Несъстоятелността на Корпоративна банка сякаш попадна в някакъв капан на времето. Близо четири месеца след назначаването на синдиците Лазар Илиев и Росен Ангелчев (22 април) от дейността им нито има видим финансов ефект, нито достатъчно публична информация. Разбира се, освен че е изготвен списъкът на приетите вземания от банката. За което синдиците поискаха и един месец отсрочка заради огромния обем на работата. Вярно е, че тя е много поради значителния брой на балансовите активи – за общо 6 млрд. лв., които синдиците трябва да обследват, да подредят, да оценят и да изготвят програма за събирането им. Поради това и интересът към този процес е огромен. Затова и политиците обещаха публичност за всичко, което се случва в Корпоративна банка. С тази цел уж бяха приети и купища промени в Закона за банковата несъстоятелност. Само дето вече се вижда, че те не допринасят с нищо за по-голямата прозрачност на това, което става в затворената Корпоративна банка. Защото от какво се интересуват кредиторите на една такава банка? Те искат да видят началния баланс на несъстоятелността – колко и какви активи има банката: като пари по сметките на синдика, като ценни книжа, като корпоративни заеми и записаните като част от баланса имоти. Освен това искат да знаят какви разходи правят синдиците месечно и какви приходи събират. За да са наясно дали с времето масата на несъстоятелността расте, с колко расте или напротив – намалява? Така кредиторите ще са наясно кога могат да очакват синдиците да съставят частична сметка за разпределение на събраните от тях пари и да им изплатят част от дължимите от банката суми. В предишните процедури по несъстоятелност – в периода 1997 – 2001 г., такава информация имаше. Сега – независимо от всички политически заклинания, тя липсва. Достъпна е единствено за Фонда за гарантиране на влоговете. Вярно, че той е най-големият кредитор на КТБ с вземания от 3.7 млрд. лв. и по закон следва да контролира всички действия на синдиците. Но не е ли редно и останалите кредитори, чиито вземанията са общо към 2 млрд. лв., също да са наясно какво се случва в КТБ? От тези данни те ще знаят кога и на какви пари ще могат да разчитат. За някои от тях това е въпрос на съхранено бъдеще, за други – оцеляване, а за част от тях и… оживяване.
Към момента
общественодостъпна информация за КТБ и има, и няма
На сайта на Фонда за гарантиране на влоговете всяка седмица се появяват доклади за свършеното от синдиците през изминалите пет работни дни. От тях можем да научим колко срещи и с кого са провели Илиев и Ангелчев и техният екип, какви и колко на брой правни действия са предприели за опазване и събиране на масата на несъстоятелността. Става дума за заведени дела по извършени прихващания, за принудително събиране на вземания за преговори с длъжници и за заведени искове за несъстоятелност на нередовни кредитополучатели. Конкретни данни обаче – като имена и суми, в тези доклади няма. И докато за имената може и да се съгласим, че става дума за някаква търговска тайна, не е ясно защо не се посочват сумите, за които са предприети съответните действия да бъдат събрани. Но тези данни са важни, за да се ориентират кредиторите как върви процесът по осребряването, от което зависи натрупването на средствата, за да се формира частичната сметка за разпределение. Ще припомним, че тя може да бъде създадена да започнат плащания към кредиторите от нея (съобразно реда и размера на вземанията им), когато парите от осребреното имущество надхвърлят 10% от задълженията на фалиралата банка. За момента обаче няма никакви официални данни какви пари има по сметките на синдиците, с какви ценни книжа разполага банката, колко от тях са заложени като обезпечение, колко са свободни? Липсват също и данни за състоянието на кредитния портфейл – колко са на брой отпуснатите заеми, какъв е общият им размер, колко от тях се обслужват редовно, по кои погасяванията се бавят, колко от тях въобще не се обслужват. Както и какви са по вид и в какъв размер са предоставените обезпечения в полза на банката.
Скрити остават за всички кредитори и данните за разходите, свързани с несъстоятелността на КТБ. Знае ги само Фондът за гарантиране на влоговете, защото той одобрява месечните бюджети на синдиците на КТБ. Останалите кредитори тънат в неведение. Защо? Логичен отговор на този въпрос едва ли има.
