Тъкмо когато изглеждаше, че гръцката драма върви към развръзката си и има надежда скоро да бъде сключено споразумението за третата спасителна програма, Международният валутен фонд реши, че не може да участва в отпускането на 86-те млрд. евро, които Атина очакваше да получи. Причините, които изтъкна световната финансова организация, бяха артикулирани многократно: астрономическата задлъжнялост на страната и недостатъчната воля на правителството й да проведе необходимите реформи.
Фондът поставя две условия за участието си: пълен пакет реформи в Атина и облекчения за гръцкия дълг чрез удължаване на падежите или пряко намаляване на задълженията, заяви негов представител.
Решението на фонда поставя под съмнение успеха на усилията да бъде спасена от фалит Гърция. Но представители на германското правителство вече дадоха да се разбере, че никаква спасителна програма няма да е ефективна без участието на МВФ. Ако обаче спасителният пакет все пак не бъде приет, Гърция също няма ход – ще бъде изправена пред перспективата да излезе от еврозоната, или да я сполети т.нар. "Грексит". Компромисът, който се предъвква, е МВФ евентуално да продължи да участва в преговорите за спасителната програма, които се водят в Атина, но поне засега да не се присъединява към нея – поне до края на сегашната или до началото на следващата година.
Според правилата си на действие МВФ не може да отпуска заеми на страни, чиито дългове са неустойчиви и чиито правителства не са в състояние да проведат очакваните реформи. Според цитиран от "Файненшъл таймс" протокол от заседание на ръководството на фонда, то е преценило, че Гърция се разминава и с двете условия.
Вестникът допълва, че МВФ все пак може да вземе окончателно решение на по-късен етап на текущите преговори, ако Гърция се съгласи на по-широк кръг от реформи и ако лидерите на еврозоната се споразумеят за облекчаване на дълговете й.
Очакваше се позицията на МВФ да е едно от най-сериозните препятствия пред постигането на споразумението за помощта. Организацията вече предупреди, че сделката трябва да включва значително "подстригване" на гръцкия дълг – нещо, което пък среща съпротива в еврозоната и на първо място в Германия.
Никоя спасителна програма за Гърция няма да свърши работа, ако не е обвързана и с облекчаване на дълга, предупреди управляващият директор на фонда Кристин Лагард на виртуална пресконференция във Вашингтон в сряда. "Неизбежно е да има елемент на преструктуриране на дълга. За да се осъществи успешно каквато и да е спасителна програма, ще е необходимо значителното му преструктуриране", заяви Лагард в същия ден, в който е съставен и протоколът, цитиран от "Файненшъл таймс".
Решението на гръцката криза трябва задължително да почива на "четири основни опорни точки" – разумни фискални цели, структурни мерки за отваряне на гръцката икономика, достатъчно финансиране, за да бъде програмата работеща, и преструктуриране на дълга, посочи още Лагард.
Страните от еврозоната вече не се колебаят дали трябва да бъде преструктуриран гръцкият дълг, а как да се направи това по най-добрия начин, поясни пък членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Беноа Кьоре в интервю за френския в. "Монд". Кьоре посочи, че всички страни от еврозоната искат Гърция да остане в единния валутен блок, и са готови да покажат безпрецедентна финансова солидарност. Но само ако Атина проведе необходимите реформи за подсилване на икономиката си и устойчивостта на публичните си финанси – как да се направи това, така че да бъде наистина полезно за икономиката на страната, обясни той.
Гръцкият премиер Алексис Ципрас също изрази надежда през ноември международните кредитори да намерят решение на проблемите с дълга на Гърция.
"Ще имаме облекчаване на дълга през ноември, тъй като Гърция не може да се върне на финансовите пазари със сегашното ниво на дълга", заяви той за радио "Сто Конино". Той подчерта също, че неговото правителство няма да прилага допълнителни мерки към вече договорените с лидерите от еврозоната. "Знам много добре, че на 12 юли ние вече подписахме рамката на споразумението на среща на върха на еврозоната. Ние ще изпълним тези ангажименти, независимо дали сме съгласни с тях или не, но нищо повече от това", заяви Ципрас. Това едва ли е прозвучало добре в ушите на МВФ.
Гръцкият премиер трябва да се справи и с острата съпротива, която среща в собствената си партия. СИРИЗА в момента е дълбоко разделена по въпроса за споразумението с кредиторите и това беше водещата тема на заседанието на централния комитет на партията, което се проведе в четвъртък.
На него Ципрас, който е и лидер на СИРИЗА, защити решението си да приеме суровите условия на кредиторите, като определи споразумението като най-добрия вариант за Гърция.
Ципрас предложи два варианта за изглаждане на вътрешните противоречия – или свикване на извънреден партиен конгрес през септември, или незабавно провеждане на вътрешнопартиен референдум за одобрение на споразумението. В крайна сметка централният комитет на партията гласува за първия вариант, който се очаква да стабилизира позициите на лидера.
Задава се нов мостови заем
Преговорите в Атина трябва да бъдат приключени до 15 август, защото на 20 август Гърция трябва да направи плащане към ЕЦБ в размер на 3.4 млрд. евро. Все по-малко вероятно е да бъде спазен този срок, но в Гърция се надяват кредиторите от еврозоната да осигурят на страната им нов мостови заем, за да бъде предотвратена поредната опасност от изпадане в неплатежоспособност. Дори и да има сделка до 15 август, правителството трябва да предприеме някакви практически стъпки, за да получи първия транш от помощта, което е практически невъзможно.
