Приемането на новия Закон за гарантиране на влоговете продължава да ражда политически куриози. Преди повече от месец обсъждането му на второ четене в Комисията по бюджет и финанси бе спряно, защото се оказа, че въпросният нормативен акт е пряко обвързан с приемането на Закона за преструктуриране и възстановяване на банките. Затова на 23 юли, веднага след като комисията прие на второ четене въпросния нормативен документ, тя се зае да довърши и проектозакона за гарантиране на влоговете. И изненадите веднага започнаха. Преди повече от месец, когато депутатите обсъждаха текстовете на проектозакона в желанието си да поставят под контрол всички финансови структури, свързани с банките и с техните клиенти, народните представители поискаха в управата на Фонда за гарантиране на влоговете да има и избран от парламента човек. Нещо повече, имаше идея въпросното лице да е председател на управителния съвет на фонда. Това е важна подробност, защото въпросният управителен съвет ще ръководи и Фонда за преструктуриране на банките.
Сега се оказа, че част от парламентарните групи са се отказали да вкарват представител на парламента в УС на Фонда за гарантиране на влоговете. Срещу тази идея гласуваха ДПС, ГЕРБ и Патриотичният фронт. А колкото и да е странно, тя бе подкрепена от БСП и от Реформаторския блок. Но тъй като обединените гласове на левите и десните останаха в малцинство, инициативата им се провали.
Бе изоставена и идеята на финансовото министерство да се създаде специален регистър на депозитите и сметките на гражданите и фирмите в банките. Неговата цел е НАП по-бързо и по-ефективно да налага запори на нередовните данъкоплатци. Създаването на този регистър бе предложено като точка в преходните и заключителните разпоредби на Закона за гарантиране на влоговете. Замисълът бе той да бъде създаден в рамките на вече съществуващия кредитен регистър на БНБ. Централната банка обаче възрази, защото при кредитния регистър е ясно кой плаща за него, какви са правилата и отговорностите за достъп и кой го администрира. Докато при един нов регистър на сметките и депозитите тези въпроси не са изяснени. Затова депутатите приеха този текст да отпадне от проектозакона. А БНБ пое ангажимент да разработи правна рамка за регистър на сметките, която да предложи на Министерството на финансите. То пък през правителството да я вкара в парламента като законодателна инициатива. Най-вероятно създаването на този регистър ще стане чрез промени в Данъчноосигурителния процесуален кодекс.
