Руският президент Владимир Путин вече не е добре дошъл на срещите на Г-7 заради ролята на страната му в конфликта в Украйна, но само два дни след събирането на седморката в Германия той бе приет от друг важен световен лидер – папа Франциск.
Това бе втората среща между Путин и Светия отец, като първата бе през ноември 2013-а, пет месеца преди руската анексия на Крим, която доведе до международни санкции срещу Москва и дипломатическото й изолиране от Запада.
След като първия път руският държавен глава закъсня 50 минути, този път той подобри рекорда си, като накара духовния водач на 1.2 милиарда католици да го чака 70 минути – нещо, което се случва изключително рядко. Според присъствалите репортери срещата е започнала хладно. Роденият в Аржентина папа, който обичайно е разговорлив и приветлив с гостите си, изглеждал резервиран и официален. Приветствал Путин с "добре дошъл" на немски, като вероятно е избрал за разговора им този използван и от двама им език, знаейки, че руският президент го владее добре още от времето, когато е работил за КГБ в Източна Германия. Светият отец и гостът му след това изчакали в пълно мълчание оттеглянето на репортерите, преди да започнат да разговарят.
Тонът на изявлението на Ватикана след посещението също подсказва, че преминалата при затворени врата среща е преминала хладно. Думата "сърдечен", която присъства в почти всяко прессъобщение за разговор между папата и негов високопоставен гост, този път отсъстваше. Говорителят на Ватикана Федерико Ломбарди съобщи, че главните обсъждани теми са били конфликтът в Украйна и ситуацията в Близкия изток, като папата е загрижен за съдбата на християнското малцинство там. Според Ломбарди Франциск е поискал от Путин да положи "искрено и голямо усилие" за установяването на мир в Украйна. "Двамата постигнаха съгласие колко е важно да се възстанови климатът на диалог и всички засегнати страни да се ангажират с прилагането на споразуменията от Минск", каза още папският говорител.
Светият отец обаче по никакъв начин не намекна, че Русия носи вина за кризата в Украйна, въпреки желанието на САЩ за по-твърда позиция. Броени часове преди срещата на Франциск и Путин американският посланик във Ватикана Кан Хакет призова Светия престол да разкритикува по-категорично руската намеса в украинския конфликт. От своя страна говорителят на Кремъл Дмитрий Песков окачестви американския призив като "неприемлив" опит за намеса в суверенитета на други държави.
В края на срещата папата подарил на госта си медальон с ангела на мира, за който му казал, че "печели всички войни и пробужда солидарност сред хората". Путин пък му подарил бродирано със златни нишки изображение на катедралата "Христос Спасител" в Москва, която е била унищожена по време на съветската епоха и по-късно реконструирана.
През последните години Светият престол се стреми да подобри връзките си с Русия. Между двете страни съществуват пълни дипломатически отношения от едва шест години. Успоредно с това Ватиканът полага усилия за заздравяване на отношенията с църковните водачи на Източното православие, като в случая особена роля играят добрите отношения между папата и симпатизиращия на екуменизма Вселенски патриарх Вартоломей – на което обаче не гледа с добро око традиционно свързаната с Кремъл Руска православна църква.
Същевременно Ватиканът и Русия си партнират в борбата за защита на правата на християните в Близкия изток, които са все по-застрашени от радикалния ислям. През март Светият престол съвместно с Русия и Ливан изпрати общо обръщение до Съвета за човешките права към ООН "в подкрепа на правата на християните и другите религиозни общности в Близкия изток".
Пред Франциск стои и деликатната задача да защитава интересите на католиците в Украйна. Главата на Украинската гръкокатолическа църква архиепископ Святослав Шевчук неведнъж е давал израз на очакванията си папата да е по-твърд спрямо Путин. Светият отец действително изразява загриженост за положението в Украйна, но без да прекрачва определени граници. На среща с Шевчук и други украински епископи през февруари Франциск призова всички заинтересовани "да спазват постигнатите с общо съгласие споразумения" и "да уважават принципите на международното право".
При това положение хладният прием на папата може да се тълкува като стремеж да се покаже на руския президент, че действията на Русия са неприемливи за католическата църква, но от друга страна, че Ватиканът не желае да прекъсва диалога с Москва.