Единствената съществена информация в седмичните доклади на синдиците на КТБ е за
сумите, постъпили по сметките на банката
Съзнателно не говорим за събрани пари, защото не е ясно колко от тези суми са вследствие на принудителни действия и колко – са редовни плащания от длъжници. Така или иначе за четирите месеца, през които синдиците управляват КТБ в несъстоятелност, според седмичните им отчети те са събрали общо 12.82 млн. лева. Близо половината от тази сума се формира от погасен в периода 10-14 август 2015-а кредит за около 6.08 млн. лева. Има още три съществени постъпления през тези месеци. Едното е за 1.12 млн. лв. в края на април, другото е за 2.67 млн. лв. в края на май и третото е за 1.21 млн. лв. в средата на юни. Всички останали приходи са за по около половин милион седмично. Има и периоди, когато в банката са постъпвали по около 30 хил. лева. Това показва, че при процедурата по несъстоятелност няма безспорно сигурни приходи, и то достатъчно големи, за да се увеличават бързо парите по сметката на синдиците, от която те да плащат на кредиторите. От тази гледна точка е важно да се знаят размерите на
разходите, които правят синдиците
според одобрените от фонда месечни бюджети, за да са наясно всички кредитори на банката, като се извадят разходите от приходите, какви средства остават в нея. Такива анализи в момента могат да се правят само по косвени данни. Източник на такава информация е заключителният доклад на квесторите на КТБ. Според него за периода на квестурата (от 1 юли 2014-а до края на февруари 2015-а) разходите на банката са общо 21.91 млн. лв., или по около 2.74 млн. лв. средномесечно. Условно приемаме, че тази сума за всеки от изминалите четири месеца на несъстоятелност на банката е намаляла до 2 млн. лв. на месец заради съкратения персонал и затворените клонове в сгради, за които банката е плащала наеми.
Не знаем какви са разходите за оценителски, консултантски и правни услуги, които синдиците плащат месечно. Но условно приемаме по-благоприятния вариант – месечната издръжка да е по 2 млн. лева. При това положение за четири месеца синдиците са събрали 12.82 млн. лв., но са похарчили общо около 8 млн. лв., или чисто в сметките на банката са останали общо 4.82 млн. лева. С други думи, 62% от събраните от синдиците пари са били похарчени. При квесторите това съотношение бе 11.84%, при това без да смятаме онези 244 млн. лв., които те прибраха от сметките на КТБ в чуждестранни банки. Ако прибавим и тях, съотношението на разходите по издръжката спрямо събраните суми при квесторите пада до 5.1 процента. А – да повторим – при синдиците засега това съотношение е 62 процента. Разликата е стряскаща.
Според баланса на КТБ, оставен от квесторите към 12 декември 2014-а банката разполага с пари по сметки в размер на близо 410 млн. лева. Още 167 млн. лв. тя има да си взема от "Търговска банка Виктория".
Тези две суми са достатъчни, за да могат синдиците на КТБ Лазар Илиев и Росен Ангелчев да изготвят първата
частична сметка за разпределение
на натрупаните средства. С тях те ще могат да върнат на необезпечените кредитори на банката около 10% от вземанията им. Втора такава сметка обаче едва ли ще може да бъде разкрита. Защото, ако дори приемем, че нетните постъпления от осребряване на масата на несъстоятелността се увеличат от 4.82 млн. лв. (колкото са събрани за четирите месеца) на 10 млн. лв., при тези темпове колко време ще е нужно на синдиците да натрупат нов половин милиард, за да могат да го разпределят между кредиторите на банката?! Изчисленията (на база постъпленията за четири месеца) показват, че за натрупване на нов половин милиард лева ще са нужни над 16 години. Обаче никъде няма толкова дълга процедура по несъстоятелност. Практиката у нас показва, че за банките тя продължава не повече от три-четири години. След това активите им се оценяват като съвкупност и банките се продават като предприятие по реда на чл.91 и чл.92 от Закона за банковата несъстоятелност. Купувач обаче може да бъде само друга банка в България или дружество, получило от БНБ предварителен банков лиценз. Доколкото според някои оценки стойността на всички активи на КТБ (без натрупаните средства по сметката на синдиците й) е около 800 млн. лв., не са много кредитните институции в страната, които са в състояние да платят такава сума. Ако не се появи някой голям чуждестранен инвеститор, който при това може да получи банков лиценз у нас, има само една институция, която потенциално може да стане купувач на активите на КТБ – това е Българска банка за развитие.
