Причината за резкия спад на търговията с облигации е в новите регулации на банковия сектор, констатира проучване на "ПрайсУотърхаус Купърс", поръчано от Асоциацията на световните финансови пазари (която защитава интересите на водещите играчи) и от Института за международни финанси. Това са най-големите лобистки групи от финансовия бранш, които отдавна настояват пред контролните органи да преразгледат части от надзорната рамка, разработена след световната финансова криза от 2008-а (придобила популярност под името Базел ІІІ).
Недостатъчната ликвидност на световните дългови пазари се оказа "горещият картоф" през последните 12 месеца. Редица експерти, като: главният изпълнителен директор на "Джей Пи Моргън Чейз" – Джейми Даймън, основателят на инвестиционната група "Блекстоун" – Стийвън Шуорцмън, и Нобеловият лауреат по икономика Нуриел Рубини, предупреждават, че този дисбаланс може да причини или да изостри финансови кризи. Облигации се купуват и продават все по-трудно през последните години – въпреки ръста на пазарите на дългови книжа и милиардите долари на дребни инвеститори, насочени към дружествата, работещи с инструменти с фиксиран доход. Това са основно взаимните и търгуваните на борсите фондове, които обещават на вложителите да продадат почти мигновено инвестициите им. Голямата тревога е, че ако дребните инвеститори понесат загуби, те могат да изтеглят парите си от фондовете, които държат все повече нисколиквидни ценни книжа, и да ускорят продажбите и отлива на капитали. Тези опасения се засилват от подозренията, че Федералният резерв подготвя повишение на лихвите още през септември, а то със сигурност ще предизвика трусове на дълговите пазари.
В доклада на "ПрайсУотърхаус Купърс" се посочва, че натискът върху ликвидността се засилва от бягащите от риска банки, които са с доминираща роля в балансирането на пазарната търговия. Това се дължи на прекаленото регулиране, което финансовият надзор наложи на кредитните институции с цел да се преотврати повторение на кризата от 2008-а.
Шефът на Асоциацията на световните финансови пазари Кенет Бентсън-младши коментира, че проучването е доказало, че политиците трябва поне да се запознаят с кумулативния ефект от новите правила за сектора, преди да правят още промени на регулирането.
"Задава се Базел ІV", алармира на 31 юли главният изпълнителен директор на френската инвестиционна група "Натиксис" – Лоран Миньон, визирайки въвеждането на поредната "порция" от изисквания на Базелския комитет по банков надзор". Според банкери новите изисквания ще повишат риска, произтичащ от някои банкови активи. С което, по сметки на Маркус Шенк – главен финансов дикартор на "Дойче Банк", претеглените съобразно риска активи на институцията ще скочат с около 100 млрд. евро до 2019-а.
През последните седмици терминът "Базел ІV" се е превърнал в жаргон за банкерите, с който те притискат регулаторите от Базел да направят промени в рамката от нормативи "Базел ІІІ". Становището на надзорниците обаче, обобщено от председателя на Базелския комитет Щефан Ингвес, е, че с дефинирането на структурата на "чистия коефициент за стабилно финансиране" (NSFR) през октомври 2014-а регулаторите са завършили реформата, предприета в отговор на финансовата криза. Въпросният коефициент изисква от банките да поддържат стабилен профил на финансиране на балансовата и извънбалансовата им дейност и по този начин да намалят вероятността от пробив на традиционните им източници на средства. Така те ще се предпазят от ерозия на ликвидността и ще намалят риска от фалит и последващ по-широк системен стрес. Коефициентът NSFR влиза в сила на 1 януари 2018-а, а година по-късно специалният предпазен буфер за кризисни периоди достига пълния си размер от 2.5%, с което коефициентът на капиталова адекватност на първокласния банков капитал става 8.5%, а на заделения като резерв минимален общ капитал – 10.5 процента.
Позиция
Главният изпълнителен директор на австрийската "Ерсте груп банк" Андреас Трайхл коментира пред репортери във Виена, че "най-големият проблем за всички банки е несигурността". Той очаква от регулаторите да изяснят най-накрая изискванията си и да не правят промени на всеки шест месеца. Главните възражения на банкерите са срещу фундаменталния преглед на търговските книги и затягането на правилата за гарантираните с активи задължения.
