Несигурната конюнктура и страхът от сътресения принуждават банките да се занимават с едно-единствено нещо – трупане на ликвидност. Около 23.7 млрд. лв., или 32.8% от активите, на кредитните институции, са акумулирани по сметки и в държавни ценни книжа. Близо 10.34 млрд. лв. от тези пари са в сметки на търговските банки и не им носят доход. Останалите 13.4 млрд. лв. са вложени в други финансови институции и в държавни ценни книжа, чиято годишна доходност е под 2 процента.
Масираните рекламни кампании, предлагащи кредитиране, на които сме свидетели от средата на миналата година, имат малък ефект, защото общият размер на кредитите се увеличава символично. Дори при корпоративните заеми се забелязва известен спад, който едва се компенсира от слабото повишаване на кредитите за населението. Причината е, че независимо от бодряшките рекламни клипове банките много внимателно избират своите кредитополучатели и предоставят пари единствено на онези, в чиято платежоспособност са напълно уверени. Но те рядко попадат между желаещите да теглят заеми. Платежоспособният бизнес също напоследък предпочита да си къта парите, а не да ги инвестира и избягва да кандидатства за нови кредити. Гражданите с пари също са предпазливи и са оценили, че тегленето на жилищен и потребителски кредит в сегашната несигурна ситуация е поемане на излишни разходи и в този смисъл е проява на неблагоразумие.
Казано накратко, и кредиторите, и техните клиенти са застинали в очакване да се подобри икономическата конюнктура както у нас, така и наоколо. Защото случващото се в Гърция също даде, макар и непряко, отражение върху финансовите резултати на банковия сектор. Не може да не направи впечатление, че от март до юни 2015-а активите му са се свили от 86.14 млрд. на 83.88 млрд. лева.
Анихилирането на тези близо 2.26 млрд. лв. има просто обяснение
То е свързано с клона на "Алфа банк" в България. През пролетта на 2015-а БНБ задължи ръководството му да изчисти финансовите си взаимоотношения с централата си в Атина, като закрие финансовите си задължения към нея, а те бяха близо 2.3 млрд. лева. Това бе съществената част от подготовката за финансово еманципиране на българския клон от гръцката банка, за да бъде осъществена продажбата му на българската Пощенска банка. Тази сделка бе осъществена през юли 2015-а. Процедурите по абсорбирането на клона на "Алфа банк" още са в ход, но сделката разкъса последната сериозна финансова връзка между българския банков сектор и кредитните институции в Гърция. Вярно е, че три големи български банки са собственост на кредитни институции в южната ни съседка. Но те не поддържат взаимоотношения на сериозни вземания и задължения със своите майки и са абсолютно независими от тях.
Може да се каже, че поне статистически банковият бизнес у нас е напълно замръзнал – няма ръст в кредитирането, а в последно време намаляват и темповете, с които се увеличават депозитите.
Цяло чудо е, че печалбата на банките расте
За първото полугодия на 2015-а общият й размер е 503.3 млн. лева. И този резултат е със 171.2 млн. лв. по-голям в сравнение с първите шест месеца на 2014-а. На пръв поглед няма логично обяснение за този ръст от близо 50% на фона на намаляването на лихвените проценти по кредитите и при липсата на увеличаване на обема на отпуснатите заеми. Факт е, че приходите от лихви за този едногодишен период са се свили от 2.26 млрд. лв. за юни 2014-а до 1.89 млрд. лв. за юни 2015-а. Този спад от 430 млн. лв. е много сериозен за банковата система. На пръв поглед тези числа са впечатляващи. Но съдържат и опасност от заблуда. Защото падат не само лихвите по кредитите, а и тези по депозитите. По тази причина не бива да се правят заключения само от брутните приходи от лихви. Важни в случая са нетните постъпления както от лихви, така и от такси и комисиони. А тяхната сума общо за системата не е намаляла. Напротив, нетните приходи от лихви за една година, макар и незначително, са се увеличили – от 1.33 млрд. на 1.39 млрд. лева. А парите, получени от такси и комисиони, са нараснали от 404.3 млн. на 429 млн. лева.
От всички тези числа излиза, че рязкото свиване на лихвените проценти по влоговете (най-вече на гражданите) позволява на кредитните институции да поддържат печеливш финансов бизнес.
Ръстът на печалбата има и още едно обяснение. Колкото и странно да звучи,
консервативното кредитиране носи изгоди на банките
По-сдържаното отпускане на заеми предпазва кредитните институции от акумулирането на нови необслужвани кредити и им спестява по-големи разходи за провизии. За първите шест месеца на 2015-а по това перо банките са похарчили 416.8 млн. лева. Сумата е със 122.3 млн. лв. по-малка от тази за първото полугодие на 2014-а. Причината е, че още в края на 2013-а повечето големи банки – най-вече тези с чуждестранен капитал, се справиха с големите си разходи по провизиране на кредитните си портфейли и в момента вече не са принудени да правят големи харчове за тази цел. Нещо повече, мениджърите на някои кредитни институции смятат, че след време значителният размер на заделените от тях провизии ще се превърне в добър източник за увеличаване на печалбите им. Причината е, че дори когато кредитите са провизирани 100%, банките не прекратяват процедурите по събирането им и опитите да се удовлетворят от продажбата на обзепеченията – имоти, стоки, машини и съоръжения. При всеки макар и частичен успех на тези усилия провизията, съответстваща на събрания дял от кредита, се прехвърля (реинтегрира) в положителния финансов резултат на банката. Шефове на големи кредитни институции у нас, които от 2009-а досега са заделили стотици милиони левове като провизии, смятат, че през следващите две-три години до 50% от тези своеобразни резерви ще се върнат в балансите им като приходи за банките. Разбира се, дори тези очаквания да се сбъднат, това не са приходи от основна дейност. За излизане на банковия сектор от своеобразната финансова хибернация, в която е изпаднал, ще може да се говори само след като се види, че активите и кредитните портфейли започнат да растат с над 10% годишно. А това съвсем не е лесна работата, защото в номинално изражение специално за кредит това е увеличение с по около 5.5 млрд. лв. на година.
