Тази седмица откъм Англия долетя една изключително интересна и поучителна новина. На някакъв рационализатор на име Томас Туейтс му омръзнало да бъде човек и ето защо решил да стане козел. Британецът си взел отпуск, направил си съответните протези за крайниците, за да прилича на козел, и сетне заживял със стадото.
Човещината му писнала. Рационализаторът обяснил, че му е много тежко да живее с мисълта, че е съзнателно и отговорно същество. И по тази причина възлюбил идеята да се превърне в един щастлив обикновен козел, без да се тревожи непрекъснато за бъдещето си.
Идеята на Туейтс ми се стори особено близка. Често казано, и на мен ми писна да съм съзнателен и отговорен гражданин. За 50 и кусур години съзнателност и отговорност не спечелих нищо. Само веднъж, в самото начало на тото 5 от 35. Тотаджийката ми каза, че съм имал четворка и ми даде 100 лева. И понеже знам, че който не си харчи парите в кръчми, ги дава по аптеки, най-отговорно похарчих стотарката с приятели. След два дни обаче тотаджийката цъфна на вратата ми, ревейки с глас. Оказа се, че тя е сгрешила и всъщност съм имал тройка. И трябвало да възстановява парите, иначе щели да я уволнят. Върнах й стоте лева, защото съм съзнателен гражданин.
А може би това е бил моят шанс да стана милионер? Да изкарвам стотарките през сълзи и кървища? Хората така натрупаха пари. А аз трупам само стаж за пенсия. И на всичко отгоре заради пенсионната реформа ще вземе да се окаже, че не ми стига. И ще се наложи да си купувам годините, които прекарах в университета. В същото време много други си останаха прости, но това им помогна да са безотговорни и нагли, което се оказа печелившо. Направиха милиони!
А аз какво? Понеже съм съзнателен, например винаги изчаквам зелен сигнал на светофара, и тогава пресичам. И обикновено закъснявам за там, накъдето съм тръгнал. А другите отиват навреме.
Затова вече не карам и кола в София. За да стигна навреме, трябва да карам по релсите или в бус-лентата, както всички. Ама не – понеже съм отговорен, чинно си карам вдясно и гледам как другите фучат край мен. Кой знае защо обаче полицаите все мен ме спират. И се почва позната история – имате ли светлоотразителна жилетка, къде ви е аптечката, работи ли пожарогасителят, сега какво ще правим? Какво да правя, вадя 20 лева и това е. А останалите си фучат по пътя и хич не ги е грижа.
Тежко е да си отговорен и съзнателен човек в България. Това определено ми създава проблеми. Безотговорните и несъзнателните у нас живеят лесно и не знаят що е проблем. Те ги създават. А аз се боря с тях и борбата ми е обречена.
По тази причина чувствам британеца Туейтс особено близък. Спирам да се нервя за всичко. Спирам и топлата вода – бездруго "Топлофикация" ми дере две кожи за подгряване, даже и по време на жегите. Ще си мириша природно. Край на проблемите, отговорността, съзнателността. Ставам пръч!
