Апетитни терени в широкия център на столицата от години са отвращаващ декор на разрухата. Остатъци от срутени сгради и пустеещи земи – такава е картината и около бившите гари "Пионер" и "Сердика". Тези имоти са държавна собственост, предоставена за управление на държавното предприятие Национална компания "Железопътна инфраструктура", чийто собственик е Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Въпреки че бившите гари отдавна са в графата "с отпаднала необходимост", сегашният им собственик – транспортното ведомство, нито прехвърля владението им на общината, както би било резонно, когато става дума за терени в урбанизирана градска част на столицата, нито ги продава.
Няколко правителства демонстрират намерение да организират търг и прозрачно да продадат тези златни терени, където стоят руините на бившите гари. Така биха могли да понапълнят изтънялата държавна хазна. Но разни странни обстоятелства променят тези планове и това така и не се случва. Желание явно има, действия – не. А обясненията за поредните провалени търгове варират – от чиновническо безхаберие до… "липса на купувач". Междувременно държавата плаща десетки хиляди левове за данъци и такса смет, без да ползва тези си имоти. Само за последните пет години е платила за това близо 200 хил. лева.
И така, докато се появи
"подходящият" – според мерките на съответното правителство кандидат
Може би той вече се е появил?! Защото последният търг за златния терен на гара "Пионер" беше отменен със заповед на министър Ивайло Московски – имало "заявена инициатива за предоставяне на концесия от заинтересовано лице". Това обяснение бе дадено на редакцията в официално писмо от пресцентъра на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. След повече от две седмици очакване на отговора. "Заинтересованото лице", в пълно съответствие с практиката у нас, остана неназовано.
Още в началото на годината тези странни действия на министър Московски озадачиха депутата от Реформаторския блок Вили Лилков и той пробва да разбере чрез парламентарно питане защо търгът е спрян? И какво мисли да прави държавата с тези имоти?
Последва нова изненада: министър Московски обясни, че нямало инвеститор, който проявява интерес към продажбата. Министерският съвет взе решение (№514) на 18 юли миналата година. Минималната тръжна цена, която беше обявена за близо 37 дка в един от най-атрактивните (и скъпи) столични квартали, заедно с построените върху терена сгради, беше определена на близо 13 млн. лева. Тези думи, изречени от парламентарната трибуна, обаче странно защо не кореспондират със сегашния отговор на министерството, в който се казва, че "към настоящия момент срещу заповедта на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за прекратяване на търга за продажба на описания по-горе имот има подадена жалба пред Върховния административен съд – София, и е образувано административно дело". Логично от този отговор произтича въпрос: щом никой не е имал интерес към търга, кой и защо завежда дело срещу заповедта за неговото спиране…?!
Опитите ни да научим кой оспорва това министерско решение обаче удари на камък. От пресцентъра ни увериха, че ще трябва за пореден път да поискат отговор на "уточняващия" ни въпрос към… специалистите в министерството. Директорът на дирекция "Правна" в министерството Красимира Стоянова пък стана неоткриваема, след като съобщихме на нейната секретарка какво точно искаме да научим (бел. ред. – до редакционното приключване на броя). Но тъй като не сме склонни да се предадем пред
чиновническото мълчание
се постарахме да разберем истината сами.
Оказа се, че делото във Върховния административен съд е заведено от фирма "Контраст Инвест София" ЕООД, управлявано от Теодора Попова. Дружеството е собственост на варненското акционерно дружество "Контраст инвест", чийто основен акционер е Орлин Попов – собственикът на заведенията "Хепи". Ако съдим от текста на жалбата, става ясно, че през ноември миналата година фирмата е закупила тръжна документация, за да участва в обявения търг за продажба на имотите около бившата гара "Пионер". Не само това – фирмата официално е превела по сметката на държавното предприятие Национална компания "Железопътна инфраструктура" в SG Експресбанк и определения депозит за участие в процедурата. Спазвайки всички изисквания на закона, е внесла и заявление (рег. № ЖИ-37331 от 27 ноември 2014-а) за участие в надпреварата. На 3 декември представителят на фирмата се е явил като легитимен участник в процедурата, но с устно уведомление е бил изпратен да си върви по живо по здраво, тъй като тя била спряна…?!
