Чл. 40. (1) Разрешение за достъп до класифицирана информация, извън случаите по чл. 39, се издава на лице, което отговаря на следните изисквания:
1. притежава българско гражданство, с изключение на случаите по глава шеста, раздел VI;
2. е пълнолетно;
3. има завършено средно образование;
4. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията;
5. срещу лицето няма образувано досъдебно или съдебно производство за умишлено престъпление от общ характер;
"Отнемането на разрешението за достъп до класифицирана информация на бригаден ген. Димитър Шивиков не е единственият случай, но за първи път се посяга на висш офицер. Без достъп той не може да изпълнява своите задължения. Но ако по-късно бъде оправдан от съда, той няма да може да се завърне на военна служба, съгласно разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили". Това обяви преди дни военният министър Николай Ненчев.
Поводът е образуваното досъдебно производство срещу командира на 61-ва Стрямска механизирана бригада Карлово ген. Димитър Шивиков. Той бе номиниран и за военен представител на България в командването на НАТО в Монс. Цялата история предизвика много въпросителни, като в крайна сметка Шивиков обяви, че подава оставка именно защото му е отнет допускът до секретна информация и не може да изпълнява задълженията си. Освен това липсата на такъв национален достъп до секретни материали е пречка да отиде в НАТО, независимо че има натовски сертификат. По закон двете са обвързани.
Военният министър и прокуратурата влязоха в задочен, но остър спор заради разследването срещу офицера. Ненчев обяви, че
срещу Шивиков се води хибридна война,
а ДАНС му е отнела достъпа до класифицирана информация по анонимен сигнал, преди да има влязла в сила присъда. "Така може да бъде отстрелян всеки един висш военен", възмути се Ненчев.
Прокуратурата обаче отрече да работи по анонимен сигнал. "Наказателното производство не е започнало въз основа на сигнали (включително и анонимни), отправени пряко до органите на прокуратурата, а след като е получено писмено уведомление от служба "Военна полиция" за установени нарушения (използване на труд на кадрови военнослужещи, подчинени на Д. Шивиков, за ремонт на лично жилище)", обяви прокуратурата.
В същото време лично премиерът Бойко Борисов поиска преразглеждане на случая. "С един анонимен сигнал един натовски генерал, един от най-харесваните в НАТО генерали, генерал, който сега заради такъв анонимен сигнал напуска армията, генерал с две мисии в Афганистан… Извинявам се, но не мога да не го коментирам – че отишли няколко негови приятели да му помогнат да си направи ремонт, анонимен сигнал по телефона във Военна полиция…", обяви по време на правителствено заседание премиерът. Той даде посока за промяна на законодателството така, че да няма директно изхвърляне на висши офицери само заради разследване срещу тях. Още по-завързано стана, след като военният министър обяви, че още един генерал има проблем и може да му се отнеме допускът.
Години наред има съмнения за порочна практика при кадруването чрез допуските до класифицирана информация. Такива случаи и скандали има често – шефове на държавни комисии, шеф на НАП, на агенция в МО… Дори преди години имаше дълъг период на препирни между Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) и Генералния щаб. Те пак бяха свързани с допуски до секретна информация, но за НАТО, които се издават от ДКСИ, а не от ДАНС. По онова време заради допуски бяха спрени бъдещи: посланик в НАТО, военен представител на България в щабквартирата на алианса за Европа в Монс, както и дипломатически представител в Канада. Дори за част от тях имаше и президентски укази и получени агремани.
Очевидно е назряло време за законодателни промени по темата и
в парламента вече постъпиха два законопроекта за
изменения на Закона за защита на класифицираната информация. Първият е на БСП, а вторият на Реформаторския блок. И двата опитват по един или друг начин да решат казуса "Шивиков" и по-специално образуването на досъдебно производство да не означава автоматично отнемане и прекратяване на разрешителното за достъп до класифицирана информация. Защото едно такова действие означава не само временна трудова "парализа", но и после дълго време невъзможност да се сдобиеш с нов допуск.
В проекта на Реформаторския блок се предлага при образуване на досъдебно или съдебно производство за умишлено престъпление от общ характер срещу лице, притежаващо разрешение за достъп до класифицирана информация, служителят по сигурността на информацията в организационната единица да предприеме мерки за ограничаване на достъпа му до тайни. Ограничаване, а не отнемане, без това да влече задължително напускане на работа, защото длъжността е обвързана с разрешителното.
В мотивите си депутатите се позовават и на становище на председателя на ДКСИ, че формалното прилагане на изискването срещу лицето да няма образувано досъдебно или съдебно производство води до постановяване на откази за достъп до класифицирана информация или до отнемане на издадени разрешения за достъп.
Това влече значителни негативни последици за хората,
като при постановен отказ потърпевшият няма право да кандидатства за заемане на длъжност или за изпълнение на задача, налагащи достъп до класифицирана информация, за срок от една година от издаване на отказа. В случаите на отнемане на издадено разрешение срокът, в който човек е ограничен да кандидатства за такива длъжности или задачи, е три години, при това без значение дали е последвала оправдателна присъда, твърди шефът на ДКСИ. Той добавя и че "лицата търпят тези ограничения, без да има доказана вина за извършване на престъпления, а дори и нещо повече – и в случаите, когато производството е прекратено или е завършило с оправдателна присъда".
