Капиталът на „Борика – Банксервиз“ да се обнови

Любомир Каримански изп. директор на Инвестбанк

Любомир Каримански има над 20-годишен опит в управлението на различни институции в банковия и финансовия сектор. Експерт е в областта на електронните платежни услуги и платежни системи. Той е магистър по финанси от УНСС, където е преподавал в Катедра "Финанси", и  Executive Master Business Administration oт Hult International Business School, Лондон, със Сертификат за Global Leadership. Сега е заместник-председател на управителния съвет и изпълнителен директор на "Инвестбанк" АД.

 

Г-н Каримански, Вие повдигате въпроса за обновяване на капиталовата структура на дружеството "Борика – Банксервиз". Какво имате предвид? А наближава и годишното отчетно-изборно събрание на дружеството.

 

– "Борика-Банкерсервиз" АД е правоприемник на дружествата "Борика" АД и „Банксервиз“ АД. От своя страна капиталовата структура на "Борика" АД беше базирана на пазарните дялове в електронните платежни услуги на банките през 2005 г. (брой на АТМ, ПОС, банкови карти и транзакции). Идеята бе всяка банка участник да получи акционерен дял, съобразен с обема на картовия бизнес, с който оперира чрез предоставяните от "Борика" АД услуги и съответно – чрез който допринася за приходната част от дейността на дружеството. Също така въпросната акционерна структура целеше да премахне и конфликта, който се наблюдаваше към момента – като едноличен собственик на капитала БНБ бе едновременно регулатор на платежната система и успоредно с това неин собственик. Но мина време – четири банки, които изградиха и в момента използват собствени картови центрове – ОББ, "Банка ДСК", Пощенска банка и ПИБ, продължават да  са сред най-големите акционери (след БНБ и "Уникредит Булбанк" АД) в дружеството "Борика – Банксервиз" АД и съответно да имат право на дивидент, съизмерим с дела им. Дотук всичко би изглеждало добре, ако въпросните банки имаха съизмерим принос към формирането на финансов резултат, осигуряващ дивидент.

Май опираме до някаква несправедливост – при формирането и разпределянето на дивидента? Поне Вашата преценка, доколкото разбирам, е такава?

– След като пренасочиха към собствените си авторизационни центрове цялата си дейност по издаване, персонализация, авторизация на транзакции с банкови карти, както и управлението на мрежа от АТМ и ПОС терминали, представляващи ключови приходни пера за дружеството "Борика – Банксервиз" АД, въпросните банки на практика намалиха значително приноса си към финансовия резултат на "Борика – Банксервиз" АД. Успоредно с това те запазиха размера на акционерния си капитал непроменен във времето, а оттам и изплащането на дивидент. Изплатените дивиденти на банките със собствени авторизационни центрове вероятно се реинвестират в развитието на собствените им електронни платежни услуги или в друга сфера на банковата дейност, но със сигурност не се влагат в развитието на "Борика – Банксервиз" АД.

А можете ли да подкрепите Вашата теза с конкретни данни?

– Тезата ми, естествено, е базирана на конкретни финансови показатели. Например в последния годишен отчет на "Борика – Банксервиз" АД за 2014 г. приблизително 70% от прихода на цялото дружество са реализирани чрез дейността на картовия системен оператор. Гореспоменатите четири банки имат принос към въпросния приход около 16%, притежавайки сумарно над 25% от капитала на дружеството. Като добавим и 36.11% на БНБ, остават под 39% акционерен капитал за всички останали банки, които реално съставят 84% от прихода на картовия системен оператор.

Според Вас трябва ли да се запази доминиращата роля на БНБ в тази структура? Става дума за едно търговско дружество като "Борика – Банксервиз" АД…

– Участието на БНБ с близо три пъти по-голям дял от втория най-голям акционер в "Борика – Банксервиз" АД – "Уникредит Булбанк" АД, играе определяща роля в стратегическото управление на дружеството, без да има директен принос във финансовия резултат, за разлика от всички останали акционери. Логично ли Ви се струва, че бордът на директорите на дружеството е съставен от представители на повечето акционери с най-малък принос към това, което осмисля съществуването на всяко едно търговско дружество – печалбата?

Е, да, но ако говорим само за участието в „Борика“, но не и в „Банксервиз“…

– Да, донякъде сте прав. Но имайте предвид, че участието в БИСЕРА 6, БИСЕРА 7 и СЕБРА е наложително с цел реализиране на националния сетълмент между банките, тъй като БНБ е лицензирала един-единствен агент по национален сетълмент – "Борика – Банксервиз" АД.

А според Вас участието на Централната банка в едно такова търговско дружество пречи ли на конкуренцията – защото няма как да се създаде друго? И ако се създаде – БНБ и в него ли трябва да е акционер? А ако пък не е, каква ще е равната пазарна основа, на която ще стъпят?

– Освен основен играч в стратегическото управление на  "Борика – Банксервиз" АД БНБ е институцията, управляваща лицензионния режим по допускане на нови играчи в сферата на електронните разплащания в България. Също и на електронните системни оператори. Към днешна дата в България картовият системен оператор все още няма конкурент – въпреки опитите на глобално представените дружества Global Payments и First Data да навлязат на българския пазар.

Мислите ли, че има нужда от промяна на тези съотношения и какво да се промени?

– На първо място, смятам, че е резонно да се намали акционерното участие на БНБ в търговското дружество "Борика – Банксервиз" АД , като дяловете се разпределят справедливо сред банките, които реално използват услугите на дружеството. Второ, също така трябва да се променят и критериите за разпределение на дружествените дялове – логично е тези критерии да бъдат базирани на обема услуги, предоставяни от "Борика – Банксервиз" АД, които банките са ползвали в исторически план. Има и още един по-належащ въпрос – какво се случва с дела на КТБ в дружеството?

Ръководената от Ваш банка какво място заема в разплащателните системи?

– Към момента банката има 125 банкомата и 650 ПОС терминала. Издали сме около 200 000 кредитни и дебитни  карти. Новото е, че вече имаме лицензирани ПОС устройства за безконтактни карти на MasterCard. Подготвяме платформа заедно с общините за единна форма при плащане на местни данъци и такси. Такава система вече работи в община Пловдив. Сътрудничим си с общините по европейски проекти за изграждане на електронна билетна система в градския транспорт. Става дума за безконтактно купуване на билетчета в автобуса. По отношение на защитата – нашите карти имат най-висока степен на защита на плащанията в интернет -3DSecure. Всичките ни банкомати и търговски терминали покриват най-високите нива на защита срещу фалшификация и измама на VISA и MasterCard. Ние сме една от банките с най-малко оспорени плащания – по-малко от 25 хил. лв. за последната година.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Каква трябва да бъде минималната работна заплата в България през 2027 година?

Подкаст