Европейският концерт свири най-добре, когато музикантите започнат да си изпускат нервите. Да вземем ситуацията с Гърция. То не бяха преструктурирания на дълга, планове за реформи, уверения, че нещата започват да се оправят… И така, докато не стана ясно, че гърците вече не щат нищо да плащат, но и нямат намерение да се разделят с минималната пенсия от 800 евро. Ципрас и тези около него навъртяха хиляди километри за преговори и срещи, все ухилени ги снимат, направо ти идва да ги прегърнеш. Накрая може и да отърват грекзита, но без цялата дандания нямаше да разберем истината за тази грандиозна далавера. А от истината може да боли, но тя си остава най-добрата музика за ушите.
Ами бежанците?! Европейските лидери взеха да изтрещяват в търсене на формулата за разселване на десетки хиляди сирийци и еритрейци. Според някои източници италианският премиер Матео Ренци взел да блъска по масата в Брюксел, припомняйки, че Европа не е само бюджети. "Ако това е вашата идея за Европа, можете да си я задържите. Или има солидарност, или не ни губете времето", заявил Ренци. И се заканил Италия да се справи "по свой си начин" с проблема, ако другите не поемат част от бежанския поток.
Който е виждал на живо еритреец, ще му влезе в положението. За европееца тези хора са като от друга планета. Същественото е обаче друго – трябва да ревеш яко, за да изкопчеш повече от европейската трапеза. Унгарският премиер Виктор Орбан заяви на висок глас, че "има само едно решение – всеки да защитава собствените си граници". Нарочваха го за диктатор и антидемократ, но в Унгария цари ред, страната е затрупана с инвестиции и спрямо нея България е като някаква си европейска Еритрея.
Премиерът Бойко Борисов също се опитва да ревне от време на време. Но го прави повече пред българските медии, отколкото пред европартньорите. Този път поне го каза, както трябва: "Всички гледат Гърция, а Северозападна България остава най-бедният региона в Европейския съюз. Ние всички като държави имаме проблеми, но за нас все не остава време!"
Дотук – добре. Само че като кажеш "А", карай нататък на висок глас. А то следващото – пак хвалба със старата песен. Върнали сме дефицита под 3%, фискалният резерв надвишил 11 млрд. лв., левът бил стабилен… Може и да е вярно, но всъщност подменя напълно действителността в страната. Почти не минава седмица, без да ни опишат какво представляваме. И обикновено нямаме очи да се одумаме, защото описаното е вярно. Ето, докладът на Държавния департамент на САЩ за правата на човека по света. Повсеместна корупция, маргинализиране на ромите, търговия с гласове, неясна собственост, автоцензура и монополизация на медийната среда, злоупотреба с подслушване (кой го казва!), религиозна и сексуална дискриминация и преследване, насилие над деца, антисемитизъм, антимюсюлмански прояви. И, разбира се, безнаказаност в индустриални количества. Е, как да говориш на висок глас и да тропаш по масата, като си станал за резил и те сочат с пръст повече от гърците? Остава само да мишкуваш, за да оцеляваш. Истината за България е далеч по-страшна от тази за Гърция. Зад нас е само Еритрея.
