Невъзможният консенсус по съдебната реформа стигна до очаквания резултат – внасянето на проекта за ревизия на Закона за съдебната власт се отлага за наесен. Новината съобщи знаменосецът на промените, правосъдният министър Христо Иванов, на среща с магистратите от Варненския апелативен район. След което започна тутакси да уверява, че тезата за замразяване на реформата заради предстоящите местни избори била "отчаяна спекулация".
В това има доза истина, доколкото изборите не са същността на проблема. Срещу реформата се надигна съпротива, чиито реални измерения още не са съвсем ясни.
Иванов обясни отлагането с нуждата от повече време за дебат в професионалната общност, "за да се чуят всички мнения". До септември щели да бъдат отразени аргументираните критики към законопроекта, преди той да бъде внесен за гласуване в Министерския съвет, а после и в Народното събрание. Освен обсъжданията по апелативни райони ще се провеждат и кръгли маси по темите, предизвикали най-много въпроси. Засега такива са кариерното развитие на магистратите, новият статут на ВСС, електронното правосъдие. И както обикновено, бяха подминати основните проблеми – за качеството на правосъдието и отговорността на магистратите.
В крайна сметка Иванов може и да постигне целта на правосъдното министерство – съдебният закон да е сред най-задълбочено обсъдените. Но стават все по-илюзорни изгледите в резултат на това обсъждане да се стигне до осезаема промяна в съдебната сфера. Обещанието му да бъдат чути всички гледни точки и да бъдат отразени "в най-голяма степен мненията на магистратите" звучи твърде двусмислено. Помни се, че подобни упражнения за реформа "отвътре" са правени десетки пъти и резултат няма. Магистратите не са законодатели и съдебната реформа не се прави за тях.
Проблемът в случая не са обаче магистратите, а неубедителната заявка на управляващите, че изобщо имат намерения да реформират системата на правосъдието. Голият факт, че някой говори всекидневно за това и мъти застоялите води в системата, буди симпатии. Но по всичко личи, че Христо Иванов и компания правят това предимно за свои цели – лични, партийни и грантови. И именно недоверието в тяхната чистоплътност окуражава и сплотява техните противници – както в парламента, така и в съдебните среди, които обхващат далеч повече юристи, отколкото са магистратите.
Първа скочи прокуратурата, чийто шеф Сотир Цацаров води престрелки с Христо Иванов в продължение на повече от два месеца. През цялото това време Цацаров избягваше да коментира конкретни текстове. Направи го първо Асоциацията на прокурорите в България. Професионалната организация се обяви категорично против целия пакет от реформи и обяви, че ще представи свои предложения. Целият подход беше определен като изначално сбъркан, тъй като набляга на администрирането на съдебната система, вместо да се фокусира върху същинската й дейност – правораздаването. Оплакванията са познати – крайна формализация на наказателния процес и архаични правни институти, водещи до претоварване на първоинстанционните прокуратури и съдилища с казуси, които може да бъдат санкционирани по административен ред.
Висшият съдебен съвет излезе със свое отрицателно становище за предложените в края на миналата седмица конституционни промени. Пълният му текст беше изпратен на специалната парламентарна Комисия за конституционните промени, но стана ясно, че съветът е изцяло отхвърля идеята за разделянето му на две колегии. ВСС смята, че подобна промяна в устройството на съдебната власт може да направи само Велико народно събрание. После стана ясно, че становището на съвета не е подкрепено от 1/3 от членовете му. "Инакомислещите" изпратили отделно свое становище в парламента. Калин Калпакчиев обяви, че "не е работа на ВСС или на който и да е друг да казва дали тези промени могат да бъдат извършени от обикновено или от Велико народно събрание". А препращането на решението към Велико народно събрание има една-единствена цел – "да отложи реформата за неопределено време".
Това вероятно е така. Но при това съотношение на силите във висшия орган на съдебната власт то може да бъде прието само като особено мнение. Последвалото становище на Върховния административен съд срещу пакета от реформи удвои мощта на по-силната партия във ВСС, в която наред с Цацаров водеща роля има Георги Колев. Веднага се родиха подозрения, че съдиите от ВАС са научили за становището "си" след неговото публикуване. Но до този момент никой не застава срещу него с името си. От съда пък усетиха опасността от гафа и побързаха да уточнят, че становището било изготвено всъщност от работна група и тепърва всички съдии щели да се произнесат по него. Крайно съмнително е обаче, че ще се намерят смелчаци, които ще си развалят рахатлъка заради кауза, която не си струва риска.
В становището на ВАС се казва, че "промените в конституцията не само няма да изпълнят препоръките на Европейската комисия, но част от тях са в пряко противоречие с тях. А така създават предпоставки за капсулиране на системата, за нейната пълна политическа зависимост, пропорционална на отдалечаването ѝ от принципите за върховенството на закона и за правовата държава". Подчертана е тезата, че такива промени може да направи само Велико Народно събрание, не се приемат намаляването на мандата на ВСС и изборът на членовете му от магистратската квота от общите събрания на отделните гилдии. Прокарването на такъв подход е окачествено като "поредната нормативна амалгама, въплъщаваща екзотичното схващане на вносителя, че учредените със закон органи следва да бъдат доразвити с конституцията".
