Пазарните играчи останаха излъгани, след като безспорната интрига на седмицата – очакванията "Бенк ъф Инглънд" да повиши основната лихва на Острова на редовното съвещание на паричния си комитет на 6 август, не се получи. Само един от осемте парични стратези на английската централна банка гласува за лихвено увеличение и досегашното рекордно ниско лихвено равнище от 0.5% си остана в сила. Нещо повече, шансовете за лихвен ръст до края на годината се стопиха, след като "Бенк ъф Инглънд" понижи краткосрочната си инфлационна прогноза и направи предпазлива оценка за перспективата на трудовия пазар. Тези доста по-умерени от пазарните очаквания решения предизвикаха 0.7-процентен спад на английската към американската валута – до 1.5484 щ. долара за един брит. паунд. А към края на европейската валутна търговия котировките се повишиха незначително – до 1.5516 щ. долара за един британски паунд.
Председателят на английската централна банка Марк Карни заяви на пресконференцията след съвещанието на паричния борд, че "времето за повишение на лихвите наближава, но точният момент не може да се прогнозира и ще зависи от данните". Така огромните надежди и суперлативът "супер четвъртък" (бел. ред. – наречен така, защото за първи път "Бенк ъф Инглънд" огласи едновременно последното си решение за лихвите, резюме от протокола на съвещанието, на което то бе прието, и тримесечния си инфлационен анализ), се оказаха прекалени. Валутните анализатори пък пресметнаха, че инвеститорите са отчели в обменния курс на английската валута към основните й конкуренти 0.25% ръст на основната лихва на Острова в пълния му обем до май 2016-а. Заради подновения спад на цените на суровия петрол и заради силата на английската валута, която е поскъпнала с 3.5% от май насам, "Бенк ъф Инглънд" понижи наполовина – от 0.6 на 0.3%, инфлационната си прогноза за 2015-а и очаква по-висока инфлация едва към средата на 2016-а. Английските парични стратези предвиждат инфлационното равнище да се доближи до целевите 2% годишно в рамките на две години. Краткосрочният растеж пък се оценява на 2.8%, а предишната прогноза бе 2.5 процента.
Фабричните поръчки в Германия са скочили през юни с 2% спрямо майските, което е показател за солиден растеж. В сравнение със същия период на 2014-а те са се увеличили със 7.2 процента. Най-голямото европейско стопанство печели от ниската безработица, от паричните стимули на Европейската централна банка и от евтиния суров петрол. Единствено зациклилите преговори между Гърция и нейните кредитори хвърлят сянка върху някои сегменти от германската икономика, което не пречи на Бундесбанк да очаква силен растеж за тази година.
Задграничните ордери са се увеличили с 4.8% през юни благодарение на 8.8-процентния ръст на търсенето на инвестиционни стоки от компании извън еврозоната. Вътрешните поръчки са намалели с 2 процента.
Увеличил се е през юли и оптимизмът на германските бизнесмени, след като опасенията от развоя на гръцките събития намаляха, а икономистите прогнозираха, че стопанският ръст ще се ускори до 0.5% през второто тримесечие след 0.3% през първите три месеца на тази година.
Междувременно златните котировки претърпяха рязък срив, който струва около 5.4 млрд. щ. долара на Русия и Китай, пресмятат експерти на агенция "Блумбърг". Това е стойността, с която са се обезценили златните резерви на двете държави в рамките на по-малко от три седмици, след като цената на скъпоценния метал падна до най-ниското си ниво от февруари 2010-а насам – 1077 щ. долара за тройунция. Основните причини за срива са очакванията за по-високи лихви в Щатите и по-силният американски долар.
Поевтиняването на златото е особено болезнено за Москва и за Пекин – най-едрите купувачи на злато през последните шест години. Китай е увеличил златните си вложения с почти 60% от 2009-а насам, а Русия е увеличила двойно златните си активи и е купувала и през миналия месец, когато цените паднаха с нови 6.5 процента.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше доста активен. Средният дневен валутен оборот достигна 3274 млн. евро (6403 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 0.6% дял от купената и продадена валута.
