Съпротива отвътре, яростен отпор отвън – това е точката, от която тръгва дискусията за промените в Закона за съдебната власт. На тях се залага поне да дадат старта на очевадно необходимата реформа на Темида. Към нестихващия политически отстрел, на който са подложени предложенията за реформи на министър Христо Иванов и на екипа му, вече отчетливо се чуват откосите и от "приятелския огън", който идва отвътре – откъм съдебната номенклатура.
Това стана ясно през последната седмица, в която имаше вече няколко обсъждания на проектозакона по апелативните съдебни райони. Всъщност на тези срещи, на които присъстваха министър Христо Иванов и заместниците му, магистратите по места отчетливо показаха, че искат да участват пряко в реформата. Министерството вече е залято с предложения и със становища по проектозакона. И няма как да не се признае, че в много от забележките, които магистратите правят, има здрава логика, почерпена от техния опит и практика – за разлика от "кабинетните" експерти, съдиите могат далеч по-точно да предвидят коя промяна как ще се отрази в работата им.
Само че по време на тези обсъждания се усети и нещо друго: че съдиите вече са се разделили на ръководители и "други". И че т. нар. съдебна номенклатура ще направи и невъзможното, за да парира поне онази част от предложенията, които поставят нея самата под контрол.
С особено ожесточение съдебните началства посрещат две от предложенията в проектозакона: ограничението да се заема шефски пост повече от два мандата, независимо за кое ниво или място в системата става дума. Негативна реакция породи и засилването на правомощията на общите събрания на съдиите за сметка на ограничаване на едноличните решения на шефовете им.
Да поясним, че законопроектът предлага едно безспорно "подрязване" на възможността за еднолични решения на административните ръководители в съдебната власт. Предвижда се занапред не те, а общите събрания на съдиите да определят броя и персоналния състав на отделенията в съдилищата, както и тяхната специализация по материя. Освен това общото събрание ще предлага председателите на тези отделения. Пак общото събрание ще одобрява и заместниците на административния си шеф, а като за капак ще определя натовареността на цялото си ръководство.
Съдебните началници обаче най-много ги боли за едно друго сладко "удобство", което им се отнема: досегашната възможност сами и без никакви обяснения да решават кого и за колко време да командироват в по-горната инстанция. Идеята в проекта е преценката кой да бъде командирован да прави не шефът еднолично, а общото събрание на съдиите – което вече предполага да има и някакви критерии, по които да се избира кой да бъде командирован. В проекта е изрично записано, че в общото събрание могат да гласуват само съдиите, назначени на щат, без командированите.
За хората извън съдебната система това може да изглежда чиста козметика на фона на драстичните реформи, от които има нужда съдебната власт. Но всъщност тези промени са важни, при това много важни за независимостта на всеки отделен съдия и за възможността му наистина да правораздава по съвест и по закон.
Съпротивата на ръководителите в системата обаче е обяснима и съвсем не е неочаквана – изземват им се лостове за влияние, от които те са свикнали да се ползват от години. И те очевидно нямат намерение да ги дават без бой.
Въпросът е кой ще надделее в Народното събрание. И дали изобщо при тези условия ще има каквато и да било реформа…
Край с "абонатите за постове"
В проекта за изменение на ЗСВ е записано, че длъжностите председател на съд, ръководител на прокуратура и директор на Националната следствена служба, както и на техните заместници, вече няма да могат да се заемат за повече от два последователни мандата, включително и когато тези мандати са били в различни органи на съдебната власт.
Това е другото анатемосано от шефове в съдебната власт предложение за промяна. То изглежда особено страшно за тези, които вече са навъртели по 20, че и повече години на ръководни постове и на практика отдавна са забравили какво се прави в съдебната зала. А приемането му би означавало, че пред "абонатите за постове" ще има само една перспектива – след края на последния си мандат да се върнат обратно в съдебната зала и пак да се заровят в папките наравно с всички, които довчера са управлявали. И това няма как да им харесва.
Защо се ограничават само нашите мандати, защо не се сложи такава забрана и за депутати или министри и кметове? – питат съдебните началници. И като се замисли човек – май са напълно прави. Но това е съвсем друга тема и друга реформа, която просто още не е започнала…
