Конституционният съд защити текста от Закона за съдебната власт, в който пише, че Висшият съдебен съвет управлява съдебната власт. Според съдиите в КС точно ВСС е органът, вътрешен за съдебната власт, който може да осъществява общото управление на системата и да взима решения по различни "организационни" въпроси. Включително и да изработва норми за натовареност на магистратите. Не бива единствено това управление да представлява пряка намеса в преценката на магистратите по конкретни дела. Решението е взето на 7 юли (вторник) с гласовете на 10 от конституционните съдии. Има и две особени мнения – на съдиите Стефка Стоева и Георги Ангелов.
Този казус впрочем е учебникарски пример за това, че на магистратите у нас трудно може да им се угоди. Защото кой, ако не Висшият съдебен съвет може да създава правилата за работа на съдите, прокурорите и следователите, както и на техните началници? Ако го направи министърът на правосъдието, тутакси ще викнат, че това е недопустима намеса и посегателство върху независимостта на съдебната власт. И ще е логично. А пък да се остави цялата нормативна уредба само и единствено в ръцете на законотворците – просто няма начин. Не може в закон да се напише, че председателят на районния съд в някое си селище например трябва да влиза в заседания поне веднъж на месец, нито пък е редно да става така.
Всъщност, до намесата на Конституционния съд се стигна по едно наглед съвсем обичайно административно дело: шефът на Административен съд София-град Радостин Радков оспори едно от решенията на ВСС. С това решение всички ръководители на съдилища бяха задължени да влизат в съдебните зали редовно и да разглеждат дела. Въведена бе норма на натовареност за председателите на съдилища, различна за всеки съд: според броя на съдиите и персонала – "нормата" на председателите на малките съдилища бе по-висока, а тази на големите – по-ниска.
Делото бе образувано пред Върховния административен съд. В края на миналата година обаче членовете на състава, натоварен да го решава – Александър Еленков, Георги Георгиев и Николай Гунчев, сезираха Конституционния съд с искане да установи, че от тях се иска да приложат противоконституционна правна норма. Според тримата съдии от ВАС разпоредбата от Закона за съдебната власт, според която ВСС "определя състава и организацията на работа на съдебната власт и осъществява управление на дейността й, без да засяга независимостта на нейните органи", е в разрез с конституцията. Най-малкото защото правомощията на ВСС са изчерпателно изброени в основния закон и управлението на системата не е споменато сред тях. Това "право на управление" висшият съвет е получил със закон, който според съдиите от ВАС просто е "дописал" конституцията.
Отгоре на това самият Конституционен съд имаше разнопосочни отговори на въпроса що за птица е Висшият съдебен съвет. В решение от 1994 г. съдиите от КС бяха приели, че ВСС е висш административен орган, който осъществява ръководство на структурите на съдебната власт. През 2011 г. в друго решение обаче КС приема точно обратното: че ВСС пряко обслужва функционирането на съдебната власт, но не я ръководи. И че по конституция съветът няма ръководни и управленски правомощия по отношение на съдиите и прокурорите.
Сега дилема вече няма: Конституционният съд най-сетне се уточни сам със себе си и поясни какви според него са правомощията на Висшия съдебен съвет. Той според болшинството от съдиите в КС може да пише правила, а може и да въвежда норми за натовареност на ръководителите в съдебната система.
Така "горещият картоф" отново се връща във ВАС. И той в крайна сметка трябва да реши: законосъобразно ли е взето решението на ВСС, което задължи председателите на съдилища да вършат и съдийска работа – поне между другото, покрай коктейлите, лова или обичайното целуване на ръка на политици и по-висшестоящи началства, от които се иска рамо за следващия шефски пост някъде по-нагоре в системата…