Затова и депутатите от РБ предлагат проект за промени. По тяхно мнение сегашното положение нарушава дори Европейската конвенция за правата на човека. Най-малкото защото част от хората, на които им се отнемат допуските, трябва да напуснат и работата си. Освен това вносителите твърдят, че действащата норма е в конфликт с НПК – защото се въвежда презумпция, чието оборване става с факта на влизане в сила на осъдителна присъда, а не с образуването на досъдебно или съдебно производство за умишлено престъпление от общ характер. Последното не може да бъде основание нито за отказ за издаване на достъп до класифицирана информация, нито за отнемане на вече издаден такъв, смятат депутатите. Те правят опит и за връщане назад във времето и възстановяване на вече отнети на това основание разрешителни. Нещо, което ще мине трудно.
БСП пък предлагат
директно да отпадне нормата за отнемането
на допуска при образуване на дело, защото противоречи директно на презумпцията за невиновност. Тяхната логика е, че има много други основания за отнемане на разрешителното – като например промяна на надежността по отношение на сигурността.
Очаква се да се появят промени отново в опит да се реши и конкретният проблем на Шивиков. В същото време обаче остава още една хипотеза, която е не по-малко тревожна – целият процес на разрешителни и отнемания е прекалено тайнствен и затворен само в две структури. Така ДАНС дава и отнема, а единственият шанс на някой да се оплаче е пред ДКСИ, чието решение е окончателно. Изобщо не се предвижда съдебен контрол, което е странно.
Пътят за дългоочакваното завръщане на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" между стените на вътрешното ведомство беше разчистен. В деловодството на парламента постъпи проектозаконът на ГЕРБ за изменение и допълнение на действащия Закон за МВР. Променен е чл.38, където вече са описани четирите главни дирекции на вътрешното министерство, сред които е и ГДБОП. Антимафиотите ще изпълняват познати задачи – от борба с наркотрафика, пране на пари, трафик на културно-исторически ценности и прочие до борба с корупцията. С последната те бяха натоварени и досега като агенти от Държавна агенция "Национална сигурност", но резултати така и не постигнаха. Остава надежда все пак, че с връщането си под шапката на МВР антимафиотите ще погнат всички корумпета – от ниските нива до най-високите върхове на държавното ръководство.
Триумфалното завръщане на антимафиотите в МВР обаче ще е придружено с тежки гърчове, които са признак на една от най-жестоките болести на епохата. Не говорим за ебола, нито за червен вятър – името й е безпаричие. Отсега е ясно, че МВР вече е на легло, тъй като недостигът в бюджета му гони 200 млн. лева. Това на практика означава, че служителите му няма да могат да вземат заплати, ако кабинетът не намери пари. Никак не е успокоителна новината, че премиерът Бойко Борисов бил пратил емисари в Брюксел, белким изпросят някое и друго евро. "Изпратил съм пет-шест министри в Брюксел, неспасяемото да се спаси. Ще го ударим на молба е най-точната дума. Ще обясняваме на какъв хал сме. Ако проявят непроявявана досега добрина и човещина към България, дано да успеем", заяви той.
Очевидно преместването на ГДБОП няма да стане толкова бързо, колкото им се иска на управляващите от ГЕРБ. Брюксел я даде, я не даде пари, а до края на годината има месец и нещо. С други думи, става дума за пожарна ситуация, при която ще се спасява най-необходимото. На този етап това е самото министерство със сегашния му личен състав и щат, определен от сега действащия закон. А в него ГДБОП не съществува…
Антимафиотите фигурират (буквално и иносказателно) в ДАНС, където бюджет за тях има. Както е известно, моделът "Йовчев – Бисеров" ги прати в агенцията, но им напълни джобовете с тяхната част от бюджета на вътрешното ведомство, за да могат да продължат работата си в ДАНС. Там нямаше предвидени пари за сливането на двете структури. При сегашната реформа "иди ми – дойди ми" това обаче със сигурност няма да се случи, тъй като по-голямата част от парите на антимафиотите са похарчени, макар и неизвестно за какво, ако се имат предвид резултатите от работата им в агенцията. Това на практика означава, че церемонията по посрещането им във вътрешното министерство ще се отложи с някой и друг месец, докато не бъде гласуван новият републикански бюджет.
Има и още един тънък момент – освен този, че в момента и МВР, и ГДБОП ни лежат като Миле Попйорданов от онази песен. Политическият елит също боледува – него пък го друса коалиционна треска. Ако утре патриотите се запънат и катурнат кабинета, нито бюджет, нито пари от Брюксел, нито хапче против настинка ще види скоро държавата. Но дори "Патриотичен фронт" да не стори това, пак трябва технологично време, за да се превърнат проектозаконите в действащи нормативни документи.
