Един от хитовете на това лято ще е интригата около възнагражденията на началниците в БНБ. Дали – защото отново наближават избори и е по-пикантно да се говори за чуждата ненаситност, вместо за безработица и бедност? Тъй като поколения наред върхушката е възпитавала хората в духа на сиромахомилство, което пък ги тласка да гледат в джоба на другите, темата за високите заплати, особено на лицата, заемащи висши постове в държавата, винаги е много актуална. Сега по реда си минават управителят на Централната банка, подуправителите й и членовете на управителния й съвет.
Първо, депутатите поискаха да узнаят колко получават хората, ръководещи БНБ. Научиха го от първа ръка. На 30 юли УС на БНБ обяви решението си за заплатите на управителя, подуправителите и членовете на управителния съвет. Според него управителят ще взема месечна заплата от 15 368 лв., подуправителите – по 13 173 лв., а останалите трима членове на УС на БНБ – по 4391 лева. Вестник "БАНКЕРЪ" публикува подробен материал по тази тема в предишния си брой – от 31 юли 2015 година.
Решението на УС на БНБ за заплатите обаче не охлади ентусиазма на народните избраници и те продължават да търсят обществена справедливост. Обявените възнаграждения им се видяха големи и те се захванаха да въведат специални законови регулации за заплатата на управителя на БНБ и на цялото й ръководство под него. Депутатите от Реформаторския блок вече са внесли в Народното събрание проект за изменение на Закона за БНБ, чиято основна цел е точно да лимитира трудовите възнаграждения не само на управителя и на членовете на УС на Централната банка, но и на началниците на дирекции в нея.
Според направените предложения управителят трябва да получава до 95% от трудовото възнаграждение на председателя на Народното събрание, подуправителите – до 90% от възнаграждението на управителя, останалите членовете на УС – до 80% от заплатата на управителя, а началниците на дирекции в Централната банка – до 70% от парите, вземани от гуверньора. За останалите служители лимитът е до 60% от заплатата на управителя.
В проектозакона е записано също, че "Допълнително възнаграждение към основното месечно възнаграждение се заплаща по методика, приета от управителния съвет, която отразява реално извършената работа и постигнати резултати от съответния служител и която се обявява на страницата на БНБ. Изплатеното допълнително възнаграждение не може да надхвърля основната заплата за съответния месец".
В проекта за нормативен документ се предлага и регулация на възнагражденията на членовете на Комисията за финансов надзор, на Комисията за водно и енергийно регулиране, на Комисията за защита на конкуренцията, на Комисията за електронни съобщения и на Комисията за радио и телевизия.
Между всички тези институции и БНБ обаче има много съществена разлика. Те, както и техните шефове и служители се хранят на бюджетната ясла. Всички посочени в проектозакона институции – от Народното събрание през Министерския съвет и Комисията за финансов надзор до Комисията за радио и телевизия, се издържат благодарение на субсидиите, които получават от държавния бюджет. За разлика от тях, БНБ не получава субсидии. Тя се издържа благодарение на приходите, които изкарва от дейността си. И не само че се издържа, но и всяка година внася в хазната милиони. Няма значение много ли са, или малко тези пари. Важен е фактът, че внася средства. И в този смисъл допринася за издръжката на всички останали субсидирани институции в държавата. Редно ли е при това положение хранениците на хазната да определят заплатите на онези, които ги хранят? Едва ли.
Защитниците на тезата, че заплатите на работещите в БНБ трябва да бъдат лимитирани, обаче възразяват, че тя работи с обществен ресурс. Благодарение на него акумулира постъпления, които й позволяват да покрива разходите си за издръжка, в това число и заплатите на персонала си, и да формира превишение на приходите над разходите (по закон БНБ не отчита печалба).
Аргументът за обществения ресурс обаче е спекулация. С какви средства работи БНБ може да се види от баланса на управление "Емисионно". В пасивите му е записано, че парите на държавата (те са във фискалния резерв) са около 10 млрд. лева. Останалите пари, с които работи БНБ, са на банките – 10.15 млрд. лв., банкнотите и монетите в обращение – 11.66 млрд. лв., и собствените средства на Централната банка, които са в депозита на управление "Банково" – 5.4 млрд. лева. От всички тези пари обществени средства са единствено тези във фискалния резерв. Никой обаче не задължава правителството да държи парите си в БНБ. То спокойно може да ги инвестира като депозити в търговските банки.
Друг е въпросът какъв ще ефектът върху кредитния рейтинг на държавата, ако Министерският съвет извади парите си от фискалния резерв. Това автоматично ще доведе до свиване на валутния резерв, който е активът на управление "Емисионно". Но БНБ спокойно може да работи и без публичните средства на държавата.
Що се отнася до банкнотите и монетите, които са най-голямото перо в пасива на управление "Емисионно", едва ли някой си мисли, че икономиката може да функционира без тях. Тук важният момент е, че, за разлика от други банки, заради валутния борд БНБ няма право да емитира по свое усмотрение (на базата на водене на парична политика) банкноти и монети и да печели от разликата между производствената им цена и номинала им. Банкоти и монети се емитират само ако имат съответното валутно покритие. В този смисъл може би е редно Централната банка да върне надписа върху паричните ни знаци – че имат покритие със злато и с всички активи на БНБ.
За парите на банките и за депозита на управление "Банково" вече казахме – това не са средства на държавата.
Казаното дотук показва, че БНБ е всичко друго, но не и институция на бюджетна издръжка. Поради това възнагражденията на шефовете й, които освен всичко друго се занимават и с управлението на активи за десетки милиарди левове, следва да се определят чрез икономически критерии, а не с мерките на политическата конюнктура.
