Питам оня ден най-любимата ми от „Бистришките баби“ що не пяха на събора на селото. А тя ми вика: "Мани, баба, изпослънчасааме". (Ударението е на второто "а"“!)
То цялата държа изпослънчаса, та бабите ли.
Ето, проф. Божидар Димитров явно е пладнувал без шапка, та се меракландиса да къпе Бойко със светена вода от кладенеца при Голямата базилика в Плиска. Един вид: Светено върху Свято, докато свят светува.
Вярно, "Българският Партенон" или "Българският Колизеум" в първата ни столица е най-голямата сграда, построена от "древните българи", както Партенонът и Колизеумът са най-големите сгради – съответно на древните гърци и римляните. Но, те са нищо, защото Партенонът е по-малък (59 м дълъг) от Голямата базилика (102.5 м), а Колизеумът е сграда, осквернена с кръвта на десетки хиляди християни, загинали там като гладиатори. Докато Нашето си е свято място и духовна кърмилница.
Ама по-тихо ги приказвайте тия работи – да не чуе Благо Джизъса…
Но дваж евала на родолюбеца Божо, задето обяви ракията за българско изобретение, и то още от XIV век. Намерил на Трапезица парче от паничка, на което някой бил написал: "Аз пих на празника ракиня." Не се знае кой е човекът, нито кой е празникът, но според археолозите думата "ракиня" е безспорна.
Тук малко да се замислим. До XIV век, сиреч до турско, столетия, дори хилядолетия, се е пиело само вино. Идете в Долината на тракийските царе, качете се на Перперикон – ще ги видите шарапаните. Вани за хиляди литри божествен еликсир, издялани в скалите, варосани, още лилавеещи. Пиело се е от сутрин до зори, когато на нещо като дансинг който както може и на каквото се е докарал посрещал Бога Слънце.
Известно е, че безмерното пиене е било олимпийският спорт на траките. Околните племена подпиквали от страх – да не ги срещнат не по търговски въпроси. Знаете ли защо? Защото нашенци ги млатели като маче у дирек – били диви, страшни и сигурни, че само смъртта в бой отнася при боговете. Ама знаете ли защо? Защото пиели гъстото вино, без да го разреждат с вода. А минойци, елини и спартанци го "кръщавали" и така отмивали силата му.
Ама ето, че нашенци, според Божо, се добрали първи и до дестилата. Оттук, от този век, четиринадесетия, започва упадъкът на нашето племе. Защото дядо, с когото от малък варяхме нелегална джанковица, казваше: "Най-доброто мезе за ракията е черният дроб. Тя сама си го яде."
Знам от етнографията, че горе-долу по това време у нас идва и бирата. Абе никога ли не сте гасили ракиен пожар с бира? А ледената бира без горещо шкембе, както знаем, е канцерогенна.
Абе може и надписът за ракинята да е менте. На Царевец още по време оно бяха открили един надпис на незнаен часови: "Тук онодих Мара." Може и в двата случая да става дума за самохвалство. Ама на това ние, българите, му викаме героизъм.
А героизмът не спира. Като този на съвременния Крали Марко, който ръководи правителство без постоянно мнозинство. Това е нещо като армия само от запасняци. Този Велик помирител, който ще свърши Божията работа – агнецът да легне до лъва, сиреч коалиция между ДПС и Реформатори да направи. Този страховит Индже войвода, който ще излезе от гората на Банкя, за да остави по жълтичка върху мотиката на всяка от уплашените копачки. (На баба удавената кравичка ще замести, на полумъртъв гастарбайтер самолет ще прати, къщички на бездомници ще построи, на огнеборци с топъл човешки глас ще проговори: "Дайте им по 1000 лева".) Неговите дела нямат брой и чет.
Той е Гуруто на всеки герберски чиновник, мокрият сън на всяка българска домакиня, идолът на всеки наивник, който вярва, че вече четвърт век сме в преход.
А на всички неверующи в новия Златен век на България, когато и „сомовете ще станат по-малко блажни“, ще отговорим с неговите думи. Както той каза преди дни на преследващите го ненаситни журналистки: "Крякате като бански мисирки." И показа как: "Кулю-кулю-кулю."
Вече и аз слънчасах.
Любимата ми коректорка Аля пак ще ми скастри за изказа, но нека го отдаде на жегата.
Аля, реших да се разотивам.
Чавдар Войвода