И това, представете си, станало със заповед на министъра от предния ден ( №П1-333 от 2 декември 2014-а). Или с думи прости,
министър Московски заблуждава депутатите
от парламентарната трибуна. Причината търгът да бъде спрян бил именно този "интерес" за концесия, за който официално ни съобщиха от Министерството на транспорта. И макар че категорично отказаха да посочат коя е фирмата, която е заявила този интерес, в. "БАНКЕРЪ" стигна до информацията за нея по собствени канали. Това е едноличното дружество с ограничена отговорност "Си Ай Ти Ес Пи Ел Си", регистрирано с 5 хил. лв. капитал и собственост на австрийския гражданин Алексей Монжосов. Като разгледахме финансовите отчети на тази фирма, публикувани в Търговския регистър, се оказа, че тя от години отчита… загуби.
Според документите компанията на Монжосов е с доста разнообразен предмет на дейност. Но данните от счетоводните отчети през последните две години сочат, че тя увеличава загубата си. Приходите й са единствено от лихви по банкови сметки (67 хил. лв.) и по отпуснати заеми (23 хил. лв.). "Си Ай Ти Ес Пи Ел Си" отчита предоставени заеми за 1.046 млн. лв., което вероятно е причината за деветкратния спад на паричните й наличности в края на миналата година. Вярно е, че приходите на фирмата нарастват, но в същото време се увеличават и разходите й. И докато харчовете по оперативната дейност не се променят много, разходите за лихви по изтеглени заеми правят гигантски скок за една година – от 2000 до 122 хил. лв. в края на 2014 година.
Кратка справка за свързаните с австриеца лица в други фирми показва, че в тях неизменно присъстват хора от финансовия кръг "Хелиос". По-популярен между тях е бившият изпълнителен директор на фалиралата банка "Елитбанк" Иво Георгиев. Името му стана известно в периода 1996-1997 г., когато успя да декапитализира „банката на Комсомола“, както още наричаха ръководената от него финансова институция.
Очевидно точно
мераклиите за този терен
са решили, че не е необходимо веднага да бъркат дълбоко в касата си и са предпочели да го вземат на дългогодишна концесия, което, преведено на човешки език, си е своеобразно придобиване на собствеността чрез дългогодишно… разсрочено плащане.
Когато попитахме депутата Лилков, който като дългогодишен общински съветник е доста запознат с темата, как точно стоят нещата, той реагира с думите: "Глупостите, които се творят от години покрай терена на бившата гара "Пионер", нямат край". Според Лилков предложението да бъде отдаден на концесия терен в градската част на столицата
е повече от абсурдно
Пред в. "БАНКЕРЪ" той каза, че това не е нито гара в истинския смисъл на понятието, тъй като железопътната инфраструктура там отдавна е продадена за скрап, нито става дума за минерален извор, за кариера за добив на материали или за плажна ивица, които обикновено са обект на концесия.
Отдавна този терен трябваше да бъде прехвърлен на общината, смята Лилков. И тъй като в устройствения план на столицата е предвидено там да се изгражда спортно-развлекателен комплекс с много зеленина и минимален процент на застрояване, би било редно със стопанисването му да се заеме общината и да го превърне в своеобразно продължение на околния парк. От много време народният представител от Реформаторския блок настоява да бъде създадена работна група, която съвместно с главния архитект на София Петър Диков да разработи проект за развитие на района – изграждане на велоалея, пешеходни зони и истинска зона за рекреация и спорт.
Думите му обаче едва ли ще бъдат чути. А решенията и изявленията на транспортното ведомство са доста разнопосочни и странни. По официална информация, която беше дадена на в. "БАНКЕРЪ" от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, "теренът на бившата жп гара "Пионер" е с обща площ 60 009 кв. метра". В писмото на пресцентъра се казва, че имотът е нанесен в неодобрения цифров кадастър на Столичната община и през месец февруари 2008-а областният управител на област София-град е издал за него Акт за частна държавна собственост. Държавното предприятие Национална компания "Железопътна инфраструктура" веднага предприема действия за продажбата му. След решение на Министерския съвет за продажбата му документите са изпратени в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (по действащото тогава законодателство) за откриване на процедура за продажба на целия имот, а началната му тръжна цена е определена на 115 300 000 лв. без ДДС. Процедурата обаче така и не е започнала, тъй като през месец юни 2008-а актът за частна държавна собственост е отменен от областния управител с мотива, че имотът не е нанесен в одобрения кадастрален план на район "Изгрев" на Столичната община.
След отмяната на акта е изработена скица-проект за нанасяне на имота с площ от 60 009 кв. м, отразена в кадастралния план. Още същата година от терена на гарата са обособени два имота, но процедурата и по тяхното нанасяне също е прекратена заради постъпили възражения от заинтересовани лица по съставения Акт за непълноти и грешки.
