Какъвто и да е изходът от преговорите между Гърция и нейните кредитори, безпощадната и скъпоструваща истина е, че в еврозоната или извън нея Атина вероятно ще разчита на подкрепата на Европейския съюз и на МВФ поне още няколко години заради дълбоките си икономически проблеми. Дори при свръхоптимистичен сценарий – да се стигне до сделка до края на месеца, което ще предотврати фалита на южната ни съседка, някои старши експерти от МВФ се съмняват, че страната ще може да се върне на финансовите пазари и то така, че да задоволява финансовите си нужди през следващите девет месеца. Някъде по това време – през март 2016-а – приключва участието на Фонда в пакета от спасителни заеми за Атина. От него остават за усвояване около 16.4 млрд. евро.
Първото ключово плащане на гърците е на 30 юни, когато те трябва да издължат 1544 млн. евро на МВФ по първата спасителна програма от 2010 година. То едва ли ще се осъществи в срок дори в случай на сделка. Даже само защото няма да има достатъчно време Атина да гласува всички икономически реформи, за да размрази достъпа до мечтаните 7.2 млрд. евро свежи пари.
Една от вероятните опции за бързо набиране на средства е Европейската централна банка да вдигне с около 2 млрд. евро размера на краткосрочния дълг, който може да емитира гръцкото правителство. Ограничението бе наложено през февруари заради обстоятелството, че гръцките банки бяха единствените купувачи на тези книжа. При това положение ЕЦБ дефакто финансираше индиректно държавата, което е нарушение на законодателството на Европейския съюз. Не е изключена и опцията Атина да пропусне плащането. С което ще се присъедини към отбора на развиващите се страни като Сомалия, Куба и Зимбабве, които имат текущи или просрочени задължения към МВФ. Световните рейтингови агенции твърдят, че в този случай не може да се говори за формален фалит и ЕЦБ едва ли ще сметне, че Гърция е банкрутирала. Защото, в противен случай, по-голямата част от използваните от гръцките банки залози за гарантиране на спешните им заеми (основно гръцки правителствени облигации) няма да имат никаква стойност. Това ще принуди ЕЦБ да отреже достъпа на южната ни съседка до спешно финансиране и да предизвика излизането й от еврозоната.
Първи юли ще е щастливата дата за гърците, ако тогава има сделка и тя е одобрена и гласувана от всички (от парламентите на страните членки на еврозоната) в срок. Тогава финансовата помощ за Гърция ще се удължи с още три до девет месеца. А гърците могат да очакват още пари от ЕС. Извън редовния транш от 7.2 млрд. евро (за който в момента се води спорът и който е поделен почти поравно между еврозоната и МВФ) има и неизползвани 10.9 млрд. евро, заделени за рекапитализация на гръцките банки. На разположение са и още 1.5 млрд. евро под формата на печалби от гръцките облигации – собственост на ЕЦБ, които трябва да се изплатят на 1 юли. А това прави грубо 16 млрд. евро помощ за Атина само от страна на ЕС като част от удължаването на срока на програмата за спешна финансова помощ.
Предстои и падеж на краткосрочни ДЦК на сума 2 млрд. евро на 10 юли, последван от плащане за 452 млн. евро към МВФ на 13 юли и на още съкровищни облигации за 1 млрд. евро на 17 юли.
Датата на истината обаче е 20 юли, когато Атина трябва да издължи 2096 млн. евро по облигации, които държи ЕЦБ, плюс още 1361 млн. евро по дългови книжа, придобити от националните централни банки на страните от еврозоната. Въпреки че преди време международната рейтингова агенция "Стандард енд Пуърс" обяви, че няма да смята за фалит евентуалното просрочване на тези вноски, за Гърция на практика ще е невъзможно да остане в общността на еврото, ако не плати сметката. А това означава, че Атина трябва да приеме и да изпълни цялостната (евентуално) договорена програма от реформи преди тази дата.
Да не говорим, че месец по-късно (на 20 август) следва и вноска на сума 3188 млн. евро по облигации в ЕЦБ и в националните централни банки на еврорегиона. А преди тях Гърция трябва да плати 25 млн. евро на Европейската инвестиционна банка (на 20 юли) плюс още 1 млрд. евро (на 7 август) на собствениците на краткосрочни ДЦК.
Септемврийските вноски са: на 4 септември – 301 млн. евро към МВФ плюс 1400 млн. евро по съкровищни облигации; на 14 септември – 339 млн. евро на МВФ. На 16 септември МВФ трябва да получи 565 млн. евро, а на 21 – 339 млн. евро.
През октомври има две плащания: падеж на краткосрочен дълг за 1400 млн. евро на 9 октомври и към МВФ за 452 млн. евро на 13 октомври.
Годината приключва с вноски само към МВФ – 301 млн. евро на 7 декември и 565 млн. евро на 16-и. А на 21 декември плащането е за 339 млн. евро.
Или дължимото е общо 18 668 млн. евро.
Това число показва защо Гърция ще се нуждае от чуждестранна финансова помощ не няколко месеца, а доста по-дълго, за да стъпи на краката си. Особено след като само през май правителството не успя да събере данъци за 1 млрд. евро заради влошената икономическа обстановка в страната. Запознати с развоя на събитията във и около южната ни съседка твърдят, че Европейската комисия вече работи по програма за подпомагане на "платежния баланс" за няколко милиарда евро. Чрез нея Атина ще може да иска заеми, гарантирани от бюджета на ЕС и финансирани от всичките му 28 страни членки. При което някои държави, като например Великобритания, които категорично отказваха всякакво участие в гръцките спасителни акции, могат изведнъж да се окажат въвлечени в тях. По ирония на съдбата тези планове ще върнат в играта и МВФ, защото от подобна схема в подкрепа на платежния баланс през последните години бяха платени милиарди евро на Унгария, Латвия и Румъния, предназначени да помогнат на страните да оцелеят от икономическите кризи. И в трите случая тези средства бяха отпуснати при участието на Фонда. А по програмите за Унгария и Румъния дяловото му участие в пакетите от заеми беше 60 процента.
