Ремонтът на язовирите отново закъснява драстично. И вместо да се използва лятото за такъв вид дейности, едва сега започват да се обявяват обществените поръчки за… проектиране. Това се вижда от публикуваната от Министерство на земеделието и храните поръчка за извършване на проектни дейности за ремонт на четири язовира – "Тракиец", "Тича", "Ахелой" и "Панчарево", които са публична държавна собственост. Като оставим настрани факта, че само работата по това задание ще глътне над 120 хил. лв., не е ясно кога ще се намерят пари за самите ремонти. И най-важното – кога ще бъдат извършени? Може би когато водата в тях се заледи?
Защото след обявяването на победителя във всеки от тези конкурси за проектиране е заложен двумесечен срок за изработването на самия проект.
Че ситуацията с язовирите е критична
и опасността от преливането им при по-сериозни валежи е съвсем реална, не е тайна за никого. Нещо повече, известно е, че едноименното село до язовир "Тракиец" в края на миналата година едва се размина на косъм от заливане. Оказа се, че водното съоръжение няма дори официален документ за въвеждане в експлоатация (т. нар. Акт 16), а едната от двете му кули, предназначени за източване на водата, изобщо не работи. Като се има предвид, че общият обем на намиращия се на територията на Община Хасково язовир е 114 млн. куб. м, можем да си представим какви проблеми би създал, ако дъждовете от миналото лято се повторят и през това.
Другият предвиден проект е за язовир "Тича", който също на няколко пъти изправи на нокти жителите на съседните села. Наложителният му ремонт се отлага от години, а жителите в шуменското село Върбица само се молят опасността от преливането му да им се размине. Но проектантите тепърва ще умуват как точно да бъде укрепено дерето, как да се ремонтират и възстановят отводнителните канавки и как да бъде възстановена работата на основния изпускател на съоръжението.
Пред подобна дилема ще се изправят и проектантите на язовир "Ахелой", където преливникът също трябва да бъде възстановен и да се осигури електрическото захранване на водовземната кула. Като се има предвид, че общият обем на яз. "Ахелой" е 12.67 млн. куб. м и фактът, че на няколко пъти при силни валежи водите му заливат пътя Поморие – Ахелой, спешността на ремонта му е повече от очевадна.
Най-малкият проект е за язовир "Панчарево"
На базата на него по-късно трябва да бъдат извършени ремонтно-възстановителните дейности на челния преливник. Реално погледнато, тук задачата е далеч по-облекчена, тъй като основният проект и техническото задание по него са готови още от 2008-а, а те са за привеждането на язовира в експлоатационна годност.
Все пак ремонт на "Панчарево" беше правен преди две години, след като се установи, че хидровъзелът, който е открит официално на 6 септември 1954-та, не е бил сериозно поддържан цели 55 години. Разбира се, ремонтът не бе генерален, защото за него са необходими милиони. Но специалистите знаят, че бетонът на стената и на бента на ВЕЦ-а са с експлоатационен срок от 50 години, който отдавна е надхвърлен.
Макар и доста позакъснели, сегашните проекти за ремонти на язовирите трябва да доведат до гаранции за сигурността им. Но така или иначе десетки опасни язовири в цялата страна продължават да чакат своя ред.
Още през есента на миналата година (след големите наводнения) бе извършена цялостна проверка на всички язовири, от която се разбра, че официалният брой на водните съоръжения на територията на страната, които са записани в активите на различни ведомства, е 734. От тях 31 ползва самото предприятие "Язовири и каскади", 11 са под командата на ВиК дружествата към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, 173 от тях са към Министерството на земеделието и храните, за един отговаря Министерството на отбраната и 518 са общинска и друга собственост. При проверката обаче се уточни, че истинският брой на язовирите в страната е 810, но 56 от тях не са под ничий контрол.
Вестник "БАНКЕРЪ" още тогава се сдоби със засекретения документ, който показа, че експертите са констатирали сериозни проблеми при повече от половината от всички проверявани съоръжения.
Техническото състояние на основните изпускатели е било изправно при едва 559 язовира, а от ремонт или смяна се нуждаят 203 съоръжения.
Умопомрачителен детайл
от този своеобразен анализ на водните обекти се съдържаше в точката: "Наличие на експлоатационния персонал от технически правоспособни лица с необходимата квалификация съгласно изискванията на Наредба №13 от 2004 година."
Проверката беше установила, че с експлоатационен персонал разполагат едва 168 язовира, а при останалите 642 той просто липсва. В добавка – с нарушени показатели на технологичната и конструктивната сигурност се оказват 131 язовира. При есенния преглед през 2014-а
състоянието на 83 язовира е записано като предаварийно
Заключението на комисиите беше, че по-нататъшното им използване е недопустимо поради съществуващия риск за хората и за околната среда.
На базата на направените констатации експертите от "Язовири и каскади" са дали своите предписания за подобряване на техническото състояние и безаварийната експлоатация на потенциално опасните язовири. Те пък са отразени в протоколите на областните комисии.
Изводите в документа обаче говорят недвусмислено, че собствениците на различните водни съоръжения не изпълняват направените от комисиите предписания, което е важна предпоставка за допускане на бъдещи аварии.
При това положение специалистите предлагат мерки за осигуряване на безаварийното провеждане на високата вълна, която се формира в язовирните езера при интензивните валежи и при пролетното снеготопене. Те посочват, че
приоритет на собствениците на язовирите
трябва да бъдат предписаните в протоколите ремонтни работи и незабавното почистване на напречните сечения на преливниците. Особено важно е това, когато има неработещи основни изпускатели. Трябва да се осигури и възможност за понижаване на водните нива в язовирните езера чрез временни съоръжения.
"Съгласно изискванията на Закона за устройство на територията ремонтите на язовирните стени и съоръженията към тях е задължително да се извършват след техническо обследване и изготвяне на проект от правоспособни специалисти, а въвеждането им в експлоатация да се разрешава от приемателна комисия", категорични са специалистите.
Всички тези констатации са отдавна известни на отговорните институции, но на този етап
не е ясно кой и каква работа е свършил
И ако в края на лятото започват да се правят проектите за ремонтите на тези съоръжения, не се знае кога и как те ще бъдат ремонтирани. Когато започнат валежите през есента или когато дойде снегът…?!
Още повече че регулярните ремонти у нас винаги се пренебрегват за сметка на аварийните. Защото при тях не се правят обществени поръчки и могат да бъдат възлагани "аварийно" на приближени лица и фирми.
Нека припомним, че през пролетта само за обследването на съоръженията бяха изхарчени 350 хил. лв., а аварийните ремонти глътнаха още 500 хил. лева. Отделно от това всяко от дружествата, които стопанисват различните язовири, харчи стотици хиляди левове "по спешност". Всички тези пари, разбира се, са пренебрежимо малко в сравнение с размера на средствата, които трябва да бъдат заделени, за да се гарантира безопасността на всички водни съоръжения в страната. Освен това да не забравяме, че повечето от тях не са минавали през основен ремонт близо половин век. Безспорен факт, който бе установен още при проверката от миналата година.
Но както обикновено се случва у нас, проблемите се решават не когато трябва, а когато ситуацията излезе от контрол. Тогава парите се харчат не планирано, а както дойде. И се стига до абсурдната ситуация, при която "аварийните ремонти" вървят преди проектирането.
