Обещаните през миналата седмица промени в Закона за енергетиката бяха внесени в парламента, но заедно с тях дойдоха и някои нововъведения, които сериозно променят картинката в сектора и заплашват да срутят балансирания модел, представен от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов.
Както "БАНКЕРЪ" вече писа, в представения проект е разписано създаването на специален фонд "Сигурност на електроенергийната система", който ще компенсира недостига на средства в Националната електрическа компания. Вноски в него ще правят всички производители на електрическа енергия в размер на 5% от месечните им приходи от продажбите на ток.
Новата структура ще се ръководи от седемчленен управителен съвет, който ще взима решенията с мнозинство от две трети. Председателят ще се назначава от министъра на енергетиката, а в ръководството ще влизат по двама представители на енергийното ведомство и Министерството на финансите, един човек от Министерството на околната среда и водите и двама представители на производителите на електрическа енергия. Освен от новия налог върху произведения ток във фонда ще влизат и приходите от продажбата на квоти за емисии въглероден диоксид, от лихви, включително и по просрочени плащания на вноските на производителите на електроенергия, от дарения, от статистически прехвърляния на енергия от възобновяеми източници.
В законопроекта, внесен от депутатите от ГЕРБ Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков, фигурират и текстове, предвиждащи общественият доставчик вече да изкупува по преференциални цени само количествата електрическа енергия, осигуряващи приход на производителите, за да е рентабилна инвестицията им. Останалите киловати ще се плащат по цената за излишък на балансиращия пазар. Предвидена е и "подсказаната" от премиера Бойко Борисов опция КЕВР да може да променя цените на производителите на зелена енергия на основата на резултатите от проверките, направени от Агенцията за държавна финансова инспекция.
Голямата изненада се оказа разписаното задължение операторът на електропреносната мрежа (ЕСО) и операторите на електроразпределителните мрежи също да се включат в механизма за компенсиране на невъзстановяемите разходи и разходите за задължение към обществото. "С предложеното изменение се запълва съществена празнота в закона, а от друга страна, се дава и по-голяма яснота по отношение на субектите за компенсиране на разходи", аргументират се вносителите. Проблемът е, че засегнатите от промяната енергийни дружества не могат да възразят срещу наложената им нова финансова тежест, тъй като вече са подали своите ценови предложения до регулатора. Поне засега и държавният Електроенергиен системен оператор, и частните енергоразпределения запазват мълчание, за разлика от представителите на ВЕИ сектора.
В отворено писмо до медиите и до държавните институции Асоциацията на производителите на екологична енергия, Асоциацията "Хидроенергия", Българската ветроенергийна асоциация, Българската фотоволтаична асоциация, Националният съюз на независимите енергопроизводители "Екоенергия" и Съюзът на производителите на екологична енергия изразиха тревогата си от предложените поправки в енергийния закон и ги обявиха за антиевропейски, защото нарушават поетите от България ангажименти пред Европа за насърчаване на зелената енергия. Според техните представители сегашните реформи предвиждат "най-незаконните и най-тежките от прилаганите до момента ретроактивни санкции за производителите от възобновяеми източници". Браншовите асоциации са възмутени и че не са били поканени да участват в разговорите за новите мерки и реално са изолирани от диалога.
"Ако това решение бъде одобрено от парламента, то ще е същото като въведената през септември 2012 г. от тогавашната ДКЕВР "временна цена за достъп" до електрическата мрежа за ВЕИ до 39% върху приходите им, която бе обявена от Върховния административен съд за незаконна", изтъкват "зелените" бизнесмени. Те припомнят и гласуваната от парламента в края на 2013-а 20-процентна такса върху приходите от произведена енергия от слънце и вятър, която пък бе отменена от Конституционния съд като незаконна и дискриминационна.
Проекти
Реформаторският блок внесе свой проект за допълнение в Закона за енергетиката, с което иска договорите между производителите на ток, НЕК и електроразпределителните дружества да станат публични и да се публикуват на страницата на КЕВР в интернет. Десните предлагат също така да се свали търговската тайна за енергийните предприятия с над 50% държавно или общинско участие и те да са длъжни да публикуват договори и информация, подобно на листваните на борсата фирми.
От Патриотичния фронт пък внесоха проект за изцяло нов закон за прекратяване на дългосрочните договори за изкупуване на тока от американските топлоцентрали "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3".
