Петте страни от БРИКС – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, извървяха поредната стъпка към сближаването си, след като парламентът на Китай ратифицира споразумението за създаване на тяхна обща Банка за развитие. Същевременно стана известно, че резервният валутен фонд на петте държави ще започне да функционира до края на месеца. Фондът, чиято задача е оказване на финансова подкрепа за членове на организацията, стартира със сумата от 100 млрд. щ. долара, от които Китай ще даде 41, Бразилия, Индия и Русия по 18, а РЮА – 5 милиарда.
Ключови за успеха на БРИКС са отношенията между Русия и Китай – поради изключителното икономическо и политическо положение, което заемат. В последно време те изживяват ренесанс, невиждан от средата на миналия век, а и може би въобще в историята им. На пръв поглед всичко помежду им върви повече от гладко. Китайският министър на отбраната Чан Уанцюен публично нарича руския си колега Сергей Шойгу "голям приятел", китайските земеделски производители обещават да увеличат износа си за руските потребители, а руските банки се готвят да привлекат огромни кредити от Китай. Само в руската "Сбербанк" неотдавна бе открита кредитна линия за 1.5 млрд. щ. долара, като предложения за подобни линии са получили също ВТБ и "Внешекономбанк". Точно затова прозвучаха изненадващо думите на заместник-председателя на ВТБ Юрий Соловьов, произнесени на Петербургския икономически форум: "Главният проблем, спиращ двустранното сътрудничество с Китай, е двусмислената му позиция към руските банки след въвеждането на санкциите на САЩ и ЕС. В момента повечето китайски кредитни институции не провеждат междубанкови операции с участието на руски банки."
Редица руски наблюдатели си обясняват това поведение на стратегическия партньор с нежеланието му да разваля отношенията си със западните страни, тъй като за Китай връзките с Европа и САЩ са по-важни от приятелството с Русия.
"Представяте ли си, преориентираме се на Изток, а китайците не работят с нашите банки!", коментира в радиоинтервю главният научен сътрудник на икономическия институт към Руската академия на науките Никита Кричевски. Според него е малко вероятно да възникнат разногласия от финансов характер между Пекин и Вашингтон, тъй като 60% от валутния резерв на Китай, равняващ се на 4 трлн. долара, са в американска валута. "От много години Китай е най-големият чуждестранен държател на американски облигации – допълва Кричевски. – Китай няма никаква полза от влошаване на взаимоотношенията със САЩ и ЕС. Къде е Русия с нейните 2 трлн. БВП в сравнение с китайските десет?"
Все по-скептични в Русия са и към друга двустранна инициатива – даването под аренда на забайкалски земи на китайци за 49 години. Очаква се да бъдат разработени пустеещи терени, като от Китай бъдат вкарани сериозни инвестиции, но нито политиците, нито експертите по земеделие, нито местните жители изпитват ентусиазъм от идеята.
"В най-добрия случай китайците ще си заминат, а в най-лошия ще отнесат и Забайкалието със себе си. Ще произвеждат на нашата земя храна, която ще продават на китайци, а ние ще купуваме техни стоки, защото е такава икономическата ситуация", коментира директорът на совхоз Павел Грудинин.
Подобни са опасенията и на депутата от Думата Владимир Поздняков. "Вижте какво става в Китай, как безбожно се отнасят към природата на страната си. Сега идват тук и ще ни смачкат, няма да дадат на хората да се развиват. Когато китайците започнат да пласират продукцията си, нашите фермери ще се разорят и китайците ще вдигнат цените неколкократно", споделя в блога си Поздняков.
Като цяло в Русия гледат оптимистично на развитието на отношенията със съседа си и се надяват, че курсът на сближаване между двете държави ще може да се коригира, като бъдат отчетени интересите на руската икономика. Има обаче и песимисти, които се питат дали преориентирането към Китай няма да излезе на Русия по-скъпо, отколкото предишната политика на въоръжен неутралитет?
