След първоначалната ни сеирджийска реакция на волната европрограма на Атина и смесицата от критика (тия пък за какви се мислят!) и завист (гле’й как хората си отстояват интересите) дойде време за по-трезва оценка. И по-широк поглед.
Като при всеки пазарлък и в този двете страни блъфираха. На мен лично ми се струва, че ако Еврофакис (от евро и fuck – онодя) не се беше държал като кретен, и този път щеше да има сделка в ущърб на Германия. Тази държава носи много на плащания, защото има комплекси от двете световни войни до такава степен, че германците не искат да раждат деца, защото можело да станат фашисти. Затова и противно на високия си стандарт на живота родината на Меркел е една от държавите с най-лош естествен прираст в цял свят.
В една продължила десетилетия сделка между ЕС, разбирай Германия и Франция (от една страна), и елините (от друга) не може да кажем, че гърците винаги са изигравали двата стожера на евросолидарността, а пък те киснели в ролята на унижените и оскърбените.
Както се разбра, ако няма нов спасителен план и южната ни съседка обяви фалита си, Германия трябва да преглътне над 85 млрд. евро гръцки дълг. Е, не е чак толкова много. Да припомним къде е Германия, пък къде е Словения. А за да я приемат в еврозоната, на последната й се наложи да стане гарант на 22 млрд. евро гръцки дълг. Въпреки че Словения не може по нищо да се сравнява с Гърция и не тя е отпускала пари, за които е било почти 100% сигурно, че няма да се върнат.
Тук, в ролята си на балансиран евроскептик, ще припомня и нещо, което няма общо с Елада, но има общо с България, т.е. с малките страни членки като Словения. Сумата, която бе дадена на България за справяне с нашествието на десетките хиляди бежанци, при положение че сме външна граница на Евросъюза, е толкова, колкото и на Люксембург… В която са влезли петима бежанци, но не могли да се адаптират и двама от тях вече излезли.
Няма справедливост в ЕС, това искам да кажа. Нещо, което не е направено на пазарни принципи, не може да е справедливо. Решенията с пълен консенсус лишават отделните държави от собствено мнение. Знаете ли защо? Защото, особено пък ако сте малка държава и си позволите да се опълчите на волята на големите опасността да ви накажат при гласуване по друг въпрос, който е жизненоважен за вас, е повече от реална. Затова Бойко например – иде до Брюксел, присламчи се до Меркел и каквото му каже тя – това гласува.
Не може хем да има общ европейски бюджет, хем да няма общ план за еврофинансиране и един финансов министър на Общността, който да носи отговорността.
Е, точно тук ми иде да припомня битката при Термопилите, където 300 спартанци са отблъснали милионната сган на Ксеркса. Затова в гръцкия парламент столовете са триста. Или пък денят „Охи“ – националният празник на страната, когато преди повече от 70 години елините казват "Охи" на транспортния коридор за армиите на Хитлер.
На гърците, при които живях съвкупно повече от две години, определено им симпатизирам. Ето как описва гърка най-големият му душевед Никос Диму:
"Гъркът се опитва във всяка област да бъде извън реалността. И после е нещастен, защото е извън реалността. И после е щастлив, понеже е нещастен.“
„Принципно гъркът пренебрегва реалността. Живее два пъти над финансовите си възможности. Обещава три пъти повече, отколкото може да направи. Знае четворно повече, отколкото в действителност е учил, чувства – и преживява – петорно повече, отколкото усеща."
„От волното – или неволно – игнориране на реалността в крайните й форми произлизат трагедията или комедията. И двете живеят от преувеличението и стълкновението. При това разликата между трагедия и комедия е по-скоро въпрос на гледна точка, отколкото на съдържание.“
Не знам дали усетихте цялата обърканост на тези богобоязливи хора. Не знам дали не се припознахте и вие в тези редове. Но гърците са запазили нещо от онази, пряката, първичната, най-чистата, Атинската демокрация. Когато гражданите (свободни мъже над 20 години), водени от своето чувство за дълг, се събират на градския площад (агора) около 40 пъти в годината и участват в народното събрание (еклесия), в което се вземат решенията за управлението на полиса и например въпросите дали да се отиде на война, или не.
Но за друго ми беше думата. Затова, че Евросъюзът се разпада на богат Север и беден Юг, което се случва пред погледа на всички европейци през последните години. Това не е мое умотворение, а предупреждение на Еврокомисията, която реши да го каже на глас едва миналата година. Въпреки кризата държавите от Северна Европа запазват стабилните си икономики, докато в Южна Европа доминират безработицата и безперспективността.
Значи нещо трябва да се промени. Ще кажете: "Да, Гърция – и тя взе, че го направи с новите си предложения към тройката кредитори."
Но дали пък цялата тази "Илиада" не е първото кокиче на бъдещи промени в ЕС.
