"Правителството в Будапеща иска да затвори границата си със Сърбия с ограда, висока 3 м и широка метър и половина. На по-труднодостъпните места ще бъдат разположени спомагателни натовски телени заграждания. По този начин Будапеща иска да овладее бежанския поток, нараснал значително през последната година, макар Унгария да е транзитна страна за хората, които се стремят да стигнат до Австрия, Германия или скандинавските страни.
Проектът за издигането на ограда предизвика остри реакции в Брюксел и Берлин. Всъщност Унгария, която има външна шенгенска граница, прави всичко по силите си да спазва европейските договорености: регистрира влизащите мигранти и събира личните и биометричните им данни. Далеч не всички страни по маршрута на бежанците, насочили се към Европа, правят това добросъвестно. За справка – Италия и Гърция.
Това е същото като с чуждия дом – преди да влезеш, трябва да почукаш на вратата, заяви шефът на канцеларията на премиера Орбан. Според него, опитът в други европейски страни показва, че подобни съоръжения могат да намалят нелегалния трафик през границата с близо 90 процента. Вероятно той е имал предвид България, чийто опит обаче показва и друго – че оградите не спират бежанските потоци, а само ги пренасочват към други места. Който е извървял хиляди километри от Централна Азия, или е избягал от войната в Близкия изток, просто няма да се спре пред оградата – ще я преодолее – ще я пререже или ще я заобиколи.
Оградата е тема, засягаща цяла Европа. И тя не е по-маловажна от хилядите бежанци, нахлуващи през Средиземно море, което те вече започват да наричат "нашето море". Проблемът с балканския маршрут също трябва да бъде решен на общоевропейско ниво. Може методите на унгарците да не са чак дотам адекватни на европейските стандарти, но Унгария успя да привлече вниманието върху проблема. Което е легитимно и необходимо. В Будапеща са на мнение, че преди даден проблем да се изостри докрай, ЕС не прави нищо за неговото решаване."
"Унгарският метод", Щефан Льовенщайн, "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"
