Съдът разреши протест срещу… съдебно решение. Това не е просто игра на думи, с която се цели постигането на цветист изказ, а истината за абсурдната реалност, в която живеем. Кметът на емблематичния за българското възраждане град Карлово Емил Кабаиванов забрани на т.нар. мюсюлманска общност да протестира срещу решението на Софийския апелативен съд (№ 966) от 12 май, с което столичните магистрати пресякоха мераците на водачите на Мюсюлманското изповедание у нас да се легитимират като правоприемници на някогашните "вакъфи". И по този начин отряза мераците им да си върнат стотици имоти из цялата страна (тема, която в."БАНКЕРЪ" разработи детайлно още преди година). След като стана ясно, че този опит за
попълзновение към исторически и културни ценности
на територията на България вече е обречен на неуспех, мюсюлманите решиха да излязат на протест. Протест срещу "ограничението" за връщането както на архитектурния паметник Куршум джамия в Карлово, така и на други подобни храмове в страната, които в момента са обект на съдебни дела. А Главното мюфтийство "подгря" съмишлениците си, които да "оспорят" съдебното решение… на улицата. Мюфтиите продължават да претендират да използват като молитвени домове историческите сгради в страната. Очевидно недоволни от съдебния развой на събитията, те използват момента и се опитват да поставят истински детонатор на етническо напрежение чрез… протести. Абсурдно е, че те реално не са поради погазване на нечии права, а са насочени единствено срещу държавността.
Именно, за да парира подклажданото от няКОЙ напрежение, кметът на Карлово направи опит да осуети протеста на мюсюлманите. Странно защо обаче Административният съд в Пловдив отмени неговата забрана.
Тук е моментът за пореден път да зададем въпроса докога някои нашенски магистрати ще си играят с етническата карта, без да си дават сметка какво може да последва от подобни юридически "издържани" решения. Нека припомним, че цялата каша около имотите, за които има претенции Главното мюфтийство, също бе забъркана от едно скандално съдебно решение. Това на Софийския градски съд от 4 април 2013-а подписано от съдия Николай Марков. То даде ход на този истински поход за усвояване на собственост. Покрай него стана ясно, че ходжите са предявили искане да бъде установена правоприемственост между вероизповеданието и описани в десетина страници (с дребен шрифт) негови местни поделения. В него бяха изредени над хиляда български села в областите Благоевград, Враца, Габрово, Добрич, Кюстендил, Кърджали, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, София, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол, където съществували такива поделения. Хора, просветени в замисъла, още преди година твърдяха, че това е една първа стъпка, подготвяща предявяването на претенции за собствеността върху различни имоти в тези населени места. Оказа се обаче, че в някои от посочените села реално не живее нито един мюсюлманин. Запознати с етническата карта на страната посочиха пред в. "БАНКЕРЪ" редица примери: в ловешкото с. Дерманци – там няма нито един мюсюлманин, в Берковица е същото, а в Хисаря вече повече от 50 години не са виждали човек, изповядващ вярата в Аллах…
Още тогава ние посочихме тези три места като пример – защото след искането на мюфтийството в цитираното решение на съдия Марков той беше признал във всички тях наличие на мюсюлманска "приемственост". За специалистите още тогава стана ясно, че това решение не просто отваря широко вратата за претенции за собственост върху имоти, а е своеобразна
прелюдия към реставрация на османското наследство
в България…
А докато проучвахме въпроса с имотите, се натъкнахме на една издадена през миналата година у нас книга с, меко казано, любопитно заглавие: "Пътеводител за османска България". Нейни автори са Димана Трънкова, Антони Георгиев и проф. Христо Матанов (бивш директор на Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет от април 1993-а до октомври 1996-а). Според свободната енциклопедия Уикипедия след 1982-а той бил и агент на Държавна сигурност под псевдонима Петър. И още, че научната колегия аргументирано го обвинява в плагиатство…?!.
Въпросното четиво е илюстрирано още по-впечатляващо. На страниците му е публикувана карта, озаглавена "Османското наследство в България" . Многобройни "лилии" върху нея показват къде ще се проявят претенциите на Мюсюлманското изповедание към различна собственост в България (имоти, които не са и за малко пари).
Още преди година в. "БАНКЕРЪ" прогнозира, че по този повод ще има дела и тези дела ще доведат не просто до напрежение в тези градове, но ще бъдат предпоставка дори за сблъсъци. А недоволство, освен че има опасност да разруши крехкия етноконфесионален мир в страната, ще пълзи като змия от селище на селище. Основанията ни за тази прогноза бяха, че едва ли има българин (не само карловци), който да приеме безропотно да бъдат отнети културно-исторически ценности на града му или на страната ни. И бяхме прави. Сблъсъци имаше при почти всички заседания на съответните съдилища по места.
Слава богу, сегашното решение на Софийския апелативен съд с председател Светла Божкова
слага ред в цялото това безумие
Що се отнася до последните протести в Карлово, оказа се, че мюсюлманите от града, които са участвали в тях, са… трима. Всички останали са докарани с автобуси от различни градове на страната. Очевидци разказват, че регистрационните номера на паркираните колони от превозни средства са били от Кърджали, Ямбол, Сливен, Стара Загора и Хасково. Хубаво е отговорните за това институции да разберат КОЙ финансира подобни походи и КОЙ провокира поведението на тези инак отрудени и в повечето случаи оставени на мизерно съществуване хора да скандират на турски: „Аллах е велик”…?!
Отговорът може би трябва да бъде даден от главния мюфтия Мустафа Хаджи, който пристигна във възрожденския град, съпровождан от районните мюфтии от цялата страна.
Кметът на града Кабаиванов не пожела да коментира решението на пловдивските магистрати. Но подчерта, че не е възможно да позволи на мюсюлманите да искат нещо, което е собственост на всички карловци. Защото по статут Куршум джамия е историческа сграда – паметник на културата.
Тя е архитектурен паметник от XV век и не е действащ храм, а историческа сграда. Наскоро екип археолози под ръководството на проф. Маргарита Ваклинова започнаха разкопки около Куршум джамия. Целта на учените е да проучат културните пластове на терена, върху който е построена сградата. Според проф. Ваклинова тя е много интересен обект от археологическа гледна точка, защото никога не е проучвана цялостно и е една от малкото добре запазени сгради, построени през ХV век. Учените са на мнение, че има основания да смятат, че е построена върху тракийски обект.
Да не говорим, че от години именно карловската община стопанисва имотът и налива средства за неговото поддържане. Във връзка със сегашните археологически проучвания кметът на Карлово уверява, че всички находки, в това число и останки от мюсюлмански некропол, ще бъдат третирани с нужното уважение. Той опровергава опитите да се внуши, че става дума за оскверняване. Нещо повече, той увери, че намеренията на община Карлово са да съхрани Куршум джамия като един добър образец на средновековната ислямска архитектура по нашите земи.
