Подуправителите, предложени от гуверньора на БНБ Димитър Радев, бяха избрани на уникално заседание на Народното събрание на 29 юли. През ситото все пак минаха Димитър Костов, който поема "Банков надзор", Калин Христов, който получава втори мандат като шеф на управление "Емисионно", и Нина Стоянова, която замести Костов като подуправител, отговарящ за управление "Банково". Новият управителен съвет вече работи ефективно и даже взе няколко много важни решения на първото си заседание в четвъртък – 30 юли. Отказа издаването на лицензи на две дружества за платежни услуги, гласува и оповести възнагражденията на своите членове. Запозна се и с оценката на МВФ и на Световната банка за състоянието и работата на управление "Банков надзор". Същия ден управителят на БНБ и тримата подуправители участваха и в заседание на Съвета по финансова стабилност, което се проведе в Министерството на финансите.
Има няколко причини да определим заседанието на Народното събрание, на което бяха избрани тримата подуправители, като уникално. Първо, защото
за пръв път от средата на 1997-а насам се избират едновременно тримата подуправители
Обикновено в рамките на една година парламентът избираше най-много един подуправител. Така шестгодишните мандати на тримата подуправители се застъпваха и се осигуряваше приемственост, и по-важното – политическа независимост на БНБ, доколкото в рамките на един четиригодишен парламентарен мандат управляващите няма да гласуват за повече от двама подуправители. Защото няма спор, че преди да предложи кандидатура за подуправител, гуверньорът на БНБ трябва да е сигурен, че мнозинството в Народното събрание ще го подкрепи. При сега създалото се положение с този принцип е приключено. Освен ако по някакви причини по-нататък някой от подуправителите се раздели предсрочно с поста си. Както примерно стана с бившия шеф на управление "Банков надзор" Цветан Гунев. Всъщност на практика това се случи и с Димитър Костов, който предсрочно освободи поста подуправител, отговарящ за управление "Банково". После той бе избран за подуправител и за шеф на управление "Банков надзор".
Дебатът около избора започна при стройно разработена стратегия от страна на БСП, Патриотичния фронт и Реформаторския блок за бламиране на предложените трима подуправители. Всъщност чрез тях те атакуваха най-вече ГЕРБ, чиито депутати заедно с тези на ДПС щяха да подкрепят предложенията на гуверньора Димитър Радев.
Обвиненията
следваха принципа: "С вашите камъни по вашата глава" – обилно бяха използвани политиканските изказвания на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов от миналата година, с които критикуваше ръководството на БНБ. Опонентите му от БСП и от Патриотичния фронт припомниха с цитати как лидерът на ГЕРБ искаше през лятото и есента на 2014-а оставката на цялото ръководство на БНБ и заявяваше, че то е изчерпало целия си кредит на доверие. И логично задаваха въпроса: "Какво се е случило след това, та сега ГЕРБ предлага членове на същото това ръководство на БНБ да бъдат преизбрани?" По същия начин нападките на Борисов по отношение на емисиите на външен дълг и на актуализацията на бюджета на правителството на Пламен Орешарски му се върнаха тъпкано, когато неговото правителство трябваше да емитира външен дълг и да приема такава актуализация.
Отделен въпрос е, че и депутатите от БСП, от Патриотичния фронт и от Реформаторския блок показаха
въпиещо непознаване на финансовите процеси и практики в България
Например те отправиха обвинения, че фалитът на Корпоративна банка е натоварил със сериозни задължения данъкоплатците, които ще плащат и техните внуци. И им предлагат за подуправители хората, които са допуснали това да се случи. Само че, както много пъти е ставало дума, няма задължения, които ще тежат на плещите на данъкоплатците в такъв смисъл. Защото гарантираните депозити в КТБ в размер на 3.7 млрд. лв. бяха платени от Фонда за гарантиране на влоговете, а той се попълва не от данъкоплатците, а от търговските банки. Вярно е, че бюджетът даде 1.65 млрд. лв. на фонда, но под формата на заем. И той ще бъде върнат с лихвите – но не от данъкоплатците, а пак от търговските банки. Можеше да се твърди, че данъкоплатците са потърпевши, ако бюджетът бе влязъл с държавни средства в капитала на КТБ и бе дал депозит в нея – с други думи, ако държавата я бе спасила със свои пари. Но това не стана. Така че обвиненията на депутатите за ощетени данъкоплатци от случая КТБ са, меко казано, нескопосано политиканстване.
