Макроикономически показатели
Европейски съюз и Еврозона
Според Годишния отчет на БНБ през 2013 г. икономиката на еврозоната остана в рецесия, но през годината показателите за икономическата активност постепенно се подобряваха. БВП в реално изражение отбеляза спад от 0.4% на годишна база, като спрямо предходната година се наблюдаваше свиване на отрицателния принос на частното потребление и на брутното капиталообразуване, както и намаление на положителния принос на нетния износ. По страни определящо значение за забавяне в темпа на спад на БВП в реално изражение общо за еврозоната имаха Италия (-1.9% при -2.4% за 2012 г.), Гърция (-3.9% при -7.0% за 2012 г.) и Испания (-1.2% при -1.6% за 2012 г.), в които темпът на понижение бе по-нисък в сравнение с 2012 г., докато икономическата активност във Франция отбеляза слабо ускорение до 0.2% (0% през 2012 г.). Ограничаващо влияние върху средния за еврозоната реален икономически растеж имаше Германия, където темпът на нарастване на БВП в реално изражение се забави до 0.4% през 2013 г. (0.7% през 2012 г.). Все още слабата икономическа активност на еврозоната беше свързана с допълнително повишение на равнището на безработица до 12.0% за което допринесе главно влошаването на ситуацията на пазара на труда в Испания и Италия.
Инфлацията в еврозоната възлезе на годишна база на 0.9% в края на 2013 г. спрямо 2.2% в края на 2012 г., като базисната инфлация (без храни, енергийни продукти, алкохолни напитки и тютюневи изделия) се понижи съответно от 1.5% в края на 2012 г. до 0.7% в края на 2013 г. В еврозоната най-висока годишна инфлация в края на 2013 г. бе отчетена в Естония (2.0%), Австрия (2.0%) и Финландия (1.9%), а най-ниска в Португалия (0.2%). Дефлация в края на годината бе отчетена в Гърция (-1.8%), Кипър (-1.3%) и Латвия (-0.4%).
България
Според годишния доклад на БНБ постепенното подобрение на външната конюнктура през 2013 г. повлия положително върху икономическата активност в България. През 2013 г. темпът на растеж на БВП в реално изражение се ускори до 0.9% (0.6% през 2012 г.). Нетният износ имаше основен принос за растежа, като износът на стоки и услуги нарасна с 8.9%, докато вносът на стоки и услуги се увеличи с по-нисък темп от този на износа (5.7%) поради слабо вътрешно търсене. В условията на запазваща се несигурност в очакванията на икономическите агенти стопанската активност в страната остана потисната, като частното потребление и инвестициите в основни активи се понижиха в реално изражение спрямо предходната година. Правителственото потребление имаше нисък положителен принос за нарастването през годината на БВП в реално изражение.
През 2013 г. ситуацията на пазара на труда общо за икономиката остана неблагоприятна. Броят на заетите се задържа на ниво, близо до наблюдаваното през предходната година, като се понижи с 0.4% след отбелязания през 2012 г. спад с 2.5%. По данни от Наблюдението на работната сила на НСИ през 2013 г. равнището на безработица слабо се повиши, като от средно 12.3% за 2012 г. достигна 12.9%. Въпреки все още слабото търсене на работна сила и ограниченото разкриване на нови работни места предлагането на труд се повиши и коефициентът на икономическа активност на населението във възрастовата група 15–64 години нарасна от средно 67.1% за 2012 г. до 68.4% през 2013 г. Броят на обезкуражените лица продължи да намалява и от 227 хил. души средно за 2012 г. достигна 209 хил. души през 2013 г. Притокът в работната сила на лица, активно търсещи работа, които до момента са били икономически неактивни, при нисък брой на постъпилите на работа безработни бе основен фактор за повишаване равнището на безработица през 2013 г. Дълготрайно безработните (за период над година) продължиха да се увеличават и средно за годината делът им се повиши до 57.4% от всички безработни.
През 2013 г. динамиката на ценовото равнище на местните стоки и услуги беше низходяща, като на годишна база дефлаторът на БВП спадна с 0.8%. Инфлацията при потребителските цени се понижи съществено спрямо предходната година, като в периода август – декември 2013 г. бе отрицателна. В края на годината ХИПЦ се сви с 0.9% на годишна база (при 2.8% инфлация в края на 2012 г.), а средногодишната инфлация се забави до 0.4% (2.4% през 2012 г.).