Първо трябва да се сформират комисиите в парламента, сред които и комисия по вътрешен ред и сигурност, която да изчете проекта на ГЕРБ, да го гласува и да го вкара в парламентарната зала. Там пък депутатите трябва да разгледат текстовете на първо и второ четене и чак тогава да бъдат гласувани. В такъв случай изниква въпросът – ще стигне ли времето на народните представители да обсъдят най-напред рамките на бюджета за 2015 г., а след това изръшкат депозираните в деловодството на НС проектозакони до коледните и новогодишните празници? А те са в унисон с народната традиция – десет дни яли, пили и се веселили…
Утехата е, че през това време ще продължат пазарлъците кой да поеме ръководството на ГДБОП – те, казват, вървят и в момента. Слуховете сочат, че начело на тази дирекция ще бъде сложен човек отвътре – по-скоро от бившите, отколкото от сегашните антимафиоти, преименувани в агенти. Обяснението е простичко – повечето неудобни на модела "Йовчев-Бисеров" антимафиоти бяха разчистени. Те бяха прекарани с теста, на който се явиха всички бивши служители на ГДБОП. Тези, които все пак минаха през цедката, с добра дума бяха натиснати да излязат в пенсия.
Бившият шеф на ГДБОП Станимир Флоров със сигурност няма да може да се върне на бял кон в министерството. Покрай образуваното срещу него разследване за подкуп в особено големи размери отпреди десетина години антимафиот № 1 се раздели с достъпа си до класифицирана информация, а това пък автоматически му реже пътя към каквато и да е работа с подобни данни. Флоров обаче има своите заслуги към предишното управление на ГЕРБ и навярно по тази причина се появи слух, че по искане на транспортния министър Ивайло Московски бившият антимафиот щял да оглави скандалната Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”.
Не така обаче стоят нещата около заместника на Флоров Валентин Цоновски – бившия шеф на отдел „Антитерор" в ГДБОП, когото в началото на тази година вътрешният министър Цветлин Йовчев изпрати в пенсия. Изненадващо, когато служебният МВР шеф Йордан Бакалов пое кормилото на ведомството, Цоновски беше върнат на работа в дирекция „Координация и информационно-аналитична дейност“. Това изглежда подходящ трамплин за скок към креслото на директор на ГДБОП, а защо не и като заместник главен секретар на вътрешното министерство, какъвто беше преди и Флоров. Бившият вътрешен министър и сегашен заместник-председател на ГЕРБ Цветан Цветанов едва ли ще изтърве възможността да сложи свои верни другари по възловите места в министерството, където така и не успя да се върне на бял кон.
20 май 2013 20:32
Отнет е достъпът до класифицирана информация на бившия директор на ГДБОП Станимир Флоров, съобщава БНТ.
Това е станало с решение на Държавната комисия по сигурността на информацията след образуваното наказателно производство срещу бившия шеф на антимафиотите.
Преди месец Софийската градска прокуратурата образува досъдебно производство срещу Флоров за подкуп в особено големи размери. Като директор на ГДБОП Флоров имаше достъп до най-високото ниво на държавна тайна с гриф "Строго секретно".
На 19 април Прокуратурата образува досъдебно производство за подкуп срещу директора на ГДБОП Станимир Флоров.
Обвинението получи по имейла сканирани копия от материали от оперативно дело, водено срещу Флоров и съдържащо класифицирани документи с гриф „Строго секретно".
След анализ и събиране на допълнителни доказателства, прокуратурата прецени, че та са достатъчно достоверни за започването на разследване срещу шефа на ГДБОП.
Държавната комисия за сигурността на информацията е отнела 53 разрешения за достъп до класифицирана информация през 2014 г.
Това става ясно от Годишния доклад на ДКСИ, който бе приет от правителството миналата седмица, предаде репортер на БГНЕС. Причините за отнемането на достъпа не се обявяват. Същото е и когато ДКСИ откаже да издаде първоначален достъп до класифицирана информация. За миналата година тези случаи са 20. Общият брой на издадените разрешения за достъп до класифицирана информация за 2014 г. са 17 248. ДКСИ е разгледала 33 жалби – 27 срещу отнемания и 6 срещу отказ за издаване на разрешение.
2015
От разгледаните 30 жалби, ДКСИ е отменила 5 решения за отнемане на достъп, както и 3 решения отказ за достъп до класифицирана информация. В повечето случаи отнемането или постановяването на отказ за достъп до класифицирана информация води до освобождаването на съответния служител. Подобна бе ситуацията с освободената управителка на "Снабдяване и търговия" в Министерство на отбраната Росица Русева, която бе назначена преди малко повече от месец, но службите отказаха да й предоставят достъп до класифицирана информация.
От Доклада на ДКСИ става ясно, че през 2014 г. не са издадени 2422 сертификата за достъп до класифицирана информация на НАТО и 1766 сертификата за достъп до класифицирана информация на ЕС. ДКСИ е отказала 21 пъти унищожаване на национална и чуждестранна класифицирана информация. През миналата година са създадени 220 549 документа, които съдържат класифицирана информация.