При дебатите се чу още
едно несъстоятелно обвинение
което този път бе насочено към номинирания за подуправител и началник на управление "Банков надзор" Димитър Костов. То бе, че като шеф на управление "Банково" той е отговарял за платежната система и за парите на банките, които те поддържат по разплащателни сметки в БНБ. "Това е ликвидността на банките и след като е отговарял за нея, Костов не е ли видял, че тази ликвидност се изчерпва и защо не е предприел мерки", попитаха депутати от Реформаторския блок. Добре – питат, ама не са научили, че парите, които банките държат по свои сметки в БНБ, имат за цел да крепят сигурността на плащанията в страната, а ликвидността се измерва по съвсем други показатели. А именно като подуправител, отговарящ за управление "Банково" Костов не допусна в платежната система да се появят чакащи плащания заради затварянето на КТБ, които да блокират нормалното движение на преводите, наредени от клиенти на различните банки.
Депутатите от Реформаторския блок обаче се надпреварваха да припомнят, че Димитър Костов е бил финансов министър по време на управлението на Жан Виденов, когато, по думите на Мартин Димитров, са фалирали десет банки. Но те реално бяха почти два пъти повече. Освен това не фалираха, а бяха затворени или някои от тях след време бяха придобити от чуждестранни инвеститори. Но това са неважни подробности. Важното в случая е, че
финансовият министър не отговаря за ликвидността
и за капиталовата адекватност – с други думи, за жизнеспособността на търговските банки. Той може да се намеси единствено ако държавата има възможност да ги подкрепи капиталово. И Димитър Костов го направи, когато през първата половина на 1996-а с държавни средства осъществи предложената от тогавашните шефове на държавната БУЛБАНК Чавдар Кънчев и покойния вече Венцислав Антонов схема за рекапитализация на държавните банки. Благодарение на нея бяха подкрепени и продължиха да съществуват ОББ, Експресбанк (сега "Сосиете Женерал Експресбанк"), ХЕБРОСБАНК, Пощенска банка, Биохим, ЦКБ, а след това някои от тях бяха и продадени на частни инвеститори. Това бе най-мащабната операция по спасяването на банковия сектор в съвременната история на България, което, разбира се, не мина и без жертви – Стопанска банка и МИНЕРАЛБАНК, които бяха закрити, за да не се налага държавата да плаща външните им дългове. Тези неща мнозина от депутатите в сегашното Народно събрание вероятно не ги знаят, но трябва – това е живата история. А някои народни представители от БСП – като Румен Гечев примерно, не искат да си ги спомнят…
В изказванията срещу тримата кандидати бяха изречени още много безсмислици – и по повод на
историята с банковата ваканция
и по отношение на формирането на възнагражденията на членовете на УС на БНБ. Реформаторският блок дори направи оферта на гуверньора Димитър Радев да оттегли своите номинации и да предложи нови. Но въпросните депутати би трябвало да са наясно, че едно такова действие е равнозначно на това управителят на БНБ да обяви, че не се ползва с политическо доверие. И ако го направи, най-логичният му ход е сам да подаде оставка. Е, Димитър Радев прояви кураж и не се поддаде на натиска и на политическата истерия. Предложените от него подуправители бяха избрани и положиха клетви. И както казахме в началото, без суетене още в първия ден на своята работа се заеха с очакващите ги предизвикателства и взеха важни решения.
