Кръгът на имената с потенциални номинации за кандидати за попълване на състава на Конституционния съд (КС) продължава да се разширява. Частичната подмяна на персоналния състав на КС трябва да стане до 10 октомври, когато изтичат мандатите на Димитър Токушев, на Пламен Киров, на Благовест Пунев и Красен Стойчев. По закон изборната процедура започва три месеца преди това, което означава, че реалните кандидатури вече са ясни. А щом е така, е време и да бъдат оповестени. По един член на висшия съд трябва да излъчат президентът и общото събрание на двете върховни съдилища. Другите двама ще излъчи Народното събрание.
Някои от имената се възприемат твърде нееднозначно от юридическата общност. Омбудсманът Константин Пенчев беше един от първите в списъка, тъй като мандатът му изтича тъкмо през октомври. А тъй като се размина с втори благодарение на дошлия изневиделица сговор около избора на Мая Манолова, вероятно очаква нов престижен пост. Председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев отрече възможността да стане конституционен съдия, но мнозина смятат, че не беше особено убедителен. Заговори се и за възможността представляващата Висшия съдебен съвет (ВСС) Соня Найденова да бъде уредена за КС по семейно-приятелска линия. И това не би било изненадващо, ако напомним необяснимото й издигане за член на висшия кадрови орган.
Появиха се и имена на няколко висши магистрати като евентуални кандидати от съдебната квота. Макар че едно от тях е отново на съдията от ВАС Боян Магдалинчев, предложен в предишния избор от Колев, печелившият ще е вероятно от Върховния касационен съд (ВКС). По негласно правило двете върховни съдилища се редуват да изпращат кадри в КС. А сега е ред на ВКС, тъй като последен от съдебната квота беше избран за конституционен съдия Георги Ангелов от ВАС. Като потенциални кандидати се сочат Росица Ковачева – съпруга на бившия конституционен съдия, и експредседател на ВАС Владислав Славов, Борислав Белазелков – председател на Съюза на съдиите в България, заместник-председателките на ВКС и съпернички в първия конкурс за председателския пост там Таня Райковска и Павлина Панова.
Възможно е обаче сред кандидатите да се появи и някое от имената на съдии от ВКС, които се завъртяха, а някои от тях бяха и номинирани, за предишното попълване на състава на КС преди три години. Тогава се говореше за Теодора Стамболова, за Симеон Чаначев, Емануела Балевска, Татяна Върбанова. Имаше и предположения, че за конституционен съдия може да бъде издигната представляващата предишния състав на ВСС Анелия Мингова. По-вероятно е обаче да не се стигне до издигане на предишни кандидатури, тъй като с времето и позициите, и шансовете се менят.
Сега се лансира името на активния по време на протестите срещу кабинета "Орешарски" преподавател в Софийския университет Кристиан Таков, когото президентът Плевнелиев направи свой правен съветник. Това стана в началото на декември миналата година. Едновременно със съветническия пост Таков тогава получи и председателския в арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата. Няма да е чудно Плевнелиев да го посочи и за конституционен съдия от своята квота.
В медиите се появиха и имената на "сините" ветерани Филип Димитров и Екатерина Михайлова. Евентуално номиниране на бившия премиер, депутат и посланик в САЩ и в ООН (вероятно също от Плевнелиев), ще бъде посрещнато крайно негативно, защото малцина са забравили проваления му управленски мандат, когато бе лидер на СДС и външните му зависимости. Димитров едва ли отговаря и на конституционното изискване за 15-годишен юридически стаж, макар че преподава в Американския университет в Благоевград.
Другата бивша съпредседателка на СДС – Екатерина Михайлова, също се коментира като възможност. Такива предположения имаше и през 2012 година. Тогава я номинира Синята коалиция, а сега на дневен ред е Реформаторският блок. Съмнително е обаче дали Реформаторите ще съберат подкрепа с оглед на актуалната политическа обстановка, която им отрежда ролята на нежелани аутсайдери. При предишното пресяване за КС ГЕРБ симулира подкрепа за Михайлова, но после застана зад депутата си Анастас Анастасов, чийто светкавичен възход от Ямболския районен съд до председател на Народното събрание, а после и до конституционен съдия е направо изумителен.
Има още един проблем – и преди три годин, и сега не й достига юридически стаж. Този въпрос беше туширан още тогава с обяснението, че тя е изтъкнат конституционалист и опитът й в държавното управление по парламентарна линия е водещ. В края на миналата година бившата "Класна" на СДС стана доктор по политически науки в Нов български университет, защитавайки труд по темата за ролята на държавния глава в законодателния процес. Научен ръководител й е политологът Евгений Дайнов, а рецензенти – политолозите Румяна Коларова и Антоний Тодоров. Това обаче не променя обстоятелството, че Михайлова не отговаря на изискването за петнайсетгодишен юридически стаж съгласно законовото му определение.
Но пък у нас политическите практики са надхвърлили отдавна политическите науки, а двете заедно се разминават обикновено с правото. При това изискването за юридически стаж върви редом с това за наличие на високи професионални и нравствени качества. А там нещата придобиват далеч по-драматични измерения. Особено когато става въпрос за деветгодишен мандат с възможно най-доброто съотношение между слабо натоварване, изобилие от екстри и възможности за реализиране на политическо влияние. А то ще е крайно необходимо в страна, чиито управници правят винаги едно и също – свеждат всяка идея за реформа до задкулисна безпътица.
