Гръцкият премиер Алексис Ципрас не смогва да воюва на всички фронтове – срещу МВФ, срещу лидерите от еврозоната и дори срещу собствените си парламентаристи, за да получи свежи пари и да предотврати финансовия крах. Най-голямото предизвикателство обаче си остава гръцката икономика. Една четвърт от населението в работоспособна възраст е без работа, котировките на акциите на гръцките компании и на борсовите индекси падат, банките отслабват, а промишлеността отчете рекорден срив през юли. Допълнителен натиск оказва капиталовият контрол, който ограничава функционирането на местното стопанство.
След петседмична "ваканция" фондовата борса в Атина проработи отново на 3 август, а основният гръцки индекс преживя три поредни дни на спад и едва на четвъртия се повиши символично (с 0.5%) след откриването на търговията. Банковият сектор обаче нямаше този късмет и след като загуби близо 63% през първите три работни борсови сесии, индексът му се понижи с нови 4.5% при отварянето на тържището на 6 август. Впоследствие обаче и той тръгна нагоре.
Експерти отбелязват, че след 30-процентния спад на акциите на гръцкия банков лидер – Националната банка на Гърция, свалил пазарната й капитализация до около 2.97 млрд. евро, турското й поделение "Финансбанк" (седмата по големина сред търгуваните на борсата в Истанбул кредитна институция) е имало 3 млрд. евро капитализация, независимо от политическите трусове в Турция и спада на лирата. "Финансбанк" е била основният "помощник" на гръцката компания-майка и през миналата година. Тогава Националната банка на Гърция отчете 66 млн. евро печалба благодарение на спечелените от "Финансбанк" 318 млн. евро.
Анализ на английския Национален институт за икономически и социални проучвания, публикуван в "Дейли телеграф", показва, че гръцкият дълг трябва да бъде редуциран с почти 100 млрд. евро, за да може страната да се измъкне от "продължителна и сурова депресия". Икономиката на южната ни съседка може да приключи годината със спад от 4%, по оценка на парламентарната бюджетна служба. Капиталовият контрол пък е струвал на гърците между четири и десет млрд. евро при БВП от 179 млрд. евро през 2014-а.
Консултантската компания Fathom Consulting (която се управлява от бивши икономисти на "Бенк ъф Инглънд") предупреждава, че натискът върху Гърция да затегне още коланите може да задуши икономиката й и да се окаже безполезен за кредиторите. Директорът на Fathom Ерик Бритън посочва, че "Гърция е била в рецесия четири или пет години и ще остане в рецесия и през следващите четири-пет години, ако бъде приета сделката с кредиторите, като спадът ще се задълбочи". Бритън смята също така, че кредиторите няма да си върнат и цент от третия спасителен пакет, ако придружаващата го програма бъде одобрена. Служителите му предупреждават, че капиталовият контрол, наложен от правителството на Ципрас, ще отнеме 2% от гръцкия БВП през тази година.
Все пак капиталовият контрол имаше и една неочаквана положителна страна – увеличение на картовите плащания в държавата, където кешът е цар. Което, разбира се, нанася удар върху черния пазар.
Премиерът Ципрас е оптимист, че сделка с кредиторите по третия за последните пет години спасителен пакет от заеми за 86 млрд. евро ще има в най-скоро време. Първата фаза от преговорите между Атина и представителите на МВФ, на Европейската централна банка, на Европейската комисия и на спасителния фонд на еврозоната – Европейския механизъм за стабилност, приключи през последната седмица на юли и ден по-късно започна втората. Като Ципрас заяви на 5 август, че в преговорния процес евентуално може да бъде привлечен и Европейският парламент с "контролни и надзорни функции".
Всъщност крайният срок за постигането на съгласие е 20 август, когато Гърция трябва да преведе 3.5 млрд. евро на ЕЦБ. Ако все пак не успее да договори условията по заемите през следващите две седмици, Атина ще се нуждае от поне мостов кредит, за да погаси тези си задължения – опция, която е неприемлива за Никос Филис – парламентарен лидер на групата депутати от "Сириза". Той иска подписването на финална сделка и превеждането на първия транш от 25 млрд. евро. Според гръцките медии до 10 млрд. евро от първия превод ще може да се насочи към банките, които отчаяно се нуждаят от рекапитализация след масовите тегления и последвалия капиталов контрол.
Доста по-краен бе бившият министър на енергетиката Панайотис Лафазанис, който при посещение в Солун обяви, че не би гласувал за новата сделка с кредиторите, по която се преговаря в момента, и очаква и радикално левите му колеги депутати от управляващата "Сириза" да го подкрепят. Във връзка с тези вътрешнопартийни брожения правителствената говорителка Олга Геровасили коментира в средата на седмицата пред радио "Вима", че са "възможни" предсрочни избори през есента, които ще зависят от степента на стабилност на кабинета през предстоящия период.
В "Дейли телеграф"
Според публикувания на 5 август в британския вестник "Дейли телеграф" анализ на английския Национален институт за икономически и социални проучвания (НИИСП) до края на 2016-а БВП на Гърция ще остане със 7% по-нисък от равнището, отпреди страната да влезе в еврозоната през 2001-ва, и този спад няма да бъде неутрализиран поне до първото полугодие на 2023-та.
Икономистите прогнозират, че гръцката икономика ще отчете 3% спад през 2015-а и нови 2.3% през 2016-а. Те са изчислили, че гръцките кредитори ще трябва да отпишат или да преструктурират 95 млрд. евро от общото дългово бреме на Атина от над 320 млрд. евро (или близо 55% от БВП), за да намалят задлъжнялостта на Гърция до 130% от БВП срещу очакваните 186.9% през тази година. Предлаганата редукция е доста по-значима от 30-те процента, препоръчани в последния анализ на МВФ. В него се предупреждава също, че е много вероятно гърците да получат пълен мораториум на дълговите плащания за 30 години.
Експертите на НИИСП са преценили и че предлаганото от кредиторите повишение на ДДС ще има отрицателен ефект върху гръцката икономика. То ще отнеме 0.25% от БВП на страната през тази година и по около 1% през 2016-а и 2017-а.
Капиталов контрол
Капиталовият контрол в Гърция е довел до сериозно увеличаване на картовите плащания.
Националната банка на Гърция пък е издала над 400 хил. дебитни карти през последните четири седмици. Плащанията с тях в супермаркетите и на бензиностанциите са се удвоили.
"Алфа банк" е емитирала около 220 хил. дебитни карти през юли – повече, отколкото през цялата 2014-а. Основно те са били предназначени за пенсионерите, разбрали, че това е най-лесният начин за достъп до парите им. (Бел. ред. – Гърците могат да теглят седмично по 420 евро, но няма лимит за картовите разплащания, ако те са на територията на страната).
Мениджърите на "Виза Юръп", която обработва почти 60% от картовите плащания, съобщават за 135% увеличение на транзакциите през двете седмици непосредствено след въвеждането на капиталовия контрол.
