Подариха на сина ми часовник с дисплей за Коледа. Мери време, крачки, кръвно, жега, влага… Технологично чудо.
Ама той не го хареса. Педерастки бил. Вика, тате, ето ти и касовата бележка – върни го.
Лесно е да се каже.
Отидох, направих физиономия на просяк. Не връщали пари.
Казах, че съм журналист – да бъдат по-грижовни. Не можело, само замяна! Да си взема печка или прахосмукачка.
Заплаших с Комисията за защита на потребителите, споменах и име. Показах знания и по европейско законодателство в тази област. Пак не стана. Споменах, че един мой приятел познава техния управител от детство. Предложих на управителката рушвет. Не и не!
Това са правата ни като купувачи. Те опират все още до максимата: „Сами очи гледали, сами плакали“. И нищо не помръдва.
Нищо е силна дума. Все пак депутатите увеличиха срока за връщане на стоки от електронната търговия от седмица на две. Само че тези, електронните магазини, някъде с дребен шрифт са написали, че се връщат пари за стоки само с ненарушена цялост на опаковката. Е, ако си купиш ел. четка за зъби, през кутията ли да си измиеш зъбите?
Нарочно захванах тема с четката за зъби. Защото един братовчед ми разказа случка в Америка с това почистващо най-мръсната част от човешкото тяло средство.
Старата му четка била вече взела-дала. Същите ги имало в магазина отсреща. Той купил нова, мил си зъбите два месеца с нея, решил да купи и на жена си. Сложил старата си четка във все още новата кутия и я занесъл в магазина. Продавачът му дал парите, без дори да погледне има ли нещо в кутията, камо ли да сравни контролен номер на продадената стока.
По-интересен е друг пак презокеански случай. Стар изтърбушен матрак. Нашенец си купува нов. След време сигнализира в магазина, че не му е удобен и му руши съня. От магазина казват: „Няма проблем – елате да ви върнем парите. Но понеже този използван вече матрак няма какво да го правим – не ни го носете. Ние ще пратим хамали да го вземат и да го изхвърлят на сметището. Щото пък, ако не го направим, ще платим огромна екоглоба". Дошли едни бараби, поканил ги нашенецът в двора. А те, без много да питат, видели стария му матрак на двора, грабнали го и докато се усети, го натоварили. Дали му една бележка, че е приет, и толкова. Човекът останал с новия матрак и с парите за него.
Това е положението. Такива истории се отразяват у нас само на цъкане с език.
А американците са го измислили. Всяка фирма си предвиждала като разход връщането на стоки. Имало изследвания, че свободното връщане на стоки, дори и след година използване, било средно 5-6% от оборота. Но пък то вдигало оборота със 7-9 на сто.
Трябва им-не трябва – хората купуват. После мислят какво да задържат и какво да върнат. Честа гледка била как дебела чернокожа граби рокли, без да мери на килограм, а после вкъщи на спокойствие решава коя й става. Скъпи бански пък се купували за лятната почивка и след това се връщали като неудобни.
Значи не толкова рекламата, а рекламацията движи търговията. Чухте ли, родни търговци?