Очевидно
чиновническото разтакаване
за окончателното изчистване на документите за обособяване на този инак огромен терен е "стопило" имота наполовина. Както вече казахме, последният провален търг вече е за 37 дка, а цената му буквално е срината до неузнаваемост – от 115 млн. на 13 млн. лева. А оттам идва и отговорът защо топката се тупка към точно определена врата. И какъв по-подходящ момент от сегашния да бъде подписан договор за концесия със "заинтересованото лице". Явно то е подело
"инициативата за предоставяне на концесия"…
Още повече че на този етап единствено парче от огромния терен, за което са издадени и съответните документи, и то е преотстъпено на столичната община, са мижавите 2717 кв. (пл. №5309). Това е станало във връзка с Решение №554 на Столичния общински съвет от 15 септември 2011-а, с което е предвидено безвъзмездното приемане в собственост и е предвидено за изграждане на транспортна инфраструктура. Не че и тази процедура е завършена. Според отговора на транспортното ведомство "в тази връзка всички документи са изпратени по компетентност до Министерството на регионалното развитие и благоустройството за предприемане на необходимите действия"…
Имотите, представляващи част от терена на бивша гара "Сердика", имат
още по-нерадостна съдба
Те все още не са нанесени в кадастралния план на София и за тях все още не били съставени актове за частна държавна собственост, четем в отговора на транспортното министерство. А това на практика спира всякакви разпоредителни действия с тях. Този факт повдига и още един въпрос – колко години трябва да минат, за да могат държавните чиновници да изчистят документално собствеността си. И да може държавата да се заеме с истинското й пазарно стопанисване. Тук е моментът да припомним, че за продажбата на гара "Сердика" се говори още от 2007 година. А по тогавашни оценки нейната продажна цена можеше да стигне близо 130 млн. лева. Защо държавата не прави усилие да реализира собствеността си? Или го прави по механизми, далеч от пазарните? Въпрос, чийто отговор струва милиони, а липсва вече две десетилетия.
В същото време, както всички държавни фирми, така и стопанинът на тези гари – Националната компания "Железопътна инфраструктура", се гърчи от недоимък. Още когато миналата година се заговори за истински търг, шефът на дружеството Милчо Ламбрев не скри колко много разчита на продажбата на тези земи, за да влязат свежи пари в компанията. С тях трябваше да бъдат завършени десетки ремонти на жп линии и да се стабилизира финансовото състояние на дружеството. Очевидно обаче някой прави други сметки за "реализацията" на тези терени. Но, както се знае, истината макар и дълбоко законспирирана, един ден излиза наяве. Лошото е, че губим пари, а ни трябват.
История и бъдеще
Бившата вече околовръстна железопътна линия в София е била високофункционално, екологично чисто и много удобно средство за транспорт в градски условия, твърдят специалисти. Независимо от това, че е обслужвала доста предприятия, разположени по трасето й, тя е премахната по време на управлението на правителствата на тройната коалиция и на първото правителство на Бойко Борисов. Линията от гара "Подуяне" през гара "Пионер" и Винзавод “София” до кв. „Хладилника“ е част от нея.
Според общия градоустройствен план околовръстната жп линия е спряна от експлоатация през 80-те години на миналия век. Железопътният участък от линията гара "Подуяне" – гара "Пионер" до Винзавода е демонтирана с решение на управителния съвет на Национална компания "Железопътна инфраструктура" от 17 май 2007 година. Причината според ръководството й са слабият трафик по нея и нуждата от намаляване на разходите за поддържането и експлоатацията. Между впрочем това е специално условие на Световната банка, която изисква демонтаж на малодеятелни железопътни линии?
Повечето участъци от нея отдавна вече са демонтирани – при гара "Пионер", зад спортния комплекс на армията на Четвърти километър, при зала "Арена Армеец" и тунела под "Цариградско шосе". Тези места очертават по-голямото трасе от гара "Подуяне" през кварталите „Слатина“, „Дианабад“, "Гара Пионер", Семинарията до квартал „Хладилника“.
За нейното "бъдещо" развитие, като елемент от градската среда на София, са давани десетки обещания и са били лансирани привлекателни за столичани идеи. Така например на нейно място трябваше да бъде изградена нова велоалея (по цялото й трасе), която да се превърне в един зелен коридор в сърцето на столицата. Това обаче така и не се случи. А практиката стари запустели железопътни линии да се превръщат във велоалеи и даже в дълги велосипедни туристически маршрути е успешно реализирана многократно в Европа в страни като Франция, Испания, Унгария, Ирландия, Австрия, а също и в САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия. Друг е въпросът защо у нас добрите идеи най-често остават само мечти…
