Американската валута задаваше модата през миналата седмица. Тя загуби позиция в почти всички двойки – изключение направиха само австралийският долар и британският паунд. В Европа инвеститорите възвръщат все повече доверието си в еврото, въпреки все още многото неясноти около третия спасителен пакет за Гърция. Гласуваните от парламента в Атина мерки за реформи и икономии през последните дни дават допълнителна сила на единната европейска валута. Силните колебания пък продължават да властват сред т. нар. „стокови“ валути, сред които са австралийският, новозеландският и канадският долар, както и валутите на развиващите се страни.
Икономическите данни в САЩ продължават да дават
добри сигнали за състоянието на най-голямата икономика
в света. Седмичните първоначални молби за помощи при безработица са на най-ниското си равнище за последното десетилетие, което е пореден сигнал, че пазарът на труда е стабилен. На тази база анализаторите масово предричат, че Фед ще повиши основните лихви с 25 базисни точки до края на годината. По-вероятно е обаче това да се случи в края на годината, отколкото на срещата на управителите през септември. Председателят на институцията Джанет Йелън нееднократно сигнализира, че е готова точно на такова действие, макар че несигурността около гръцката дългова криза, както и забавянето на икономическия растеж в Китай, поставят въпросителни пред решението. Става дума най-вече за силното поскъпване на щатския долар. Въпреки поредната порция добри новини през седмицата инвеститорите показват, че лихвеното повишение е достатъчно добре оценено в стойността на долара. В последните пет дни зелените пари отстъпиха с 1.34% спрямо еврото, като към края на седмицата обменният курс евро-щатски долар бе на равнище от 1.0975. Щатският долар загуби и 0.12% от стойността си спрямо швейцарския франк, понижавайки се до 0.9603 франка за долар. Отстъпление имаше и в съотношението щатски долар-японска йена. Стигна се до курс 123.88 йени за долар, понижавайки се с 0.17% през изминалата седмица.
Под силен натиск отново се оказаха
„стоковите“ валути
на страните, чиито икономики са силно зависими от експорта на основни суровини като петрол, руди и хранителни стоки. Най-губещата между тях отново се оказа австралийският долар. Основната лихва в страната на кенгуратата остава на равнище от 2.00%, но все повече анализатори смятат, че то е неустойчиво. Стоманата, която е основен експортен продукт на Австралия, е загубила близо 50% от стойността си през последната една година. Пазарът й страда от свръхпредлагане, а най-големият световен консуматор и основен пазар на Австралия – Китай, забави сериозно икономическия си растеж. На този фон осито, както е познат австралийският долар сред инвеститорите, е подложено на сериозен натиск през последните месеци. Само през изминалата седмица австралийската валута загуби 1.08% от стойността си спрямо американския долар и достигна 1.3707 осита за щатски долар.
Силно зависим от експорта на суровини и стоки е и новозеландският долар. Кивито, както го наричат на пазарите, през тази седмица показа неочаквана сила, която дойде след срещата на борда на новозеландската централна банка в четвъртък. Въпреки че основната лихва на островната страна бе намалена с 25 базисни точки – до 3%, тя остава най-високата между валутите на всички развити страни. В допълнение изказването на гуверньора на институцията Греъм Уийлър далеч не бе възприето като достатъчно подкрепящо бъдещо поевтиняване на валутата, каквото наблюдавахме със силни темпове през последните месеци. На тази база новозеландският долар навлезе във фаза на дълбока корекция, поскъпвайки с цял 1.00% спрямо щатския долар – до курс от 1.5183 кивита за щатски долар. Дивергенцията в нагласите за краткосрочното развитие на Нова Зеландия и Австралия доведе до поскъпване на новозеландския долар с цели 2.05% спрямо австралийския му съименник до курс от 1.1077 кивита за оси. На поевтиняващата пътека бе и канадският долар. Икономиката на втората по площ страна в света също е силно зависима от суровинните пазари. Поевтиняването на основните стоки е компенсирано с рецесионен натиск и съответно с поевтиняване на канадския долар. Диверсифицираната минна компания "Трек Риссурсис" дори отбеляза, че понижението на местната валута с един цент води до повишение на приходите от дейността с цели 52 млн. канадски долара. През седмицата канадският долар загуби 0.45% от стойността си, а курсът щатски-канадски долар се повиши до 1.3031.
