Народното събрание успя набързо да приеме два много важни закона, засягащи както банковия сектор, така и всички вложители. Направи го в хаоса около дебатите за промени в конституцията – покрай гласуването за омбудсман на Република България и предложенията на президента за референдум. Дано това да не се е отразило на качеството им. Става дума за Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за Закона за гарантиране на влоговете. Те бяха гласувани на 29 юли без каквито и да е дебати в пленарната зала. Което е учудващо, защото в Комисията по бюджет и финанси точно при обсъждането на два закона имаше бурни изказвания, остри забележи и закани, че в пленарната зала спорните въпроси ще бъдат поставени със същата острота. Но не се случи. И може би е за добро.
Нормативите вече са факт и е добре е клиентите на банките да знаят как те засягат правата им, което ще направим в поредица от публикации.
Започваме с новия закон за гарантиране на влоговете, защото той пряко засяга огромен брой от населението и фирмите, чиито пари защитава.
Размерът на гарантираната сума остава непроменен
– тя и занапред ще е 196 хил. лева. По-голяма ще е гарантираната сума – до 250 хил. лв., в някои особени случаи. Такива ще са влоговете на физически лица, възникнали в резултат на сделки с недвижими имоти за жилищни нужди; на изплатени суми по повод на сключване или прекратяване на брак, след прекратяване на трудово или служебно правоотношение, инвалидност или смърт. Тук попадат и влогове, които възникват след застрахователни или осигурителни плащания, или при изплащането на обезщетение за вреди от престъпления, или от отменена присъда. Има обаче една особеност – по-високата защита за тези влогове важи "за срок от три месеца от момента, в който сумата е кредитирана по сметка на вложителя, или от момента, в който вложителят е придобил правото да се разпорежда със сумата на влога". Така пише в новия закон. А това на свой ред означава, че ако сте продали апартамент за 250 хил. лв. и сте получили парите от сделката по сметката си на 10 юни 2015-а, а банката, в която са тези средства, затвори на 2 ноември същата година, гаранцията до 250 хил. лв. вече не важи за тях и притежателят им ще получи само 196 хил. лева. Ако банката обаче затвори на 15 август 2015-а, Фондът за гарантиране на влоговете ще трябва да изплати на вложителя 250 хил. лева. Така че получите ли суми над 200 хил. лв., бързо ги разпределете в няколко банки.
Тези, които имат приходи в милиони
е най-добре да учредят няколко еднолични дружества с ограничена отговорност и по сметките на всяко от тях да прехвърлят по 196 хил. лева. Принципът, който следва Фондът, е "едно юридическо лице – един клиент". Това ще рече, че ако един предприемач има три фирми, на които е едноличен собственик (това не важи за едноличните търговци) и сметките и на трите са в една затворена банка, Фондът плаща и на трите фирми поотделно гарантираните суми. С други думи, ако по сметките на всяка от трите фирми има по 196 хил. лв., собственикът им ще си получи общо 582 хил. лева.
Останалите правила за
изчисляване на размера на депозитите
се запазват. Всички пари по сметки и депозити на едно лице в затворената банка се събират. Към общия им размер се начисляват лихвите към датата на отнемането на лиценза. Валутните депозити се преизчисляват в левове по курса към датата на отнемане на лиценза. От общата сума се изваждат задълженията на клиента или ако влоговете са ползвани за обезпечения – размерът им. Не се изплащат влогове, които са възникнали вследствие на разпоредителни сделки след затварянето на банка. Казано по друг начин, прихващанията с влогове, придобити чрез цесии след затварянето на една банка, вече са невъзможни. Неслучайно в този коментар използваме термина "затворена банка", защото парите в една банка могат да станат недостъпни за клиентите не само поради обявяването й в несъстоятелност, а и заради поставянето й под специален надзор или в процедура по преструктуриране.
Заради случая с КТБ, където заради дългата процедура по специален надзор клиентите чакаха половин година да си получат защитените пари,
сроковете и условията за плащане на гарантираните суми са променени
Преди приемането на новия закон Фондът за гарантиране на влоговете започваше да изплаща защитените пари на клиентите не по-късно от 20 работни дни, след като БНБ отне лиценза на затворената банка. Точно по тази причина клиентите на КТБ чакаха половин година за парите си, защото лицензът на КТБ бе отнет по-късно.
Протестите на гражданите предизвикаха намеса на Европейската комисия и в новия закон вече има ново правно положение. Според текстовете му освен след отнемане на лиценза Фондът започва да изплаща депозитите до седем работни дни и след като със свое решение БНБ установи, че "влоговете са неналични и че по нейна преценка към този момент банката изглежда неспособна – по причини, пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати влоговете и че няма да бъде в състояние да направи това в краткосрочна перспектива". С други думи, ако една банка бъде затворена, било чрез поставянето й под специален надзор или чрез решение за преструктурирането й, БНБ трябва да се произнесе дали влоговете в нея са налични, или неналични. Това трябва да стане в рамките на пет работни дни след затварянето на банката. Ако БНБ реши, че парите за влоговете в нея не са налични, до седем работни дни след това Фондът ще започне да плаща гарантираните влогове.
Това ново положение принципно защитава в много по-голяма степен правата на вложителите. При него те ще чакат да получат достъп да гарантирания размер на влоговете си в затворената банка за не повече от 12 работни дни.
Тук обаче остава още един изключително важен въпрос: ако отново възникне проблем с кредитна институция, който да доведе до затварянето й, ще има ли Фондът за гарантиране на влоговете достатъчно средства, за да изпълни законовите си ангажименти и в рамките на 12 работни дни да се разплати с вложителите. И ако той не разполага с нужните му пари, защото по сметките му към края на юли 2015-а има само около половин милиард лева, откъде ще набави недостигащата му сума? На това място опираме до много съществените теми за структурата, отговорностите и финансирането на Фонда за гарантиране на влоговете. Теми, които засягат финансовата, а оттам и националната сигурност на държавата. И които заради своята сложност заслужават отделен анализ.
