Връзват ни ръцете за сериозни разследвания и после ще се чудите защо няма осъдени корумпирани политици или как парите на държавата изтичат. Тези въпроси обаче занапред ги задавайте към тези малоумници, които предлагат отпадането на така наречената "предварителна проверка". Пак от тях търсете и милионите левове за обезщетения, на които държавата впоследствие ще бъде осъдена, стига изобщо някой прокурор дръзне поне да опита да си свърши работата както трябва…
Това казва един редови прокурор по повод "фундаменталните" промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ) в частта, посветена на прокуратурата. Но истината е, че прокуратурите в цялата страна буквално наскачаха на нож срещу промените, предлагани от правосъдния министър Христо Иванов, точно заради отпадането на предварителната проверка. Поне това сочат обсъжданията на проекта всред магистрати от цялата страна.
За какво става дума всъщност? И защо е толкова важна тази предварителна проверка?
Тезата на прокурорите е, че за много от по-комплицираните случаи, тя е единственият начин разследването да бъде удължено достатъчно дълго, за да се съберат необходимите доказателства. И дават пример: разследванията на ДДС-измами с международен елемент. Това е престъпление, което в момента е истински "хит" в прокуратурите. Но същевременно с това е наистина изпитание, защото за събирането на документи от чуждестранните данъчни ведомства или за проверки по адресите на дружества в чужбина се чака с години. Двумесечните или дори двугодишните срокове за разследване в огромната част от случаите се оказват абсолютно невъзможни за спазване.
Същото е с международния трафик на дрога. Малцина знаят например, че дипломатическата поща за голяма част от държавите в Латинска Америка пътува веднъж на 6 месеца. И ако се направи искане за получаване на някакви документи или разпит на хора там, обикновено минават около година-две, преди да се получи отговор. Ако изобщо се получи. Първо, защото дори нашите чиновници да се разбързат да вършат нещо, няма никакви лостове, с които да бъдат принудени колегите им в чужбина да направят същото. Няма и срокове. А като за капак не навсякъде има наши дипломатически мисии или дори спогодби за сътрудничество по наказателни преследвания с голяма част от латиноамериканските държави, въпреки че и там българи има колкото щеш.
Каква е разликата между предварителната проверка и образуването на досъдебното производство, което сега задължително ще трябва да се образува, стига все пак законопроектът да бъде приет в този вид? Ами елементарна, но важна: първо при предварителните проверки няма обвиняем, който впоследствие, ако не се докаже престъплението, да може да осъди държавата за незаконно обвинение. И второ – не текат сроковете за разследване по НПК, в които събирането на такива "презгранични" доказателства по правило би било невъзможно.
Прокурорите се опасяват, че с отпадането на предварителната проверка ще се стигне или до масово прекратяване на вече образувани дела – заради невъзможност да се съберат доказателства и купища дела в Страсбург, или до отказ от правосъдие, защото разследвания по "по-засукани" казуси просто няма да бъдат образувани – дори ако щете за да не пострада атестацията на съответния магистрат.
Кой ще спечели ли? Ами ясно е: няма да е нито прокуратурата, нито държавата. Виж престъпниците "с бели якички" ще ударят поредния си джакпот.
Това според обвинителите обаче съвсем не е единственият сериозен проблем на предложенията за промени в ЗСВ, които ще "свържат" ръцете на прокуратурата. Защото всъщност й се изземва цяла една функция, предвидена в сегашната правна уредба: надзора за законност върху актовете на администрацията. С мотива, че това правомощие на държавното обвинение противоречало на Конституцията.
"Предлага се отмяна на чл. 145 и чл. 146 ЗСВ, доколкото уредените чл. 145 правомощия на прокурора, включени в така наречения общ надзор са в противоречие с разпоредбата на чл. 127 от Конституцията и представляват упражняване на квазисъдебни функции от несъдебен орган, което е в противоречие с чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека", пише в мотивите към проекта.
Да оставим настрани въпроса кой в държавата има право да тълкува Конституцията и да констатира наличието на такива противоречия – това не е нито министърът на правосъдието, нито неназованият "авторски екип", подготвил промените в ЗСВ. Това е единствено Конституционния съд.
Да оставим настрани и очевидно нелепото вмъкване в проекта за изменение на ЗСВ една "критика" към самата Конституция: "Под формата на предвиденото в чл. 127, т. 6 от Конституцията правомощие на прокуратурата да участва в предвидените в закон случаи в административни дела фактически се създава правомощие на прокуратурата, което не е предвидено в Конституцията. Освен правомощието да участва в дела прокуратурата има правомощие да отменя незаконосъобразни актове – чл. 127, т. 5 от Конституцията. Но на кого са тези актове Конституцията не уточнява. Очевидно, тази разпоредба е реминисценция на разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от Конституцията от 1971 г., която установяваше задължение на главния прокурор да осъществява "надзор за точното и еднакво изпълнение на законите от министерствата и другите ведомства, местните държавни органи, стопанските и обществените организации, длъжностните лица и гражданите". Но такава или подобна разпоредба в действащата Конституция няма. Правомощието на прокуратурата по чл. 127, т. 5 от Конституцията пък противоречи на правомощието на съдилищата да осъществяват контрол за законност на актовете и действията на административните органи по чл. 120, ал. 1 от Конституцията", пишат вносителите на проекта. И бойко обявяват, че "затриването" на тези правомощия на прокуратурата всъщност ще е за добро, защото така ще се преосмисли нейната роля и ще премахнат предпоставките "за неефикасно използване на ресурса, с който тя разполага".
Няма как да оставим настрани обаче пълното непознаване на практиката, демонстрирано от законописците. Те очевидно нямат никаква идея колко незаконосъобразни актове на кметове и общински съвети, главни архитекти и куп още държавни и местни ведомства са били отменени именно по силата на това "противоконституционно правомощие" на обвинителите.
Всъщност, възможността гражданин да сезира прокуратурата и посредством нея да предизвика преразглеждането на една незаконосъобразна практика на административен орган е най-евтината и достъпна възможност за граждански контрол върху властта. Която сега просто се отменя. Да, вярно, остава му шансът да води съдебни дела пред административните съдилища. Ако има обаче правен интерес за това. И, разбира се, пари за адвокат.
Затова прокурорите питат, при това с пълно право: кому е нужно това "преосмисляне"? Защото за гражданите то надали ще е от полза.
А иначе, в проекта има и нещо добро: прокуратурата вече няма да бъде "единна и централизирана". И редовите прокурори ще чувстват повече независимост при произнасянето си по преписките. Поне на хартия. Защото надали има и един българин, който да вярва в това…