Платежен баланс
През 2013 г. излишъкът при общото салдо по текущата и капиталовата сметка на платежния баланс бе в размер на 1217.7 млн. евро (3.0% от БВП) спрямо 207.1 млн. евро излишък за 2012 г. (0.5% от БВП). Основен принос имаше излишъкът по текущата сметка, при която се наблюдаваше значително свиване на търговския дефицит, докато подобрението на салдото по нетните текущи трансфери и по-ниският дефицит по сметка „доход“ оказаха сравнително по-слабо влияние. Търговският дефицит възлезе на 2353.3 млн. евро за 2013 г. (при 3460.3 млн. евро дефицит през 2012 г.). За свиването на дефицита по търговското салдо оказаха влияние както външни, така и вътрешни фактори. Започналото възстановяване на външното търсене на български стоки и услуги от ЕС повлия положително върху българския износ, докато ниското вътрешно търсене бе причина за забавяне растежа на вноса. Излишъкът присалдото по услугите възлезе на 2108.1 млн. евро през 2013 г., като спрямо предходната година беше по-нисък с 272.0 млн. евро. Дефицитът по сметка „доход“ се увеличи с 57.1 млн. евро до 1385.4 млн. евро в резултат от по-голямо нарастване на изходящите потоци (главно по линия на реинвестирана печалба) в сравнение с входящите потоци (под формата предимно на доход от портфейлни инвестиции). Текущите трансфери се увеличиха с 307.3 млн. евро до 2381.9 млн. евро през 2013 г., като подобрението се дължеше най-вече на по-големите постъпления към сектор „държавно управление“ (329.6 млн. евро прираст). През 2013 г. по капиталовата сметка на платежния баланс притокът на средства към правителството от фондове на ЕС се понижи спрямо предходната година, което ограничи нарастването на излишъка при общото салдо по текущата и капиталовата сметка на платежния баланс. През 2013 г. номиналният темп на растеж на износа (7.0%) се ускори спрямо предходната година (2.5%). Този резултат се обуславяше от прираста на физическия обем на износа, докато понижаващите се цени бяха причина за задържане на номиналния му растеж. През 2013 г. финансовата сметка на платежния баланс бе на дефицит вразмер на 1465.6 млн. евро при 1466.2 млн. евро излишък през 2012 г. Потоците по финансовата сметка през периода бяха повлияни главно от финансовите трансакции на банките, преките чуждестранни инвестиции в страната и емисиите през ноември на корпоративни облигационни заеми на стойност 900 млн. евро. По-слабо влияние върху динамиката на потоците по финансовата сметка оказаха плащанията през януари 2013 г. по емисията деноминирани в евро български глобални облигации с настъпил падеж, в резултат на което по отношение на частта, притежавана от нерезиденти по пасива на портфейлните инвестиции към сектор „държавно управление“, бе отчетен изходящ поток в размер на 301.4 млн. евро.
Външен дълг
През 2013 г. размерът на брутния външен дълг се понижи с 441.3 млн. евро и към декември възлезе на 37.3 млрд. евро (93.5% от БВП). Основен принос за понижението му имаше намалелият дълг на банките (с 697.0 млн. евро) и на сектор „държавно управление“ (със 140.0 млн. евро). За годината публичният и публично гарантираният външен дълг отбелязаха спад с 516.5 млн. евро до 4.1 млрд. евро. Същевременно вътрешнофирмените заеми на небанковия сектор достигнаха 15.9 млрд. евро, което представлява увеличение със 121.6 млн. евро спрямо края на 2012 г. Нарастването на вътрешнофирмените заеми се дължеше главно на привлечените средства от секторите „преработваща промишленост“ и „транспорт, складиране и съобщения“, докато най-съществено понижение се наблюдаваше при секторите „търговия“ и „финансово посредничество“. Задлъжнялостта на „други сектори“ се увеличи с 274.1 млн. евро. През 2013 г. бяха получени кредити и депозити в размер на 5995.1 млн. евро (в т.ч. 2412.7 млн. евро за „други сектори“ и 1836.9 млн. евро по вътрешнофирмени заеми), а обслужените задължения по главници общо за икономиката възлязоха на 6436.0 млн. евро.
Брутни международни валутни резерви
Пазарната стойност на брутните международни валутни резерви към края на 2013 г. възлезе на 14 425.9 млн. евро, което спрямо края на 2012 г. представлява намаление с 1126.6 млн. евро, или със 7.24%. Принос за намалението на брутните международни валутни резерви имаха два фактора: понижението на стойността на златото с 493.7 млн. евро, което бе следствие от значителния спад на цената му в евро (с 31% в края на 2013 г. спрямо края на 2012 г.), и изходящите парични потоци във валута в размер на около 429 млн. евро, формираниглавно от нетни продажби на резервна валута на търговски банки и намаление на резервите на търговските банки при БНБ.
Банков сектор
През 2013 г. банковата система остана под влияние на процесите и факторите, определени от външната и вътрешната икономическа среда. Коефициентът на ликвидните активи се движеше в диапазона 25.0–27.0%, като към края на годината достигна 27.0%. Ликвидните активи се увеличиха с 8.8% (1.6 млрд. лв.) до 20.0 млрд. лeвa. През годината кредитната активност остана слаба. Привлечените средства продължиха да нарастват вследствие увеличаване спестяванията на домакинствата, като делът на финансирането от местни източници продължи да нараства, а задълженията към компаниите майки да се свиват. В края на 2013 г. общата сума на активите на банковия сектор достигна 85.6 млрд. лв. В сравнение с периода 2011–2012 г. годишният темп на нарастване на активите (3.9%) се забави поради по-слабия растеж на привлечените средства (4.5%). През годината кредитната активност остана слаба, като общо за банковата система растежът на кредитите (без тези за кредитни институции) бе 1.2% (3.2% през 2012 г.) с основен положителен принос на нарастването на заемите в групата на местните банки. За разлика от предходната година, когато бе регистрирано намаление, през 2013 г. експозициите на дребно се увеличиха с 0.5% (88 млн. лв.) под влияние на нарастването на потребителските заеми (с 1.6%, 142 млн. лв.). Жилищните ипотечни кредити се свиха с 0.6% (53 млн. лв.). Корпоративните заеми се увеличиха с 0.4% (164 млн. лв.). Привлечените средства през 2013 г. се увеличиха с 3.2 млрд. лв. и в края ù достигнаха 73.9 млрд. лв. ). Депозитите от граждани и домакинства се увеличиха с 9.4% (3.4 млрд. лв.). През годината бе регистриран по-нисък темп на нарастване на депозитите от населението в сравнение с 2012 г., но техният дял в общите привлечени средства се увеличи до 53.1%. Делът на ресурса от институции, различни от кредитни, също се повиши (до 32.0%) поради по-големия темп на нарастване (7.0%)=
