Преди четири години 39-годишният Н. К. от пазарджишкото село Драгор попадна в криминалните хроники след отчаян опит да ограби клон на "Банка ДСК". Н.К. беше наречен самурая от Драгор заради самурайския меч, с който нахлу в кредитната институция. Така разбрахме, че в България има село с такова име.
В исторически аспект славата е подминала Драгор. Дори щеше да е по-добре да запази старото си име Меликадъново заради екзотиката. Според легендата то възникнало край един вир на река Тополница, където кадъните от бейския чифлик в село Сарая идвали да си плацикат кълките. Оттогава насетне животът не му поднесъл нищо интересно – освен името, което иде от прилагателното драг или мил, скъп, свиден, желан. Даже до ден днешен драгорчани нямат църква, където да отправят горещите си молби към Бог за здраве и благоденствие. Първата копка за бъдещия си храм "Света троица" те направиха буквално преди месец.
Не съм сигурен дали си струва да питаме тези хора дали са щастливи, че живеят в село с такова име. Такъв въпрос само би ги стресирал. Още повече едва ли Драгор може да е оазис на щастието, след като България продължава да е родното място на най-нещастните човеци в Европа, ако се вярва на изследването на някакъв датски независим институт. Този институт от години ни класира на дъното, в компанията на Албания, а напоследък и на Украйна.
Не е никаква изненада, че най-щастливите европейци живеят в Холандия, Норвегия, Дания, Исландия и Финландия. Тази година първенци са финландците – блазе им. Ключов фактор за изследването е равенството и равноправието на гражданите във всяка от проучваните 29 държави от Стария континент, като авторите на анкетата са надхвърлили политическия смисъл на егалитаризма (равноправието – от фр. език) и са се ориентирали към социалната му същност – равни възможности на хората в управлението и ползването на материалните блага. Или т.нар. концепция за равенство на благосъстоянието.
Основният извод от проучването е, че неравенството предизвиква престъпност, социални вълнения и въоръжени конфликти. Ето защо на хиляди километри от Япония е възможно да се появи самураят Н.К. от пазарджишкото село Драгор. Точно оттам. Няма как Н.К. да се роди и израсне някъде другаде, например в община Драгор в конституционната монархия Дания. И обяснението е просто – във всяка датска община живеят едни от най-щастливите европейци, както показва докладът на датския институт. Което автоматично пресича всякакви разсъждения и очаквания драгорски самурай да се роди в такава щастлива общност.
Логичен е въпросът: къде се крие коренът на щастието? На пръв поглед ние, българите, имаме повече права от датчаните, защото сами си избираме народно представителство, което излъчва правителства. Парадоксът е, че това право го упражняваме от години, но ставаме все по-нещастни, както твърди датският доклад.
Датчаните са решили този казус, ограничавайки правото си на избор. То е предоставено на кралица Маргрете Втора, която съставя такива правителства, правещи датчаните щастливи от години. А нашата свобода днес е да избираме най-доброто от най-лошото в многопартийната ни система, с каквато впрочем се хвалят и датчаните.
При цялата тази орисия ми изглеждат съвсем логични прокрадващите се носталгични видения от обезправените времена, когато кадъните плацикали белите си пазви във онзи вир, край който се родило село Драгор…
