Корпоративна търговска банка е изпаднала в неплатежоспособност на 20 юни 2014 г. – още в деня, в който е била поставена под специален надзор. Това прие тричленният състав на Софийския апелативен съд. И така "ревизира" решението на съдията от Софийския градски съд Иво Дачев, с което той определи като начало на фалита на КТБ 6 ноември 2014 година.
Датата на неплатежоспособността е изключително важна, тъй като тя определя кои сделки с имущество на банката ще могат да бъдат атакувани в съда. Колкото е по-ранна, толкова повече сделки ще могат да бъдат обявени за недействителни спрямо кредиторите.
Шокът обаче в случая дойде от факта, че съдът определи дата, на която не се надяваха дори юристите на БНБ и Фондът за гарантиране на влоговете – те искаха началото на неплатежоспособността на КТБ да се брои от 30 септември 2014 година. Основанието им беше, че всъщност едва тогава е станало ясно от отчетите на квесторите, че капиталът на банката е станал отрицателна величина.
Трите съдийки от САС: Светла Божкова, Теодора Кръстева и Светла Чорбаджиева обаче решиха, че становищата на страните не са обвързващи за тях и че съдът е длъжен сам да установи и да определи спорната дата "по свободно съдийско убеждение съобразно установените факти и обстоятелства по делото". И "издърпаха" решаващия срок максимално напред: той вече е 20 юни 2014 г., когато КТБ бе затворена.
Съставът на САС обяснява решението си с мотива, че началната дата на неплатежоспособност би следвало да бъде най-ранната дата, 20 юни 2014 г. от която банката е изпаднала в състояние на неплатежоспособност. А тя винаги предхожда по време датата на самото й установяване. Според съдиите на практика не е имало вече начин капиталът на банката да стане отрицателен след затварянето й на 20 юни, защото тогава са преустановени всякакви сделки с имуществото й. Затова приемат, че капиталът е бил отрицателен още тогава, а три месеца по-късно квесторите само са констатирали вече съществуващ факт. "Състоянието на неадекватност на собствения капитал на КТБ не е настъпило към момента на отразяването на коригираните стойности в изготвените от квесторите отчети на банката към 30.09.2014 година. То е било факт преди датата на изготвяне на предходните й отчети към 30.06.2014 г., но е установено едва след действителното осчетоводяване на необходимата обезценка на активите към 30.09.2014 г.", пишат съдиите.
В решението на САС се признава, че от представените отчети на квесторите не може да се установи максимално точно началният момент, в който собственият капитал на банката е станал отрицателна величина. Но с оглед на факта, че "собственият капитал не е могъл да бъде променян след датата 20.06.2014 г., следва да се приеме, че това е най-късната установима дата, на която тези предпоставки са били вече налице. Още към този момент обективното финансово състояние на КТБ е било с показатели, които препятстват възможността за възвратимост на капиталовата й адекватност, независимо от повода и основанията за поставянето й под специален надзор", категорични са съдиите от САС.
Един от най-спорните въпроси беше и кой има право на жалба по делото. Нито изпълнителните директори на КТБ, които са вече отстранени от длъжност, нито акционерите имат право на жалба пред второинстанционния съд, въпреки че са страни по делото за фалита на банката, реши съдът. С мотива, че законът не е предвидил такава възможност за тях. В същото време обаче жалбата на синдиците на КТБ беше допусната, въпреки че законът дава право на обжалване само на квесторите. "С разпоредбите е предвидена възможност за банката, спрямо която е направено искане за откриване на производство по несъстоятелност, да търси защита. Затова е въведено право на квесторите да атакуват решението. То обаче следва да се тълкува като право на банката да обжалва решението чрез действащите за съответния етап от производството свои органни представители. И независимо от непосочването им в закона, следва да се признае правото на синдиците да представляват банката", решиха съдиите.
Решението подлежи на обжалване и пред Върховния касационен съд.
