато в един избирателен район обединиш една община с българско население с няколко други села и паланки. Както и да е, всичките тези служители са граждани на републиката и имат пълното право да се разпореждат с парите си не по нечии партийни преценки и повели, а по собствено усмотрение.
Впрочем, има едно логично обяснение защо кметове, заместник-кметове и общинари от различни населени места са откривали личните си сметки в КТБ. Обикновено, когато общината извършва операциите си през една кредитна институция, там отиват и сметките, по които нейните ръководители и служители получават възнагражденията си. Сигурно мнозина си спомнят, че при затварянето на КТБ в нея бяха блокирани
общо 76.1 млн. лв. на 15 общини
Временното правителство на Георги Близнашки и по-точно тогавашният финансов министър Румен Порожанов се зае с изчистването на проблема, като отпусна временни безлихвени заеми на пет общини. През септември 2014-а Бургас получи 11 млн. лв., Белица – 7.7 млн. лв., Айтос – 2.8 млн. лв., Созопол – 4.5 млн. лв., и Раковски – 2 млн. лева. През декември 2014-а правителството на Бойко Борисов продължи спасителната операция, като финансовият министър Владислав Горанов предостави временни безлихвени заеми на петнадесет общини. В Бургас с кмет Димитър Николов от ГЕРб отидоха допълнително 21.34 млн. лв., в Белица с градоначалник Ибрахим Палев от ДПС -0.64 млн. лв., в Айтос, управляван от Васил Едрев, издигнат от инициативен комитет и подкрепен от ГЕРБ – 5.48 млн. лв., и в Раковски с кмет Иван Антонов от ГЕРБ – 3.15 млн. лева. Освен тях безлихвени заеми от бюджета взеха Сливен с градоначалник Кольо Милев от БСП – 12.35 млн. лв., Созопол с кмет Панайот Рейзи от ГЕРБ – 6.4 млн. лв., Казанлък с градоначалник Галина Стоянова от ГЕРБ – 5.88 млн. лв., и Сунгурларе – 3.16 млн. лева. Община Гоце Делчев, управлявана от Владимир Москов от БСП, получи 2.67 млн. лв., Харманли с кмет Михаил Лисков от БСП – 1.56 млн. лв., Дупница с градоначалник Методи Чимев от ГЕРБ – 977.13 хил. лв., Борино, начело с Октай Алиев от ДПС – 865.22 хил. лева. За Долна Митрополия, управлявана от Поля Цоновска, издигната от местна коалиция, бяха заделени 610.21 хил. лв., за Козлодуй с кмет Румен Маноев от ГЕРБ – 594.1 хил. лв., и за Симитли с градоначалник Апостол Апостолов, издигнат от коалиция – 321.22 хил. лева. Кметствата, получили тези заеми, трябва да бъдат вписани като кредитори на КТБ и да се издължат с парите, които ще вземат от разпределението на осребреното имущество на банката (ако до тях изобщо стигне нещо). Ако не получат такива средства, е работа на финансовото министерство да реши как да процедира, за да си върне раздаденото. Поради наближаващите местни избори тази информация съвсем не е маловажна.