Отделено е специално внимание на възможността правосъдният министър да присъства на заседанията на двете колегии с право на съвещателен глас. Направо бисер е фразата "недоразвита хибридност, която оставя впечатление за нещо неясно и недовършено", тъй като нарушавала строго професионалния профил на съвета. Отмяната на тайния вот също е разгромена с довода, че "поставя членовете на ВСС в зависимост от избралите ги". Нещо повече – наред с изискването вотът да е и публичен това означавало "само едно – овладяване и контрол над членовете на ВСС и лишаването им от право на свободен избор и преценка".
В становището на ВАС е направено и поредното искане той да бъде разтоварен от дела като първа инстанция, тъй като възможността те да му бъдат възлагани със закон се превърнала от изключение в правило. Предложението е тази възможност да бъде премахната или да бъде въведена изрична конституционна разпоредба, че ВАС се произнася като първа инстанция в спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите. Особено показателна за наличието на съгласуваност между Цацаров и Колев обаче е критиката срещу възможността парламентът да изслушва главния прокурор по всяко време, когато става дума за осъществяването на наказателната политиката и за борбата с престъпността. Това предложение е наречено "необосновано и напълно излишно", а вносителят му е "прободен" с констатацията, че съществуващото взаимодействие между властите е обстоятелство, което очевидно не му било познато.
След това здраво рамо прокуратурата огласи своето становище, представено от Цацаров пред депутатите от парламентарната комисия. Той заяви, че предложените промени в основния закон "само отчасти увеличават гаранциите за независимост и ефективност на съдебната власт и търпят съдържателно и редакционно оптимизиране". Той настоя, че първият и същественият въпрос, на който трябва да се отговори, е доколко предлаганите текстове запазват баланса между властите, върху който е изграден действащият конституционен модел. Само при убедителен позитивен отговор на този въпрос Народното събрание би имало основания да гласува проекта", каза Цацаров. И добави, че въпросът, върху който трябва да се съсредоточи най-напред законодателният дебат, е за необходимостта от свикване на Велико народно събрание.
В становището на прокуратурата кипи недоволство, че "акцент на измененията е само гарантирането на съдийската независимост, а не и на тази на прокурорите и следователите". С аргумента, че принадлежността им към съдебната власт е "вън от съмнение", е отправен упрекът, че на преден план е изкарано засилването на контрола върху тяхната работа – включително и чрез възможността главният прокурор да бъде изслушван в парламента не само по повод на представянето на годишния доклад. Доводите за премахване на тайното гласуване във ВСС са окачествени като неубедителни, но няма възражения срещу намаляването на мандата му. Подкрепено е разширяването на възможностите за сезиране на Конституционния съд от всеки съд и от адвокатурата.
Разделянето на ВСС също е подкрепено принципно, но със забележки. Вместо съдийска и прокурорска колегия се настоява за колегия на съдиите и колегия на прокурорите и следователите. Изказано е несъгласие с нарушения баланс при формиране на състава на двете колегии – както в полза на съдиите, така и на парламентарната квота. Констатира се и неяснота относно това кои организационни въпроси са от компетентността на колегиите и кои на пленума на ВСС. Прокуратурата е съгласна да отпадне правомощието на министъра на правосъдието да управлява недвижимите имоти на съдебната система, но подобно на ВАС не приема той да присъства на заседанията на колегите и да взема отношение със съвещателен глас. Обвинителите не приемат също членовете на съвета от професионалната квота да бъдат избирани от общите събрания на отделните гилдии. И за да бъде върнат напълно жестът на Колев, изказано е несъгласие с предложението само председателят на ВКС да председателства заседанията на съдийската колегия, а този на ВАС – не.
Проведените досега публични обсъждания със съдиите по апелативни райони на предложените промени в Закона за съдебната власт сочат еднозначно, че магистратите поставят предимно въпроси, които ги засягат лично, но не коментират качеството на съдебните актове и корупционните зависимости. Важни за тях са данните, които трябва да обявят с имуществените декларации, конкурсите, атестирането, натоварването, командироването, самоуправлението, ролята на административния ръководител. Структурата, моделът и изборът на членове на ВСС също се обсъждат, но предимно с оглед на евентуални технически затруднения, а не във връзка с правомощията му да контролира процесите в съдебната система. Подчертано отрицателни са нагласите за допускане на външни лица в системата, като част от свободните щатове бъдат попълвани с т. нар. външни конкурси. В тях за съдии могат да кандидатстват и юристи, които не са магистрати. Според съдиите в апелативните съдилища квотата трябва да остане 20%, но да бъде ограничена до окръжно ниво – т. е. за тях да не важи. Колегите им в окръжните съдилища пък искат квотата да бъде намалена наполовина – до 10 % от незаетите щатове. Текстовете за въвеждане на електронното правосъдие срещат позитивни отзиви, но пък вече никой не вярва във вероятността за скорошното му въвеждане.
