След извънредно заседание в петък 19 юни Европейската централна банка увеличи помощта за гръцките банки с 3.7 млрд. евро. По този начин общата сума по програмата за спешна ликвидност ELA достигна 87.7 млрд. евро.
Ден по-рано на срещата на Еврогрупата на 18 юни в Люксембург не бе намерено решение на гръцката криза. "За съжаление беше постигнат твърде малък напредък. Не се задава споразумение", съобщи председателят на групата Йерун Дейселблум. Следващата стъпка трябва да бъде направена от Атина, добави той.
След определената като "трагична" среща председателят на Европейския съвет Доналд Туск свика извънредно държавните и правителствените ръководители на страните от еврозоната на 22 юни в Брюксел. "Време е спешно да се обсъди ситуацията в Гърция на най-високо политическо равнище", обяви Туск.
От своя страна директорът на МВФ Кристин Лагард заяви, че Гърция трябва да плати на 30 юни дължимата си вноска към фонда в размер на 1.6 млрд, евро, с което опроверга появилите се в някои медии твърдения, че ще има двумесечно отлагане на плащането. Лагард каза също, че реформата на гръцката пенсионна система, която се оказа основна пречка пред постигането на споразумение между Атина и кредиторите й, е жизненоважна. Тя уточни, че над 16% от гръцкия БВП отиват за пенсии, което е многократно над средното където и да било другаде.
Междувременно през изминалата седмица гръцките вложители изтеглиха от местните банки над 3 млрд. евро, съобщи Ройтерс, като се позова на източник от финансовите среди в гръцката столица. Това са над 2.2% от депозитите в гръцките банки в края на април. Изтеглените суми щяха да са три пъти по-големи от ликвидната помощ за гръцките банки от ЕЦБ през последната седмица, ако не беше извънредната финансов помощ от петък.
Във връзка с изтичането на капитали членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Беноа Кьоре изрази съмнение, че гръцките банки ще могат да отворят врати в понеделник. Още на 17 юни гръцката централна банка излезе с драматичен призив към правителството и международните кредитори. В него се казваше, че ако не се сключи споразумение за финансиране, това може да доведе до фалит на Гърция и излизането й от еврозоната и дори от Европейския съюз. "Това ще повлече лавина от неконтролирана криза, с огромни рискове за банковата система и финансовата стабилност", гласеше изявлението.
Управляващата партия СИРИЗА реагира нервно, като председателката на парламента Зоя Констандопулу обвини управителя на банката Янис Стурнарас в опит за "недемократично" сваляне на кабинета, като свърза поведението му с факта, че е бил министър на финансите в консервативното правителство на Андонис Самарас между 2012 и 2014 година. Все пак премиерът Алексис Ципрас изрази оптимизъм, че дълговата криза ще намери решение, което ще бъде основано на зачитането на европейските правила и демокрацията и ще позволи на Гърция да се върне към икономическия растеж в еврозоната. Ципрас приветства и свиканата от Доналд Туск среща на лидерите на еврозоната.
Населението обаче изглежда все по-разтревожено и в четвъртък (18 юни) вечерта няколко хиляди души се събраха в центъра на Атина, за да изразят своята подкрепа за "оставането на страната в Европа".
