Гърция ще премахне данъка от 26% за сделки с България. Това е част от пакета мерки, включени в трета спасителна програма, която в ранните часове на 14 август, петък, беше гласувана от гръцкия парламент. Новината официално не е бе потвърдена от гръцки източници до редакционното приключване на броя. От българското министерство на финансите казаха за "Банкеръ", че най-вероятно дискриминацията за България е отпаднала, но очакват да видят публикуван текста на гръцкото предложение и тогава да коментират. .
Припомняме, че още на 30 март 2015 г. България изпрати писмо до европейския комисар по икономически и финансови въпроси Пиер Московиси, в което заяви, че въвеждането на данъчно облагане с 26% данък при източника на всички сделки и трансакции с източник в България, както и в Ирландия и Кипър, е дискриминационна и непропорционална мярка. Изчисленията показваха, че заради данъка от 26% за сделки с България страната ни можеше да загуби до 1.5 млрд. лева.
Финансовият министър Владислав Горанов изрази в посланието си "силното си безпокойство, че приетите от Гърция данъчни разпоредби са несъвместими с правото на Европейския съюз и нарушават основополагащите принципи, залегнали в Договора за функционирането на Европейския съюз". Той посочи също така, че "въвеждането на облагане с 26% данък при източника на всички сделки и транзакции с източник България, както и Ирландия и Кипър, е дискриминационна и непропорционална на преследваната цел мярка”. От думите му се разбираше, че по този начин Гърция насърчава корупцията и укриването на данъци. "Така по презумпция се приема, че сделките се осъществяват с цел данъчна измама или отклонение от данъчно облагане, само на основание на това, че данъчните режими на облагане с корпоративен данък в тези три страни са по-благоприятни в сравнение с режима на облагане на Гърция”, се казваше в писмото. Според нашето финансово министерство корпоративното подоходно облагане не може да се разглежда изолирано, "тъй като представлява част от модела на данъчната система, който всяка държава членка определя съобразно национални и общоевропейски цели и приоритети, при спазване на правото на ЕС". Горанов обобщи в писмото си, че допускането на подобна практика като гръцката от една държава членка на Европейския съюз би имало "изключително силен негативен ефект и би подкопало цялостното функциониране на вътрешния пазар на общността”.
В началото на април пък се проведе инфарктно заседание на бюджетната комисия, на което се сблъскаха много различни мнения как да реагираме като засегната страна. Страх да не разсърдим гърците прозираше в изказванията на някои представители на изпълнителната и законодателната власт пред парламентарната бюджетна комисия на 7 април. С дипломатически разговори правителството ще се опита да се справи с евентуалните финансови загуби след решението на Гърция да облага с данък от 26% сделките с България. За такъв подход настояха вицепремиерът Миглена Кунева и министърът на външните работи Даниел Митов. Този тон в самото начало на дискусията като че ли замести варианта за масирани действия срещу налога в Брюксел.
Най-ясно обясни проблема заместник финансовият министър Кирил Ананиев. "Ако аз съм един търговец и продам стока за 100 евро на Гърция – отбеляза той – на мен ми се плащат 74 евро. За другите 26 евро ще чакам гръцкото правителство да реши дали да ми ги даде, след това ще чакам гръцкият бизнесмен да го направи, а той може да ме забави." Заместник-министърът бе убеден, че "ние трябва да защитим нашите права".
Последното развитие по случая доказва правотата на позицията на финансовото ни министерство и нулевата ефективност на излишната дипломатичност.
Наскоро стана ясно, че Европейската комисия вече е обърнала внимание на България. "ЕК анализира внесеното от българска страна оплакване от плановете на Гърция да наложи специален данък върху сделките и транзакциите с България", съобщи говорителят на ЕК Аника Брайдхард."Брюксел очаква и изясняване на обхвата на декрета, в който е предвиден този данък, за да може да прецени потенциалния негативен ефект върху общия пазар", добави тя.
