Както се и очакваше, външните министри на Европейския съюз удължиха широките икономически санкции срещу Русия до края на януари 2016-а, което ще им даде време да преценят доколко Москва изпълнява ангажиментите си по приетия през февруари в Минск план за овладяване на конфликта в Украйна. Решението бе прието, без да бъде дебатирано около него, което показа, че дори и някои страни като Гърция и Унгария да имат някакви възражения, европейският блок остава единен в решението си да продължи натиска. Но през следващите месеци това единство ще бъде поставено на изпитание както от крехкото примирие в Украйна, така и от желанието на отделни членки на общността да бъде разширен диалогът с руския президент Владимир Путин и руското правителство.
Според официалните представители на ЕС санкциите, наложени в областта на финансите, вноса на технологии, както и върху отбранителната промишленост, вече са оказали голямо влияние и са отслабили руската икономика, като успоредно с падането на цената на петрола са я вкарали в рецесия.
Руският отговор не се забави. Премиерът Дмитрий Медведев даде нареждане ембаргото върху вноса на европейски хранителни продукти да бъде удължено с половин година – колкото и санкциите срещу Москва. Но президентът Владимир Путин го коригира, като увеличи срока им на една година, независимо от уверенията на прессекретаря му Дмитрий Песков, че "в основата на нашия подход е принципът на взаимността". Въпросът обаче е доколко взаимността е равнозначна на паритет?
По данни на Австрийския институт за икономически изследвания загубите на Евросъюза от отговора на руснаците може да достигнат 100 млрд. евро и 2 млн. работни места. Италия, най-големият износител на храни за Русия, ще изгуби 200 хил. работни места, Франция – около 150 хиляди. Според австрийските учени Германия също ще претърпи значителни загуби, като производителността на икономиката й може да падне с 1 процент.
Колкото до щетите за руската икономика, до януари 2015-а те се оценяват на над 200 млрд. евро. Но според руския министър на финансите Антон Силуанов по-голямата част от тази сума се дължи на спада на цената на нефта, а "недостигът на капитали в резултат на санкциите съставлява 40-50 млрд. долара". Основния удар от наказателните мерки на Запада понесе руският банков и финансов сектор, чийто достъп до глобалния капиталов пазар бе затруднен. През последното десетилетие много руски компании, които са регистрирани на чуждестранни фондови борси и са показвали добри финансови резултати, лесно са получавали от 3- до 10-годишни заеми от западни банки при годишна лихва 3.5-5.5%, вместо да плащат 12-14% за едно- и двугодишни заеми от руски банки, изтъква анализаторът Владислав Иноземцев. Така в началото на 2014-а руски фирми са дължали на чуждестранни кредитори повече от 678 млн. долара (22.4 трилиона рубли), а заемите към местни финансови институции са възлизали на 19.3 трилиона рубли.
Наложената като част от санкциите забрана за отпускане на нови кредити на най-големите руски банки, както и на редица държавни компании, ги постави в сложна ситуация. До края на 2016-а те имат да изплащат главници и лихви в размер на 270 млн. долара, за които по думите на Иноземцев са били планирали да получат като рефинансиране 200 милиона. Отрязването на тази възможност е причинило рязък спад в новите инвестиции и прибягването до заеми от държавни резервни фондове. Техните лихви обаче са по-високи и размерите им са ограничени, а и на засегнатите фирми при всяко положение ще им се налага да купуват валута, за да се издължават на западните си кредитори.
Други наблюдатели са на мнение, че положението не е толкова песимистично. Компаниите и банките, които попадат в наказателните списъци, отдавна са пренастроили работата си с оглед на сега съществуващите санкции, тъй като надеждите, че те ще бъдат отменени от 1 юли, са били минимални, твърди главният икономист на инвестиционната компания БКС Владимир Тихомиров. Според него руският бизнес вече е успял да се ориентира към други източници на средства. Едни ги намират на азиатските пазари, други не са засегнати от санкциите, някои развиват двустранни проекти или се насочват към вътрешния пазар. Има и такива, които прибягват до помощ от централната банка и правителството. Тихомиров смята, че "в близките години не се очакват никакви критични ситуации, свързани с обслужването на външния дълг".
Ответните санкции на Москва имат още един аспект – подкопаването на общото евразийско икономическо пространство. Като блокира притока на хранителни продукти от Европа, Русия фактически отрязва от тях и Казахстан. Руските власти не без основание се съмняват, че преминавайки през руска територия, ембарговите стоки лесно могат да "потънат" или да бъдат реекспортирани в страната под една или друга форма. В резултат на това границата между Беларус и Русия, която в продължение на години практически не съществуваше, сега е една от най-строго следените. Показателно за срива на общото икономическо пространство е и това, че през 2014-а руският дял във външната търговия на Казахстан удари историческото си дъно от 6.9 процента. Още в началото на тази година президентите на Казахстан Назарбаев и на Беларус Лукашенко дадоха израз на раздразнението си от забуксувалата икономическа интеграция, а удължаването на санкциите едва ли ще допринесе за успокояването им.
