Търпението на правителството на канцлера Ангела Меркел очевидно е на привършване. Това пише в свой коментар Клаус-Дитер Франкенбергер в германския вестник "Франкфуртер алгемайне цайтунг" за кризата в Гърция и преговорите на страната с Еврогрупата. Материалът е със заглавие "Взе да омръзва" и в него се посочва, че германското правителство не бива да се поддава на капризите на гръцкия кабинет, който няма скрупули да тласка собствения си народ към бедността.
В коментара се посочва още, че Меркел може и да е права в преценката си, че гръцката криза не заплашва бъдещето на Европейския съюз и валутния съюз. Именно оценката на риска бе и причината за проявеното от кредиторите на Атина дълго търпение. Авторът отбелязва, че тази криза сама по себе си има и подкопаващ ефект – тя засилва антиевропейските настроения, действа разяждащо като киселина за общностната идея и дискредитира всичко това, за чието запазване става дума. Казано накратко – на хората вече взе да им омръзва.
И това пролича в дебатите в Бундестага, например когато вицеканцлерът Зигмар Габриел индиректно упрекна правителството на Ципрас в изнудване, пред което по думите му ако се отстъпи, това ще бъде сигнал за националистите от "крайната десница". Пролича и в критиката на финансовия министър Волфганг Шойбле, че ръководството в Атина унищожава "доверието в европейския проект".
Очевидно е, че търпението на правителството на Меркел е на привършване, се посочва в статията във "Франкфуртер алгемайне цайтунг". Не е често явление към правителство на страна от ЕС да има такова отношение, защото прави разни неща без "ум и разум", пише още авторът Клаус-Дитер Франкенбергер.
Според него трябва да си припомним, че през 2014 г. изглеждаше така сякаш Гърция ще се измъкне от дупката, която сама си бе изкопала. Предприетите мерки тъкмо сякаш бяха започнали да дават плодове – които бързо загниха с избирането на Ципрас. Гръцките избиратели сами определят съдбата си. Но на тях трябва да им е ясно, че оставането в еврозоната минава през реформирането на държавата и икономиката и то не може да дойде като резултат от постоянни оплаквания или призиви за солидарност, пише авторът.
