Здрави мускули, фини талии, бляскава кожа и железен имунитет. Привържениците на "зеления" начин на живот прогресивно се увеличават, в резултат на което пазарът на хранителни добавки у нас процъфтява въпреки икономическата стагнация. През 2014-а аптеките са продали препарати за отслабване, протеини, пробиотици, имуностимуланти и други биопродукти за 237 млн. лв., като ръстът в отделните сегменти без изключение е двуцифрен. В здравните магазини се предлагат над 2500 вида добавки, а в интернет количеството им е необятно, защото никой не контролира този все по-използван начин за бизнес.
Като цяло най-активни потребители на добавките са платежоспособни потребители, които търсят висококачествени витамини, минерали и билкови продукти, за да поддържат здравословен начин на живот. Средната цена на опаковка на "еликсирите" е в пъти по-висока от тази на лекарствата, които се използват за същата цел. Но според феновете на биостимулирането това е печеливша инвестиция, тъй като им гарантира все по-малко близки срещи със здравната система. Съответно модата е да се търсят безвредни препарати от естествени природни източници, а основната част от купувачите са много добре информирани и знаят точно какво и от кого да си купят. Хранителните добавки, продавани в аптеките, се третират като бързооборотни стоки. Съответно и пазарът е силно конкурентен. Във всеки клас, например грижата за кожата, се борят за надмощие десетки препарати. Компаниите производители и дистрибутори използват разнообразни тактики, за да наложат новите си продукти – промотират ги със скъпи рекламни кампании, раздават безплатни мостри, спонсорират или участват в здравни инициативи и спортни събития.
И докато легалният пазар на добавки в България е регламентиран и работи спрямо европейските практики, знаят се съдържанието на всеки продукт и очакваният ефект от използването му, "тъмната половина" на бизнеса за пореден път "се прояви" при допинг скандала със щангистите ни. Дали тежкоатлетите ни "зад кулисите" са глътнали някоя и друга шепа стероиди, или взетите аминокиселини наистина са били замърсени със станозол, така и не стана ясно. Но е факт, че хранителните добавки се регистрират на свободен уведомителен режим и по данни на Българската агенция по безопасност на храните около 4000 от тях всяка година безпрепятствено излизат на пазара. Продуктите не преминават каквито и да било тестове, преди да бъдат пуснати в продажба, като бизнесът и потребителите играят на "честна дума".
По принцип във всеки здравословен продукт е заложено максимално допустимо количество витамини, минерали и екстракти, а здравното ведомство води "черен списък" на около 120 растения, които са забранени за влагане като съставки. Само производителят или търговецът обаче носи отговорност дали написаното на листовката или опаковката на шишенцето е действителното съдържание. Вярно е, че се правят някакви тестове, но България няма толкова модерна лаборатория, която да анализира с точност използваните субстанции. Когато "хранителната" агенция се съмнява, че нещо не е наред, пробата се препраща към Изпълнителната агенция по лекарствата, която също е напълно безпомощна срещу интернет търговията, тъй като липсват каквито и да било регистри на добавките, появяващи се онлайн. Санкциите за физическо лице, което разпространява необявена хранителна добавка, е между 500 и 2000 лева. Но при огромните обороти търговците едва ли се плашат от символичните глоби.
Най-често инспекторите на двете агенции хващат продукти с неуместни претенции за лечебен ефект. Според наредбите върху етикета на една добавка е абсолютно забранено да пише, че предпазва от болест или лекува. Допустимата автореклама е в рамките на: "подобрява състоянието", "подпомага нормалната функция" или "оказва благоприятно въздействие". Но в онлайн пространството с един клик могат да се намерят поне 9-10 извлеци от чесън, черни дървесни гъби или препарати с отрова от син скорпион, които лекуват рак. Дори да имат такъв чудодеен клинично доказан ефект, въпросните илачи следва да бъдат регистрирани и да се търгуват като лекарства. Само че там режимът е далеч по-строг, а таксите са в пъти по-високи.
"Самостоятелна губерния" са фитнес продуктите за трупане на мускулна маса и за изгаряне на телесни мазнини. Преди няколко месеца Патриотичният фронт внесе проект за промяна в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, с който да се регламентират проверките на хранителните добавки. Депутатката Султанка Петрова изтъкна като показателен случай "с младо момче, починало, след като е пило протеини за по-големи мускули". Всъщност запознатите ще кажат, че колкото и да е "замърсен" един протеин, той не може да доведе до пагубен ефект. Това е патент на анаболните стероиди, които се подават "под тезгяха". Само че спортният министър Красен Кралев даде друг потресаващ пример за дете, посещавало редовно фитнес, в чиято кръв впоследствие е открит допинг. Кралев добави, че при 40% от заловените със забранени стимуланти спортисти се е установило, че са взимали добавки. Затова той предложи всички фитнес центрове в страната да влязат в обща база данни и който иска да продава препарати, да се регистрира по Закона за храните.
Другото невидимо зло са "фет бърнърите", които фитнес обществото масово използва за стопяване на излишните мазнини. Те имат доста положителни страни – действат срещу задържането на вода в организма, ускоряват метаболизма, понижават холестерола, действат като антиоксиданти и дори регулират щитовидната жлеза. Но в същото време злоупотребата с тях, което е практика например за културистите, води до сериозни проблеми. Рязко се увеличава сърдечната честота и ако тя достигне много високи нива, това може да бъде фатално. Добавките за изгаряне на мазнини съдържат съставки, които отключват алергични реакции, причиняват проблеми с нервната система, раздразнителност, хиперактивност, повишено кръвно налягане и безсъние. Пристрастяването също е един от страничните ефекти. Затова едва ли ще е голяма загуба, ако вместо скъпо струващ препарат, хапнете нещо пълнозърнесто, леща или люти чушки. Те също разграждат мазнините, но по "лесния" начин.
