Боевете в Украйна рязко се засилиха и само през последните седмици десетки хора, както военни, така и цивилни, загубиха живота си. Картите на военните действия, които украинското министерство на отбраната публикува ежедневно, са красноречиви – целият западен сектор на фронта, противопоставящ проруските сепаратисти на силите, верни на Киев, буквално гори. Все повече се надига тревогата, че тлеещият конфликт, който беше частично овладян със споразумението от Минск през февруари, може отново да избухне с всичка сила.
Тревога по този повод изрази и германският канцлер Ангела Меркел на срещата в Берлин с френския президент Франсоа Оланд и украинския му колега Петро Порошенко на 24 август. "Трябва да изпълним договореностите от Минск, а не да ги поставяме под въпрос", каза Меркел на съвместната пресконференция с Оланд и Порошенко.
По-рано същия ден украинският президент заяви, че страната му е изправена пред изпълнена с опасности година, в която ще трябва да се бори с руските стратегии за подкопаване на стремежа й да изгради по-близки отношения с Европа.
На церемония на централния площад в Киев по случай 24-ата годишнина от обявяването на независимостта на Украйна президентът посочи, че 50 000 руски войници са струпани на границата между Русия и Украйна и още 9000 се бият на страната на проруските сепаратисти в Донецка и Луганска област. "Войната за украинската независимост продължава", обяви Порошенко.
Опасността от "пълномащабно въоръжено нахлуване" все още не е отпаднала, но Русия има и алтернативна стратегия. Тя цели да подкопае ситуацията в Украйна така, че да я противопостави на главните й чуждестранни партньори и страната да остане изолирана и сама срещу агресора, каза още украинският президент.
На срещата в Берлин Порошенко заяви, че Украйна изпълнява задълженията си по мирното споразумение: "Искаме ясно да заявим, че Русия и подкрепяните от нея сили са единствената заплаха за мирния процес". Но нито Меркел, нито Оланд се присъединиха към обвиненията на Порошенко срещу Москва.
Срещата между тримата бе първата след маратонските преговори в Минск през февруари, довели до постоянно нарушаваното споразумение за прекратяване на огъня. За отбелязване е, че към Владимир Путин не бяха отправени конкретни обвинения, но той не беше поканен в Берлин.
От началото на кризата руският лидер е показал способността си да овладява инициативата и да сварва противниците си неподготвени. Според някои западни анализатори засилващите се нападения на сепаратистите през последните седмици са част от план на Москва да наложи прилагането на мирния план от Минск, от който според кремълските управници Киев се опитва да се отметне.
"Боевете не са нещо ново, те са само продължение на изпитаната и по-рано линия на поведение на Русия", коментира пред "Файненшъл таймс" работещият във Великобритания специалист по руска политика Игор Сутягин. Той дава за пример отказа на Ангела Меркел и Франсоа Оланд през януари да преговарят за мирно споразумение в казахстанската столица Астана. Веднага след това започна офанзивата на сепаратистите в Дебалцево, довела до тежки загуби за украинските сили за сигурност. Последваха вторите преговори в Минск и споразумението за поредното примирие, подписано в беларуската столица. Според анализатора в момента се разиграва същият сценарий – Русия иска нови преговори и затова засилва военния натиск. Иначе казано, Кремъл използва разпалването на конфликта като част от дипломацията си.
Според мнозина специалисти сегашното статукво не е приемливо за Москва. Овладяната от сепаратистите територия около градовете Донецк и Луганск няма ресурса да се превърне в икономически самостоятелна държава и единственият й начин да оцелява е да виси на врата на Москва. Следователно замразяването на конфликта в сегашния му вид ще доведе до нескончаемо изтичане на средства от Русия.
От друга страна, реинтегрирането на контролираните от сепаратистите територии като полуавтономни региони в Украйна ще даде на Москва две важни предимства. На първо място, изхранването на опустошените от войната райони вече няма да бъде в нейна тежест, а ще трябва да бъде поето от и без това намиращото се на ръба на фалита правителство в Киев. И от западните му приятели, които вероятно ще трябва да развържат кесиите, за да гарантират стабилността на мирния процес, след като бъде окончателно урегулиран конфликтът. Завръщането на бунтовниците под номиналната власт на Киев ще даде на Москва още един коз – Русия на практика ще разполага с вето върху украинската национална политика. Всяко решение в разрез с интересите на Кремъл ще носи риска от нов пожар в Източна Украйна.
Все повече обаче нарастват съмненията, че Киев не желае да се съобрази с договореното в Минск, или по-точно смята да го приложи според собственото си тълкуване, като засили изолацията на бунтовните райони. И тъй като този вариант е нежелан от Русия, с това може да се обясни активизирането на боевете през последните седмици.
В речта си по случай украинския ден на независимостта, в която говори за огромната заплаха, надвиснала на границата на страната, Порошенко каза и още нещо. Той призова всички политически сили в страната да гласуват за промените в конституцията, даващи специален статут на сепаратистките райони. Остава да разберем какво се крие зад призива му – дали стремеж да се хареса на западните си партньори, или опит да успокои Путин.
