В България някой като тръгне да слиза от някой управленски връх, незабавно го придърпват в кьошето и го наритват до синьо. Тази съдба няма да отмине и управителя на БНБ Иван Искров – вече почти година отделни хора и цели колективи обясняват колко е грешен и му се канят люто. Такива сме си, какво да правим. Ние в редакцията на в. "БАНКЕРЪ" помним какви "пледоарии" се изляха и по адрес на някои от предшествениците на г-н Искров в края на 90-те години пък и след това.
Та преди още да бе и помислил сериозно да си подаде оставката, всевъзможни капацитети започнаха да му наливат горчивата чаша. Има защо да я изпие. Но годините, през които управляваше Националната банка бяха изпълнени със събития. Ако за това, което направи или не направи по случая "КТБ" други негови действия бяха в много отношение правилни и здравословни за банковата система. Така че да се опитаме да разграничим доброто и грешното в 12-годишния мандат на Иван Искров, преди "разбирачите" да са отворили шлюзовете и да са го потопили в помията.
Малко обективност не време даже на много сбъркалите.















