Александър Маринов
От десетина години насам местните избори в София като че ли са лишени от интрига. Победите на ГЕРБ изглеждат предрешени, въпросът е с каква разлика. Традиционно силната в столицата десница бе разпарчетосана, местната организация на БСП (както и цялата партия) е в трайна низходяща тенденция, останалите се борят да вкарат поне един съветник, колкото да им отстоява местните корпоративни интереси. Предстоящите избори през есента на пръв поглед не дават изгледи за съществена промяна на статуквото. Но категоричното заключение може да се окаже подвеждащо.
Първата причина за евентуално изостряне на изборната надпревара е
крехкото равновесие в управляващата коалиция
Партньорството с "големия брат" обезличава малките партии и най-вече Реформаторския блок, който освен това е натоварен с най-тежките, все по-отчетливо зациклящи секторни реформи. На реформаторите е нужен някакъв реален политически успех – и за самочувствие, и за консолидиране на редиците, и за компенсиране на спадащата популярност в обществото.
Единственото значимо място, където този успех има някакъв шанс да се случи, е София. В другите големи градове, където влиянието на блока е що-годе реално, ситуацията е крайно неблагоприятна за неговите представители. В Пловдив рискуват да попаднат под кръстосания огън на задаващия се остър сблъсък между ГЕРБ и Патриотичния фронт, във Варна въобще не е ясно дали ще имат реална обща кандидатура. В останалите областни градове в най-добрия случай могат да имат няколко балотажа с отчайващо изоставане от фаворита. Кандидатите с добри досегашни позиции, които вероятно ще подкрепят, пък са обект на все по-остри критики а и на нездрав интерес от страна на прокуратурата. Наистина, ако БСП продължава да се търкаля към политическото небитие, на много места реформаторите ще имат
"служебно" гарантирана втора позиция
Но големият проблем е, че разликата в силите и влиянието между тях и ГЕРБ ще бъде още по-отчетливо демонстрирана. Дори може да се окаже, че на много места партията на Борисов въобще няма да има нужда от подкрепата на Реформаторския блок. А това няма как да не се отрази на отношенията в правителството и управляващото мнозинство и вътре в самия блок. Ето защо Реформаторите се нуждаят на живот и смърт от силно представяне в столицата. Те самите засега не се осмеляват да формулират открито целите си, но трудно може да се оспори, че предвид влиянието на партиите им "успех в София" би трябвало да се разшифрова поне като над 25% от гласовете за техния кандидат за кмет и решаване на спора на втори тур. А по отношение на съветниците –
отнемане на абсолютното мнозинство на ГЕРБ
в Столичния общински съвет. Всичко друго ще укрепи не само доминацията на ГЕРБ, но и усещането, че трудно поддържаното единство в блока е само една фасада и не може да произведе реален политически резултат.
Нещо повече, Реформаторите имат нужда не просто от количествено изразени резултати, а и от ярка и убедителна предизборна кампания, ориентирана към реалните проблеми на града. За това са нужни две неща – адекватни политики и убедителни кандидати. По отношение на политиките проблемът е очевиден, дори само поради обстоятелството, че днешното състояние на София, която расте количествено и запада качествено, е до голяма степен продукт на многогодишното управление на традиционната десница. Предстои да видим дали Реформаторският блок няма да предложи нещо свежо, но поне засега картината е сива и монотонна.
Още по-песимистично изглеждат процесите от гледна точка на личностите, които трябва да проведат борбата срещу ГЕРБ и да критикуват пороците на вече десетгодишното им управление в столицата. Издигнатият от ДСБ Вили Лилков (който вероятно ще бъде подкрепен проформа от останалите в блока) е интелигентен и почтен човек – със значителен опит като съветник, но политически е неразпознаваем извън тесните тъмносини среди. По принцип не се е проявявал като боец, а още по-трудно ще му бъде срещу една миловидна и културна жена като Фандъкова. В същото време е кристално ясно, че Реформаторите могат да постигнат успех само с много
енергична и дори агресивна кампания
с подчертан политически, а не технократичен профил. Предложението за Трайчо Трайков като водач на листата на съветниците пък просто буди недоумение. Като се отчете и практически нулевата публична политическа активност, най-вероятният развой е посредствено представяне с последващи разпри и взаимни обвинения, които допълнително ще усложнят бъдещето на блока.
Вторият на пръв поглед предрешен въпрос –
представянето на опозицията
(която в София означава най-вече левицата в лицето на БСП и АБВ) – също не е толкова ясен. Столичната организация на БСП наистина е в стагнирано състояние, но ако има кой да прояви кураж и да поеме риск, слабостта може да се превърне в сила. Един нов, ярък, нестандартен кандидат с изпъкващ политически профил (което съвсем не означава типичен партиен кадър) може да даде дъх на надежда и да стимулира разнебитения електорат на левите. Ако бъде излъчен човек, който има реален актив в отстояването на правата и интересите на обикновените хора, това би могло да бъде ценен контрапункт на отишлата далеч надясно и несполучливо имитираща социалност БСП. Достатъчно е да се направят две аналогии – въпреки голямата разлика в контекста.
Политическата звезда на Алексис Ципрас изгря на местните избори през 2006-а, когато като кандидат за кмет на Атина той предизвика малка сензация, спечелвайки почти 11 на сто от гласовете. Съвсем пресен е примерът от местните избори в Испания, където новата лява партия "Подемос", вместо да издига свои партийни кандидати, подкрепи спечелилите в Мадрид и Барселона изявени активистки за защита на правата на безработните, изхвърлените от домовете им и бедните.
Ако левицата наистина е способна на такава решителна и нетрадиционна стъпка, тя може да се възползва от напрежението и "дебненето" вдясно и да спечели отличен резултат, който би имал не само моментно и локално значение. Друг е въпросът, че днес това изглежда малко вероятно.
Накрая, третата и най-голяма интрига произтича от обстоятелството, че ГЕРБ без особени проблеми побеждава другите партии, но не успява да се справи и дори само да започне да решава
големите проблеми на столицата и на страната
Възцарилият се пълен хаос в града заради струпаните по едно време и лошо организирани големи ремонти е само една от илюстрациите за неспособността на управляващите да проумеят уроците на живота. Най-голямата слабост е в доминиращия управленски манталитет, който въобще игнорира необходимостта да се търси баланс на различните интереси и да се приемат решения, които "щадят" нервите, парите и времето на стотици хиляди хора. Синдромът на управленска недостатъчност "ГЕРБ" е характерен с неспособността не просто да се намират по-добри решения, а въобще да се осъзнае необходимостта да се търсят такива. Като прибавим все по-високата цена на задълбочаващите се диспропорции в милионния град, най-сериозният противник на ГЕРБ е действителността, която в един момент безмилостно ще напомни за себе си. Възможно е този момент да настъпи и преди изборите през есента.
