Бурна обществена реакция предизвикаха промените в Кодекса за социалното осигуряване, в частта за свободното прехвърляне от универсален пенсионен фонд в Сребърния фонд и обратно. Значима група граждани се обърнаха с писмена молба към президента на България Росен Плевнелиев да наложи вето над промените. Те са убедени, че каузата им е справедлива – "защита на значителен обществен интерес – на правата и свободите на голяма част от българските граждани и гарантиране стабилността на пенсионната и финансова система на страната".
"Гласуваните промени, според нас, са доказателство за последователна държавна политика по дискредитация на допълнителното пенсионно осигуряване с различни форми и аргументи, чиято цел може да се определи като "икономическа репресия“ и нездрав интерес да се национализират пенсионните спестявания на гражданите", се казва в писмото.
Гражданите пишат още, че с гласуваните изменения и допълнения в Кодекса за социалното осигуряване се правят съществени изменения в частта на допълнителното задължително пенсионно осигуряване (т.нар. "II стълб") в универсалните пенсионни фондове (УПФ) и в професионалните пенсионни фондове (ППФ), които засягат същността и философията на българския пенсионен модел. Една от причините за въвеждане на допълнителното осигуряване на капиталов принцип беше именно необходимостта да се намали дефицитът в публичния сектор в дългосрочен план.
Данните за пазара на допълнително пенсионно осигуряване в страната изглеждат така: към 31 март 2015 г. общият брой на осигурените лица в пенсионните фондове е 4 313 501 граждани, а акумулираните нетни активи в системата са 8.834 млрд. лв. (повече от 10% от БВП), което показва обхвата на законовите промени и тяхното въздействие върху широк кръг граждани.
Смисълът на тристълбовия модел е отделните елементи на пенсионната система да се надграждат и допълват взаимно, а не да се възприемат като алтернативни и между тях да се прави избор, а още по-малко те да се конкурират помежду си, както това ще стане с новия закон.
Още с въвеждането на този модел беше планирано, че първият стълб би бил в състояние да осигури заместващ доход от около едва 35-40%, а вторият стълб при вноска от 5% ще добави още около 20%, с което общият заместващ доход да достигне 55-60 процента. Отделно чрез данъчни преференции се предвиждаше да се стимулират спестяванията в третия стълб и така да е възможно достигането на около 75% от получаваната заплата общо. За съжаление за първи път в близо 15-годишната история на този модел в България законодателят директно противопостави I и II стълб помежду им.
Макар необходимостта от реформи в пенсионната система да е безспорна, те в никакъв случай не трябва да подкопават нейните основи – трите взаимно допълващи се стълба още по-малко да поставят в риск правата на осигурените лица. Мерките за подобряване на устойчивостта и стабилността на пенсионната система са набелязвани многократно и са посочвани и в редица доклади на Световната банка, Европейската комисия (ЕК) и други. Но никъде в тях няма препоръка за намаляване на ролята на капиталовите фондове, а точно обратното. В средата на юли Съветът на Европейския съюз препоръча на България "да ограничи допълнително растежа на разходите, свързани със застаряването, с което да допринесе за дългосрочната устойчивост на обществените финанси, включително и с осъществяването на сериозни пенсионни реформи".
Анализът на промените показва, че за съжаление препоръките на Еврокомисията не са взети предвид. Напротив, новите текстове ще окажат негативно влияние върху фискалната устойчивост на пенсионната система и зависимостта й от държавния бюджет. И това е така, защото дефицитът в Държавното обществено осигуряване (ДОО), в средносрочен и дългосрочен план, не може да бъде преодолян просто чрез прехвърляне на средства от капиталовия стълб и премахване на задължителния характер на осигуряването в УПФ/ППФ. Това е видно и в правителствената Конвергентна програма на България за 2015-2018 г., от която става ясно, че:
– пенсиите ще се увеличат в номинална стойност, но ще намаляват като част от доходите;
– в дългосрочна перспектива разходите за пенсии като процент от БВП няма да намалеят значително, а в номинално изражение ще се повишат в пъти;
– заради пакета от мерки (вдигане на осигуровките, ограничаване на възможностите за ранно пенсиониране от ДОО за работещите при I и II категория труд и др.) ще има свиване на дефицита на ДОО до 2029 г., но системата ще остане на дефицит през целия период от 2015 до 2060 г., когато ще има връщане на нивата отпреди т. нар. пенсионна реформа.
С предлаганите промени пред бъдещите пенсионери се очертават две възможности. Всеки трябва сам да избере къде да се осигурява – в ДОО или в УПФ/ППФ. Ако избереш първата, то се губи правото на втора допълнителна пенсия от хората, родени след 1960 година. И те остават само на държавната издръжка. Във втория случай всеки българин си запазва правото на още една пенсия и по-богати старини.
Уловката е, че има срокове, в които трябва да се направи избор. Ако срокът бъде пропуснат, то работникът или служителят автоматично бива вписан в Държавното обществено осигуряване.
А при обявената възможност за прехвърляне между ДОО и УПФ/ППФ осигуреното лице във всички случаи ще загуби. От една страна, ако то е решило да се премести от универсалните пенсионни фондове (УПФ) в солидарния стълб, ще губи доходност, от друга – губи и период за натрупване в Универсалния пенсионен фонд.
Цялостният анализ на приетите изменения показва, че те нарушават редица конституционни принципи, внасят вътрешно противоречие между отделни правни норми и създават правен хаос, който застрашава правата на осигурените лица, пише още в писмото до президента.