Друга губеща валута в последните пет дни бе
британският паунд
Продажбите на дребно в Обединеното Кралство отбелязаха изненадващ за икономистите спад 0.2% съгласно данните за юни, докато общите очаквания бяха за ръст от 0.4 процента. На този фон бордът на "Банк ъф Инглънд" се озова в сложна обстановка с оглед на евентуалното повишение на лихвите. Засега изглежда по-вероятно то да бъда отложено за 2016 година. Интересна е и позицията на някои от членовете на борда, сред които главният икономист на централната банка Анди Халдейн, който дори смята, че институцията трябва да предприеме изненадващо понижение на лихвите с оглед на надценения паунд и несигурната ситуация в еврозоната – основен търговски партньор на Великобритания. Въпреки силата и изглеждащия устойчив растеж на страната все още някои величини, сред които производителността на труда и ръстът на доходите, поставят "Банк ъф Ингланд" пред дилема за повишаването на основните лихви. При тази постановка през изминалата седмица продължи поевтиняването на паунда спрямо основните валути. Към края й курсът щатски долар-британски паунд достигна 1.5479, което представляваше поевтиняване на лирата с 0.78 процента. Паундът загуби и цели 2.09% от стойността си спрямо еврото, покачвайки се до курс от 70.895 пенса за едно евро.
Единната европейска валута определено бе сред печелившите през изминалата седмица. Нуждата от корекция на поевтиняването, провокирано от гръцките събития, както и поредната порция мерки, гласувани в парламента в Атина, изградиха стабилна основа за поскъпване на поизтерзаното евро. Освен вече споменатото повишение на курса евро-щатски долар и евро-британски паунд единната европейска валута бе печелившата спрямо почти всички световни валути. В края на седмицата едно евро можеше да купи 135.94 японски йени, което формира ръст от 1.15 процента. Спрямо периферните европейски валути еврото също отбеляза известно повишение. Курсът евро-полска злота достигна равнище от 4.1198 – с 0.32% повече спрямо предишната седмица, докато повишението в курса евро-румънска лея бе с 0.12% – до 4.4242. Въпреки положителната седмица единната европейска валута остава под натиск, а инвеститорите се колебаят за по-дългосрочните си инвестиции в евро. Редица големи анализатори пък предвиждат паритет между еврото и щатския долар в идните 12 месеца.
Изминалата седмица не бе особено добра за инвестициите в швейцарски франкове. Скъпата валута постави алпийската икономика в рецесия, след като в началото на годината от Швейцарската национална банка премахнаха тавана на обменния курс спрямо еврото. Мненията на икономистите са, че Швейцария ще успее да прекъсне рецесионните влияния до края на годината, но пазарните участници засега изглеждат предпазливи. На тази база швейцарският франк поевтиня с 1.15% спрямо еврото – до курс от 1.05342 франка за евро през седмицата.
Валутите на развиващите се страни също бяха под натиск през изминалата седмица. Най-активна бе търговията с руски рубли – резултат от решението на руската централна банка да прибави нов индикатор за инфлацията, наречен „трендова зависимост“. С него тя би могла да обоснове бъдещо понижение на основните лихви въпреки бушуващата инфлация в страната. В края на седмицата един щатски долар можеше да бъде закупен от 58.1942 рубли при ръст от 2.19 процента. Бразилският реал също бе под натиск, а основа за това бе вече споменатото поевтиняване на стоковите пазари. В петък един долар можеше да купи 3.2857 реала – с 3.06% повече спрямо седмица по-рано. Относително най-стабилна бе индийската рупия, която загуби само 0.71% от стойността си, достигайки курс от 63.9275 рупии за щатски долар.
Николай Ваньов, CFA
Експерт FI и деривати, Инвестбанк АД
Коментарът не представлява препоръка за покупка или продажба на валути или финансови инструменти
