След като в продължение на пет месеца Гърция и кредиторите й напрегнато се изчакваха, управляващите в Атина не издържаха и трепнаха.
След двуседмична банкова ваканция и под угрозата да спрат да пускат банкноти правителството на Алексис Ципрас направи оферта на кредиторите за излизане от кризата. Оставането на страната в еврозоната безспорно зависи нейното одобрение, независимо че по същество тя почти дублира условията, които гръцките гласоподаватели отхвърлиха на референдума от 5 юли. Така че въпросът е защо въобще се харчиха пари за този референдум.
"Имаме мандат да осигурим по-добро споразумение от ултиматума, даден ни от Еврогрупата, но със сигурност не ни е даден мандат да извадим Гърция от еврозоната", обобщи ситуацията гръцкият премиер. Предложението на неговото правителство включва увеличаване на данъците, пенсионна реформа, която бе препъникамъкът в преговорите дотук, приватизация на ключови обекти и съкращаване на разходите.
Предвижда се вдигане на ДДС в редица икономически сфери, като например 23% за ресторантите и 13% за хотелите, както и увеличение на корпоративния данък на 28% до края на годината. Ще бъде премахната и по-ниската ставка на ДДС за островите, като се започне с най-популярните туристически дестинации. Правителството планира още да повиши и налога върху луксозното имущество, както и да наложи незабавно данък върху телевизионните реклами. Атина се съгласява и на значителни отстъпки за пенсиите, които досега отказваше да приеме, а пенсионната възраст се вдига до 67 години от 2022 година. Друго предложение на гръцкото правителство е да намали и разходите си за отбрана с 300 млн. евро до края на 2016 г., както и да се въведат промени, с които да подобри събираемостта на данъците.
В замяна на реформите Гърция иска нов спасителен заем до 2018 г. в размер на 53.5 млрд. евро и всъщност това е основната разлика с отхвърленото на референдума предложение на кредиторите – то предвиждаше помощ от 12 млрд. евро за срок от пет месеца.
В неделя лидерите на 28-те страни от ЕС ще се съберат в Брюксел, за да обсъдят последното гръцко предложение, но е твърде вероятно отговорът да дойде още преди това, след срещата на Еврогрупата в събота. "Ще бъда крайно изненадан, ако едно категорично решение на финансовите министри бъде отхвърлено", сподели пред "Ройтерс" висш представител на ЕС, пожелал анонимност.
Обратът в развитието на гръцката драма настъпи след референдума. Формално той не решаваше нищо, тъй като в момента на провеждането му условията на кредиторите вече бяха оттеглени, но послужи като мощен вот на доверие на премиера Ципрас, развързвайки ръцете му за нови преговори. Оставката на финансовия министър Янис Варуфакис и заместването му от по-неконфликтния Евклид Цакалотос също бе сигнал за смяна на тона.
Междувременно директорът на МВФ Кристин Лагард се обяви в полза на преструктуриране на гръцкия дълг. В същата посока се изказаха председателят на Европейския съвет Доналд Туск, френският премиер Манюел Валс и финансовият министър на САЩ Джак Лю.
Впрочем германският финансов министър Волфганг Шойбле отговори в петък подобаващо на американския си колега, предлагайки му да разменят асоциираната към САЩ държава Пуерто Рико, която също се намира във финансова криза, със затъналата в дългове Гърция.
Притискана от настроенията в страната си и в собствената си партия, германският канцлер Ангела Меркел заяви, че страната й няма намерение да опрощава гръцки задължения. Представители на ЕС, цитирани от "Ройтерс", обаче не изключиха обсъждане на редуциране на гръцкия дълг на срещата на Еврогрупата в събота.
"В крайна сметка никой не извършва икономическо самоубийство – няма нищо патриотично в това да фалираш държавата си. Г-н Ципрас и много хора от СИРИЗА се изправиха пред суровата реалност, с която се сблъска теорията на игрите", коментира последния развой на събитията милиардерът Уилбър Рос, който е инвеститор в една от големите гръцки банки.
